Постинг
20.07.2012 07:36 -
Илинден в народните традиции и обичаи
Честито на всички именници:
Илия (от еврейски „Йели-аху” – божия сила),
Илияна, Илка, Илина, Илица, Божко, Божана, Божинко, Божо
Св. пророк Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Заради силата, която притежавал, е наричан Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Народните представи рисуват Свети Илия като господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята.
Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. На този ден се спазва строго забраната за работа, не само на полето, но и в дома – не се чисти, пере, шие, тъче, хората не се подстригват. Единствено се приготвя храна. За да смирят гнева на Свети Илия и да предпазят реколтата от градушки, от киша или суша, хората от древни времена почитат пророка с курбан – колят бик, теле, овца.Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
В семейството, в което имат именник, се коли тлъст петел и се готви на яхния. Задължително се меси обреден хляб. В отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд. Известни се обичаите „Герман” и „Пеперуда”.
Организират се сборове и веселби на мегдана, отслужват се празнични литургии. Народът вярвал, че билки брани на Илинден, лекуват висока температура, гнойни рани, болки в очите. Ако човек се окъпе срещу празника, мълния няма да го лови. Илинден е обявен за еснафски празник на кожухари, самарджии, фурнаджии, керемидчии, защото Свети Пророк Илия е техен патрон - покровител.
От поколения се разпространява легенда, че на Илинден човек не трябва да влиза в море или река. Според преданията на този ден водатавзема жертви за курбан. Факт е, че на 20 юли всяка година има бум на удавените. Според спасители на Илинден в морето винаги има вълнения или мъртво течение и препоръчват повишено внимание.
Дали е съвпадение или не, но и удавените наши сънародници в Охридското езеро са пътували на кораба Илинден. На този ден се прекланяме и пред паметта на жертвите от Илинденско - Преображенското въстание от 1903 г. Това е една от най-пламенните и трагични дати в историята на България по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. Източници: Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 На Илинден избягвайте морето и реките, Днес дир.бг Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал - при нарушаване на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Заради силата, която притежавал, е наричан Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Народните представи рисуват Свети Илия като господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята.
Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. На този ден се спазва строго забраната за работа, не само на полето, но и в дома – не се чисти, пере, шие, тъче, хората не се подстригват. Единствено се приготвя храна. За да смирят гнева на Свети Илия и да предпазят реколтата от градушки, от киша или суша, хората от древни времена почитат пророка с курбан – колят бик, теле, овца.Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
В семейството, в което имат именник, се коли тлъст петел и се готви на яхния. Задължително се меси обреден хляб. В отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд. Известни се обичаите „Герман” и „Пеперуда”.
Организират се сборове и веселби на мегдана, отслужват се празнични литургии. Народът вярвал, че билки брани на Илинден, лекуват висока температура, гнойни рани, болки в очите. Ако човек се окъпе срещу празника, мълния няма да го лови. Илинден е обявен за еснафски празник на кожухари, самарджии, фурнаджии, керемидчии, защото Свети Пророк Илия е техен патрон - покровител.
От поколения се разпространява легенда, че на Илинден човек не трябва да влиза в море или река. Според преданията на този ден водатавзема жертви за курбан. Факт е, че на 20 юли всяка година има бум на удавените. Според спасители на Илинден в морето винаги има вълнения или мъртво течение и препоръчват повишено внимание.
Дали е съвпадение или не, но и удавените наши сънародници в Охридското езеро са пътували на кораба Илинден. На този ден се прекланяме и пред паметта на жертвите от Илинденско - Преображенското въстание от 1903 г. Това е една от най-пламенните и трагични дати в историята на България по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. Източници: Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 На Илинден избягвайте морето и реките, Днес дир.бг Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал - при нарушаване на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Стефановден в народните обичаи и българс...
Йордановден в народните обичаи и хорото ...
Света Марина в народните вярвания
Йордановден в народните обичаи и хорото ...
Света Марина в народните вярвания
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela