Постинг
13.07.2012 09:12 -
Неофит Хилендарски Бозвели – 227 г. от рождението на славния българин
Неофит Хилендарски Бозвели е една от най-светлите и ярки личности на нашето Възраждане. Епохата, в която се ражда до 1870 г. богослужението в българските църкви се извършва на гръцки език, който бил непознат за местното население, но налаган от Цариградската патриаршия.
По това време, освен от турското иго, българският народ страдал и гръцкото духовно иго. Цариградската патриаршия водела скрита борба
срещу българското училище и българската книжнина, срещу българския език и народностните ни традиции. Гръцките владици в българските епархии изгаряли църковнославянските книги, прогонвали българските учители и свещеници и ги замествали с гръцки.
Именно против това иго подхваща борба нашият велик възрожденецНеофит Бозвели, който в книгата си „Мати Болгария” разказва за страданията на българите в онези години. Според акад. Михаил Арнаудов това произведение на Бозвели е третото по значимост за ранното Българско възраждане след „История славянобългарска” на св. Паисий Хилендарски и „Житие и страдание грешнаго Софрония” на св. Софроний Врачански.
Според него тази книга описва най-добре наченките на българскотонационално и културно Възраждане. Неофит Бозвели е роден през 1785 г. в Котел. Установява се в Хилендарския манастир през 1803 г., а около 1810 г. приема монашеско пострижение. В манастира получава солидно за времето си образование и както сам пише, минава за „учен” калугер. През 1813 г. Неофит Бозвели пристига като таксидиот в Свищов, по това време един от най-големите градове по нашите земи. Там той живее близо 20 години и се занимава изцяло с проповедническа, учителска и книжовна дейност. Заедно с даскал Емануил Васкидович полагат големи грижи за учебното дело в Свищов и го издигат като просветен център. Посещава за кратко Сърбия. През 1835 г. Неофит Бозвели отпечатва в Крагуевац (Сърбия) учебника „Славеноболгарское детеводство за малките деца”, който за разлика от тогавашните буквари, като например „Рибния буквар” на д-р Петър Берон, се състои от шест различни учебни книги. За Неофит Бозвели любовта към Отечеството е най-висшето чувство у човека, „велик наш долг”. Той въплъщаван своите педагогически идеи в учебни помагала. С преподавателската си дейност има голяма заслуга за развитие на националната просвета през 20-те и 30-те години на ХIХ век. По-късно Неофит Бозвели се включва като идеолог и организатор на българското църковно движение за самостоятелна Българска църква.
След отпечатването на своите книги в Крагуевац, Неофит Бозвели се завръща и прекарва три години в селища и манастири из Търновската епархия, където се противопоставя на гръцкото духовенство. По това време в тази голяма епархия народът застава против новоназначения гръцки митрополит Панарет. В лицето на Неофит Бозвели българите виждат пламенен водач с голяма енергия, който може да оглави борбата за независима Българска църква. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на просветител и достоен народен водач в борбата срещу гръцкото духовенство. През 1839 г. Неофит Бозвели пристига в Цариград. Той се настанява при българските шивачи в зданието „Хамбара” и поддържа връзки с близо тридесетхилядната българска колония в Цариград. Проповядва и в специална стая на Хамбара започва да извършва богослужение на родния си език. През 1839 г. българите от Търновската епархия правят опит да го обявят за владика и да заеме мястото на дотогавашния гръцки владика. Българските пратеници в Цариград обаче били подкупени от служителите на Цариградската патриаршия. За митрополит на Търново бил назначен друг грък на име Неофит Византиос, който е платил на Патриаршията за назначението си, а Бозвели бил определен за негов протосингел.След пристигането на Неофит Византиос в Търново, Бозвели отказва да изпълнява задълженията си. Затова се установява в Лясковския манастир „Св.св. Петър и Павел”. Фанариотите го обвиняват в непослушание. Наклеветен пред Патриаршията и без нужното разрешение на Високата порта, Бозвели е отвлечен през март 1841 г. от манастира и е заточен на Света Гора. По-късно той успява тайно да избяга и пристига в Цариград в края на август 1844 г. Още през септември същата година Неофит Бозвели отправя до Високата порта обширен меморандум, който става важен програмен документ. Той съдържа няколко основни искания: 1. Българите да имат архиереи от своята народност и да се избират от самите епархии; 2. Свободно да откриват народни училища и да печатат книги на български език; 3. Да се състави българска депутация, независима от Патриаршията, която да излага всички нужди на народа пряко на Високата порта; 4. В българските градове съдилищата да са с участието не само на мюсюлмани, но и на българи. Идеите на Неофит Бозвели за национална просвета и църковна независимост се приемат от най-будните представители на българите, сред които той намира верни съмишленици. Един такъв е неговият приятел Иларион Макариополски, роден в гр. Елена. По същото време подобен по съдържание меморандум подава и Иларион Макариополски. Исканията и на двмата родолюбци се превръщат в програма за началния етап на църковно-националната борба за осигуряване на културно - духовната независимост на българския народ. Неофит Бозвели интензивно работи за организирането на цариградските българи и поддържа тесни връзки с активни дейци от вътрешността на страната. Така в едно писмо до котленци той ги съветва да учат децата си в български училища и на български език, а не на гръцки. От името на българските еснафи Неофит Бозвели подава нов обширен доклад за състоянието на народа и пагубната роля на гръцкото духовенство. Настоява за построяването в Цариград на български храм, както и на народно седалище за българи, живеещи край Босфора и в цяла Турция. Неофит Бозвели счита, че в борбата с Цариградската патриаршия българите се нуждаят и други съюзници. В Цариград се запознава с Михаил Чайковски - шеф на неофициалната полска агенция. Поради отрицателното му отношение спрямо руското влияние и използвайки връзките, които е установил в османската столица, Чайковски се намесва активно в българо - гръцките отношения и подкрепя Неофит Бозвели, като осигурява личната му безопасност и се свързва с турски сановници, които да лобират в полза на неговата борба. Между двамата се установява дейно сътрудничество. На 29 юни 1845 г. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски са арестувани от Цариградската патриаршия и са откарани на Света Гора. Окован във вериги като бунтовник, Неофит Бозвели е затворен във Великата лавра, а по-късно е преместен в Хилендарския манастир. Тук, както и при първото му заточение, той продължава борбата, като пише съчинения главно против фанариотите. През този период са създадени най-забележителните му произведения. През 1846 г. написва известната си книга „Плач бедния Мати Болгарии” (Мати Болгария). Заточението му преминава при много лоши условия, като в едно от писма си до негов познат се подписва като „смертелно страдащ”. Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 г. в Хилендарския манастир при много тежки условия. Както за Васил Левски, така и за него не се знае къде е гробът му. Но борбата и страданията, които е преживял великият български възрожденец, не са напразни. Той успява да събуди нашия народ за постигането на българската културна и църковно - национална независимост. Резултатите не закъсняват: - Една година след неговата смърт, през 1849 г. българите в Цариград вече имат свой храм „Свети Стефан”, както и църковна община. - На великденската служба в тази църква през 1860 г. (известна като българския Великден) за първи път името на гръцкия патриарх не се споменава. - През 1870 г. вече се основава и независимата Българска Екзархия с български архиереи и свещеници, за което се е борил и загинал великият български възрожденец. В своята статия „Неофит Бозвели и Българското възраждане” от 1993 г., известната българска литературоведка Зина Маркова се пита как през 40-те години на ХIХ в. при условията на тежка робска действителност Неофит Бозвели в един момент се оказва зрял идеолог на мащабно народно движение, организатор, политик, тактик, дипломат с професионални качества. Тя пише: „Отговорът вероятно е много прост - Бозвели е своеобразен гений. В българските мащаби той е сравним с действалия по-късно и изправен пред по-други проблеми Васил Левски. Ако трябва да очертаем независимата национална линия в българското освободително движение във всички негови етапи и прояви през целия период на Възраждането, бихме посочили, че нейните основни стълбове са Паисий, Бозвели, Раковски и Левски.” Източници:
Енциклопедия България, том. 1 / 1981
Арнаудов, Михаил. Неофит Хилендарски Бозвели. Живот, дело, епоха. С., 1971, т. 1 и т. 2
225 години от рождението на Неофит Бозвели, в-к „Габрово днес”, 11.06.2010
Именно против това иго подхваща борба нашият велик възрожденецНеофит Бозвели, който в книгата си „Мати Болгария” разказва за страданията на българите в онези години. Според акад. Михаил Арнаудов това произведение на Бозвели е третото по значимост за ранното Българско възраждане след „История славянобългарска” на св. Паисий Хилендарски и „Житие и страдание грешнаго Софрония” на св. Софроний Врачански.
Според него тази книга описва най-добре наченките на българскотонационално и културно Възраждане. Неофит Бозвели е роден през 1785 г. в Котел. Установява се в Хилендарския манастир през 1803 г., а около 1810 г. приема монашеско пострижение. В манастира получава солидно за времето си образование и както сам пише, минава за „учен” калугер. През 1813 г. Неофит Бозвели пристига като таксидиот в Свищов, по това време един от най-големите градове по нашите земи. Там той живее близо 20 години и се занимава изцяло с проповедническа, учителска и книжовна дейност. Заедно с даскал Емануил Васкидович полагат големи грижи за учебното дело в Свищов и го издигат като просветен център. Посещава за кратко Сърбия. През 1835 г. Неофит Бозвели отпечатва в Крагуевац (Сърбия) учебника „Славеноболгарское детеводство за малките деца”, който за разлика от тогавашните буквари, като например „Рибния буквар” на д-р Петър Берон, се състои от шест различни учебни книги. За Неофит Бозвели любовта към Отечеството е най-висшето чувство у човека, „велик наш долг”. Той въплъщаван своите педагогически идеи в учебни помагала. С преподавателската си дейност има голяма заслуга за развитие на националната просвета през 20-те и 30-те години на ХIХ век. По-късно Неофит Бозвели се включва като идеолог и организатор на българското църковно движение за самостоятелна Българска църква.
След отпечатването на своите книги в Крагуевац, Неофит Бозвели се завръща и прекарва три години в селища и манастири из Търновската епархия, където се противопоставя на гръцкото духовенство. По това време в тази голяма епархия народът застава против новоназначения гръцки митрополит Панарет. В лицето на Неофит Бозвели българите виждат пламенен водач с голяма енергия, който може да оглави борбата за независима Българска църква. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на просветител и достоен народен водач в борбата срещу гръцкото духовенство. През 1839 г. Неофит Бозвели пристига в Цариград. Той се настанява при българските шивачи в зданието „Хамбара” и поддържа връзки с близо тридесетхилядната българска колония в Цариград. Проповядва и в специална стая на Хамбара започва да извършва богослужение на родния си език. През 1839 г. българите от Търновската епархия правят опит да го обявят за владика и да заеме мястото на дотогавашния гръцки владика. Българските пратеници в Цариград обаче били подкупени от служителите на Цариградската патриаршия. За митрополит на Търново бил назначен друг грък на име Неофит Византиос, който е платил на Патриаршията за назначението си, а Бозвели бил определен за негов протосингел.След пристигането на Неофит Византиос в Търново, Бозвели отказва да изпълнява задълженията си. Затова се установява в Лясковския манастир „Св.св. Петър и Павел”. Фанариотите го обвиняват в непослушание. Наклеветен пред Патриаршията и без нужното разрешение на Високата порта, Бозвели е отвлечен през март 1841 г. от манастира и е заточен на Света Гора. По-късно той успява тайно да избяга и пристига в Цариград в края на август 1844 г. Още през септември същата година Неофит Бозвели отправя до Високата порта обширен меморандум, който става важен програмен документ. Той съдържа няколко основни искания: 1. Българите да имат архиереи от своята народност и да се избират от самите епархии; 2. Свободно да откриват народни училища и да печатат книги на български език; 3. Да се състави българска депутация, независима от Патриаршията, която да излага всички нужди на народа пряко на Високата порта; 4. В българските градове съдилищата да са с участието не само на мюсюлмани, но и на българи. Идеите на Неофит Бозвели за национална просвета и църковна независимост се приемат от най-будните представители на българите, сред които той намира верни съмишленици. Един такъв е неговият приятел Иларион Макариополски, роден в гр. Елена. По същото време подобен по съдържание меморандум подава и Иларион Макариополски. Исканията и на двмата родолюбци се превръщат в програма за началния етап на църковно-националната борба за осигуряване на културно - духовната независимост на българския народ. Неофит Бозвели интензивно работи за организирането на цариградските българи и поддържа тесни връзки с активни дейци от вътрешността на страната. Така в едно писмо до котленци той ги съветва да учат децата си в български училища и на български език, а не на гръцки. От името на българските еснафи Неофит Бозвели подава нов обширен доклад за състоянието на народа и пагубната роля на гръцкото духовенство. Настоява за построяването в Цариград на български храм, както и на народно седалище за българи, живеещи край Босфора и в цяла Турция. Неофит Бозвели счита, че в борбата с Цариградската патриаршия българите се нуждаят и други съюзници. В Цариград се запознава с Михаил Чайковски - шеф на неофициалната полска агенция. Поради отрицателното му отношение спрямо руското влияние и използвайки връзките, които е установил в османската столица, Чайковски се намесва активно в българо - гръцките отношения и подкрепя Неофит Бозвели, като осигурява личната му безопасност и се свързва с турски сановници, които да лобират в полза на неговата борба. Между двамата се установява дейно сътрудничество. На 29 юни 1845 г. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски са арестувани от Цариградската патриаршия и са откарани на Света Гора. Окован във вериги като бунтовник, Неофит Бозвели е затворен във Великата лавра, а по-късно е преместен в Хилендарския манастир. Тук, както и при първото му заточение, той продължава борбата, като пише съчинения главно против фанариотите. През този период са създадени най-забележителните му произведения. През 1846 г. написва известната си книга „Плач бедния Мати Болгарии” (Мати Болгария). Заточението му преминава при много лоши условия, като в едно от писма си до негов познат се подписва като „смертелно страдащ”. Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 г. в Хилендарския манастир при много тежки условия. Както за Васил Левски, така и за него не се знае къде е гробът му. Но борбата и страданията, които е преживял великият български възрожденец, не са напразни. Той успява да събуди нашия народ за постигането на българската културна и църковно - национална независимост. Резултатите не закъсняват: - Една година след неговата смърт, през 1849 г. българите в Цариград вече имат свой храм „Свети Стефан”, както и църковна община. - На великденската служба в тази църква през 1860 г. (известна като българския Великден) за първи път името на гръцкия патриарх не се споменава. - През 1870 г. вече се основава и независимата Българска Екзархия с български архиереи и свещеници, за което се е борил и загинал великият български възрожденец. В своята статия „Неофит Бозвели и Българското възраждане” от 1993 г., известната българска литературоведка Зина Маркова се пита как през 40-те години на ХIХ в. при условията на тежка робска действителност Неофит Бозвели в един момент се оказва зрял идеолог на мащабно народно движение, организатор, политик, тактик, дипломат с професионални качества. Тя пише: „Отговорът вероятно е много прост - Бозвели е своеобразен гений. В българските мащаби той е сравним с действалия по-късно и изправен пред по-други проблеми Васил Левски. Ако трябва да очертаем независимата национална линия в българското освободително движение във всички негови етапи и прояви през целия период на Възраждането, бихме посочили, че нейните основни стълбове са Паисий, Бозвели, Раковски и Левски.” Източници:
Енциклопедия България, том. 1 / 1981
Арнаудов, Михаил. Неофит Хилендарски Бозвели. Живот, дело, епоха. С., 1971, т. 1 и т. 2
225 години от рождението на Неофит Бозвели, в-к „Габрово днес”, 11.06.2010
Свищов слага началото на новата българс...
Почетохме паметта на Св. Кирил Философ
200 години от рождението на Иларион Мака...
Почетохме паметта на Св. Кирил Философ
200 години от рождението на Иларион Мака...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69