Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2012 07:32 - Днес е Св. пророк Илия (Илинден) – голям християнски празник
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 2793 Коментари: 0 Гласове:
1



Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От стари времена Църквата го нарича „Пророк и Предсказател на великите Божии дела", „Ангел в плът" и „Предтеча на Второто Христово Пришествие". 

Житието на свети пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като при другите хора - дори и най-славните сред пророците - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница. 

Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, както Сам Господ е предсказал: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко." (Мат. 17:11) За нас остава надеждата, че огненото възнесение на пророка е предобраз на предназначението на всеки човек. 

Въздържан в храна, скромен в облекло и строг към себе си и другите, Свети пророк Илия вдъхновено проповядвал волята Божия и нуждата от истинско служение и поклонение Богу като първо и необходимо условие за създаване на щастлив живот и трайно благоденствие на Земята. Заради удивителната си святост и чистота в живота Свети пророк Илия се възпява и прославя от светата Църква като „небесен човек" и „земен ангел". 

Неговата ревност и преданост към вярата в единия истинен Бог била толкова силна, че когато видял отстъплението от нея, идолопоклонничеството и безчестието в царския дом, той не се поколебал да изобличи с огнени слова недостойния израилски цар Ахава и жена му Изабела. Неговото пророческо слово било като пламтяща свещ, осветяваща мрака в човешките души. 

image   Свети пророк Илия е живял през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Произлиза от свещеническото Аароново племе и е родом от град Тесвия в Палестина, по времето на израилския цар Ахав. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.” 

Това обяснява и името на Пророк Илия, което от еврейски „Йели аху” означава „Сила Господня”. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му. Забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе продължили да са кланят на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостоен бил Ахав и жена му Иезавел. Те построили в Самария капище на езическия бог Ваал, като преследвали и избивали пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: „Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато не помоля Господа за това!" Вместо да се разкаят, Ахав и жена му искали да убият Илия. Но Господ спасил пророка от ръцете им и му казал: „Иди и се скрий при потока Хорат, близо до Йордан! Ще пиеш от водата на потока и Аз ще заповядам на враните да те хранят." Илия изпълнил заповяданото и живеел при потока. Враните вечер и сутрин му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да опази тия, които вярно Му служат и се надяват на Него. След като предсказал на израилтяните, че Господ ще изпрати суша,   точно така и станало – народ и животни започнали да мрат  от глад и липса на вода. От продължителното бездъждие изсъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал: „Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни." Илия отишъл и на самите градски порти видял една жена, която събирала дърва. Тя била вдовица и имала един син. Илия поискал от нея вода и жената като оставила работата си, веднага отишла за вода. „Донеси ми и хляб, понеже съм гладен!" – казал й пророкът. „Господ ми е свидетел – казала жената, - че нямам хляб. Останало ми е шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърнето. И ето, аз ще събера две – три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си, ще изядем това и ще умрем." - Не бой се! – казал пророкът. – Върви и направи, което казах, направи малка прясна пита за мене и ми донеси! А за себе си и сина си ще направиш после. Защото тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши и маслиновото масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята. Благочестивата жена повярвала на думите на пророка и от последния свой запас му изпекла хляб. И действително, през всичкото време на страшния глад брашното и маслото не свършвали у нея и тя хранела себе си, сина си и светия пророк, който останал да живее при нея. Не след много време синът на бедната вдовица ненадейно заболял и умрял. В своята голяма скръб майката казвала на пророка: „Защо си дошъл, човече Божи, да ме накажеш за греховете ми и да умориш сина ми?" Илия взел детето, сложил го на леглото си и започнал да моли Бог да му възвърне живота. Той  духнал три пъти и Господ чул молитвата на Светия пророк и възвърнал живота на умрелия. „Виждаш, син ти е жив" – казал той на вдовицата, която радостно извикала: „Сега виждам, че ти си човек Божи и че словото Господне в твоите уста е истинско." Преданието говори, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото Господ по-късно пратил да проровядва в Ниневия. Сушата продължила вече три години и шест месеца. Израилтяните тежко страдали: всичко изсъхнало и нямало какво да ядат ни люде, ни добитък. Господ се съжалил над израилтяните и чул молитвите им, понеже във време на скръбта те познали суетността на идолите и се обърнали с молитва към Бога. В Своето милосърдие Господ заповядал на Илия да иде при Ахав и да му възвести за прекратяването на сушата. Илия изпълнил това. По пътя той срещнал Авдий, добър и благочестив царски служител, който някога спасил от гнева на Иезавел сто верни служители Господни. Авдий, по заповед на царя, търсил долина с потоци, където биха могли да пасат царските коне. „Извести на царя за моето пристигане" – казал му Илия. Но Авдий се изплашил от това поръчение. „По всички страни те търси царят – казал той на пророка, - и ако аз сега му кажа, че си дошъл, а Духът Господен изведнъж те вземе от тук, царят ще заповяда да ме убият."  Но Илия обещал тоя ден да се яви при Ахав, и Авдий известил на царя, че Илия иде. Ахав пасрещнал Илия и с гняв му казал: „Ти ли си, който смущаваш Израиля?" – „Не аз смущавам Израиля – спокойно отговорил Илия, - а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци. Заповядай на тоя народ да се събере на планината Кармил и нека дойдат там и пророците и жреците на Ваал, за да узнаят истинския Бог." Царят изпълнил желанието на Илия. Множество народ с жреците и пророците на Ваал се събрали на планината Кармил. Илия дошъл и им казал: „Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него!" Народът мълчал. „Аз съм тук едничък от пророците Божи – продължил Илия, - а Вааловите пророци са 450. Дайте две телета! Нека жреците приготвят жертва за Ваал, а аз ще приготвя жертва на Бога! И оногова ще признаем за истински Бог, който ще прати огън на жертвеника." Целият народ се съгласил на предложението на Илия. Лъжепророците взели теле, турили го на жертвеника и почнали да молят Ваала да прати огън на жертвеника. Но напразно се молили те от сутрин до пладне, напразно викали: „Ваале, чуй ни!" – огън не паднал на жертвеника. „Викайта по-високо! – казвал им подигравателно Илия, - може би вашият бог спи или е зает с нещо." Вечерта, когато всички се убедили, че моленията към Ваал са напразни, Илия казал на лъжепророците: „Сега дайте на мене да приготвя моето жертвоприношение!" Той везл 12 камъни, по числото на Израилевите колена, и направил от тях жертвеник. Около жертвеника направил окоп, заклал теле и го положил върху дървета. „Сега – казал той на народа – донесете вода и я излейте върху жертвата." Това направили три пъти и то така, че и целият окоп около жертвеника се напълнил с вода. Тогава Светият пророк дигнал очи към небето и казал: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаковов, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и обръни към Себе Си сърцата на тия люде!" Веднага огън паднал върху жертвеника и запалил жертвата, камъните, дърветата и дори водата в окопа. Като видял това, народът паднал на земята и изповядал единия Бог. А Вааловите жреци и пророци били избити по заповед на Илия. След това Илия казал на царя: „Сега си иди у дома, за да не те настигне дъждът", а сам се изкачил на планината и дълго се молил. И веднага се дигнал вятър, небето се покрило с облаци и проливен дъжд паднал на изсъхналата земя. Трябвало да се очаква, че всички невярващи след това ще се обърнат към Бога с разкаяние. 7 000 приели се отказали от езичеството и приели християнството. Но жестоката Иезавел не се смирила пред Господа. Обхваната от гняв, загдето нейните пророци били избити, тя се заканвала да убие Илия. Господ спасил пророка, който се оттеглил в Аравийската пустиня. Скърбейки за неверието и ожесточението на людете, Илия молил Бога да му прати смърт. Но Господ чрез поразителни личби доказал на пророка, че той никога не трябва да пада духом, а винаги твърдо да се уповава на всемогъщия и всеблаг Бог. Той пратил Своя ангел да храни пророка в пустинята. Веднъж, като се събудил, Илия намерил до възглавницата си хляб и стомна вода и бил подканен от ангела да яде и пие. Подкрепен от тая дивна храна, Илия тръгнал и след 40 дни дошъл в планината Хорив. Тук той се поселил в една пещера и не преставал да скърби за прегрешенията на Израиля. 


image


  Веднъж чул глас Господен да го пита: „Защо си тук, Илия?" Пророкът отговорил: „Пламнах от ревност за Господа Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и меч убиха Твоите пророци. Само аз останах, но и моято душа търсят да вземат." Гласът Господен му казал: „Иди утре на планината. Господ ще мине покрай тебе." 

На другия ден Илия се изкачил на планината да очаква Господа. Изведнъж се дигнал страшен вятър, който тресял планината и събарял каменни скали. Но Господ не бил в тоя бурен вятър. След това настанал земетръс, но и в него не бил Господ. Светкавица разкъсвала облаците, но и в нея не бил Господ. Най-после повеял тих ветрец - в него Илия почувствал присъствието на Господа. Той си покрил главата, застанал пред своята пещера и Бог беседвал с него. Господ утешил скърбящия пророк, като му открил, че в Израиля има повече благочестиви люде, отколкото той мисли, защото 7000 мъже не са се поклонили на идолите.

По повеля на Господа Илия си взел за ученик Елисей, който орял тогава на нивата си и оттогава вървял навсякъде след него. Илия остарял. Приближило се времето за неговото заминаване при Господа. За това било дадено откровение не само нему, но и на неговия ученик Елисей и на учениците пророчески, които живеели в градовете Ветил и Йерихон. Пророческите ученици казали на Елисей: „Знаеш ли, че Господ скоро ще вземе от тебе твоя учител?" – „Зная" – отговорил им Елисей и продължавал да върви подир Илия. В Йерихон учениците пророчески пак му говорили: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе от тебе твоя учител?" Елисей отговорил, че знае. Илия искал да остави ученика в Йерихон, но Елисей не се съгласявал да се отдели от него. И двамата дошли на брега на Йордан. Илия си снел горната дреха и ударил с нея по водата. Водата се разделила от двете страни и той с ученика си минал р. Йордан по сухо. Тук Илия казал на Елисей: „Поискай от мене каквото пожелаеш, докато не съм взет от тебе!" Елисей поискал не земни блага, а Дух Господен. И Господ изпълнил искането му. Илия и Елисей продължили своя път. Изведнъж огнена колесница с огнени коне се показала между тях. И в тая колесница Илия бил взет с вихър на небето, пред очите на своя смаян ученик, върху когото паднала горната дреха на пророка. 

image

Затова Свети пророк Илия е почитан от всички християни като най-големия библейски пророк, а заедно с Моисей за един от двамата най-велики старозаветни праведници.


На 20 юли в чест на светеца празнуват кожари, кожухари, шивачи, моделиери, самарджии и керемидари. 

Свети пророк Илия пази от небесните стихии: суша, порой, градушки, гръмотевици. Това е според стара легенда, която гласи, че когато Господ разпределял света: -         на Свети Иван дал кумството и побратимството; -          на Свети Атанасий – сняг и мразовина; -          на Свети Никола – служба и трапеза; -          на Свети Петър – ключовете от небето; -         На Свети Илия оставил гръмотевиците и светкавиците. 

Именниците днес са  Илия, Илиян, Илияна, Илина, Илинка, Елиан, Илко, Илю, Лило.   Според народните вярвания, за да бъде усмирен гневът на Свети пророк Илия, да бъде предпазена реколтата от градушки, от суша или от киша, хората в миналото са го почитали с курбан. Колят бик, теле /както и самият той е напаравил/ или овца, организират сборове и веселби на мегдана, отслужват литургии.   Вярва се, че билки брани на Илинден, лекуват висока температура, гнойни рани и очни болести.   Ако човек се окъпе срещу празника, мълния няма до го лови.     Източници:   Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Православие.ru     Икони: Интернет   Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3093361
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930