Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2012 21:35 - Днес е роден Иван Вазов
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 7301 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Най-големия български поет и писател (162 години от рождението на Иван Вазов)   На 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот в  семейство на  Минчо Вазов се ражда малкият Иван. Бащата е  средно заможен търговец, но с голям авторитет в Сопот. В семейството  почитат   строгия ред и патриархалните отношения. Уважават  религиозните и битови традиции.  


image
  Братя на Иван Вазов са  военните дейци Георги Вазов и Владимир Минчов Вазов,  общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов, родът на Вазовци произхожда от Кирко Арнаудов от нестрамското село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18 век по време на управлението на Али паша Янински.
Като всички деца по онова време Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище. Там изучава Закон Божи, смятане, писане,  запознава се с оригинална и преводна  литература на български език.  Един от учителите е Партений Белчев, руски възпитаник,  който помага на момчето отрано да заобича и руската поезия.
През 1865 г.  учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-поддаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които Иван Вазов изчита с огромен интерес. Те оказват положително влияние  върху бъдещото му развитие на поет и писател.

През 1866 г. се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Освен това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин.

 През 1868 г. баща му го вика в Сопот, за да поеме търговските дела, но Иван Вазов не проявява склонност към тази професия. Изпълва бащините  тефтери не със сметки, а със стихове. Част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка“. Поетическите занимания  на младия Иван Вазов будят недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец, който да наследи семейната традиция. Негова   покровителка е  майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена. Благодарение на нейната подкрепа Иван Вазов не престава да пише и да се превърне един ден в големия български поет и писател.  За съжаление бащата Минчо Вазов не успява да дочака Освобождението и да се радва на успехите на Иван и на останалите си деца. Ранната му смърт – съсечен от турците,  е тежък удар за многолюдното семейство.  Трагичното събитие намира отражение в бъдещите творби на Вазов – „Нова земя”,  „Леевица” и „Всесилните сълзи”.   

Стихотворенито „Леевица” е написано през 1883 г., когато Вазов посещава лобното място на своя баща. В бележка към заглавието пише: „Долина в Стара планина над Сопот. Там на 1877 през юли са били избити от башибоздуците голям брой сопотненци, които бягали през Балкана от Сюлейманпашовите пълчища по едно време победоносни. Баща ми не е можел да си въобрази, че е възможно Русия да се победи и до сетния си час е чакал да види появяването на казаците. В тоя упорита надежда той бил нападнат от башебоздуците и заклан там.”
В 34-те куплета на стихотворението „Леевица” Иван Вазов изразява своята безкрайна мъка по трагичната загуба на своя баща.
След Освобождението Вазовото семейство изпълнява дълга към паметта на Минчо Вазов. Тленните му останки са пренесени и погребани в Сопот. Владимир Вазов пише „Из миналото на Сопот и Вазовия род”. Там разказва и тази случка: „След Освобождението мама, Вълка, аз и Борис се настанихме в Карлово, а подир една година се прибрахме в Сопот, гдето бачо Никола беше успял да струпа набързо една къща.
През това време бачо Никола отиде в долината на Леевица, намери останките на баща ни и ги погреба в Сопот. Черепът на баща ни бил надробен на парчета от убийците. На лобното място бачо Никола поставил кръст.”   
   Но в далечната  1870 г. Минчо  Вазов изпраща Иван  в Румъния да практикува занаята при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов не се отказва от  призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове. Тогава, в 1870 г. в „Периодическо списание" на „Браилското книжовно дружество излиза  първото му публикувано стихотворение „Борът. То поставя началото на поредица от безброй публикации в печата, в стихосбирки и в книги. Други негови творби от същия период излизат в списание „Читалище, вестник „Отечество, вестник „Свобода и др.
Обаче търговията въобще не го влече. Затова една нощ ИЬван Вазов тайно заминава за Браила, живее 2 - 3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров - Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Христо Ботев в Браила и Галац оказват силно въздействие върху младия поет. В неговата душа се пробуждат патриотични и родолюбиви чувства.
После Иван Вазов се завърща в България към края на  1870 г. Започва да  учителства в Мустафа паша (днес Свиленград) до 1873 г. Работи и  като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френския си  език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния Сопот и става член на възобновения Сопотски революционен комитет. След неуспеха на Старозагорското въстание (1875) заминава за Румъния. В Букурещ Иван  Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. Там  подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.
На Руско-турската освободителна война (1877-1878)Иван Вазов посвещава стихосбирката „Избавление“. В Свищов е писар при губернатора Найден Геров, откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в Русе.
От 7 март 1879 г. до септември 1880 г. Иван Вазов е  назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“. На  5 октомври 1880 г. Иван  Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов   редактира  вестник „Народний глас, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър І Батенберг. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука — това е първото сериозно научно - литературно периодично издание след Освобождението (1878). През 1885 г. Иван Вазов и Константин Величков основават списание „Зора — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия, която представя на българския читател  повече от 100 български и чужди автори.

image
  Времето прекарано в Пловдив се оказва извънредно благоприятно за творческото развитие на Иван Вазов. Произведенията му от това време поставят основата на българската следосвобожденска литература като обхващат  почти всички литературни жанрове.  Това са цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.
При събитията около преврата от 9 август 1886 г.  който княз Александър І Батемберг е отвлечен, не е екзекутиран, но изпратен към Западна Европа, после върнат от Стефан Стамболов и Сава Муткуров.  През есента на 1886 г. започват политически гонения и Иван Вазов е принуден да напусне България. След няколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където мъката по изгубената родина го подтиква да  напише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

image   От 1889 г. Иван Вазов  живее в София. В столицата развива изключително активна творческа и обществена дейност. През 1890 г. основава списание Денница, което излиза в продължение на 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки (в два тома). През 1895 г. тържествено са чествани  25 години литературна дейност.
Излиза романът „Нова земя“, но  е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август 1897 г.  в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета.
По това време в Габрово д-р Иван Петров имал грамофон, доставен от Виена. През 1899 г. грамофонът бил продаден на Иван Вазов. На 18 януари 1899 г. Вазов получава грамофона, същият ден кабинетът пада.  Иван Вазов се върнал вкъщи с грамофон в ръце. Вазов имал склонност да колекционира разни интересни неща – старинни монети, ятагани, грамофони, грамофонни плочи, защото бил и много любознателен човек.     Иван Вазов е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1881 г., а за почетен член  на БАН е признат от 1921 г. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 година умира от разрив на сърцето. Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър -председателят Александър Стамболийски прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани без компенсация. Вещите, намиращи се в трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.
Творчеството на Иван Вазов е огромно както по мащаб, така и като тематика, събрани в повече от 22 тома. Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България, преведени  на повече от 50 езика.  В творбите си Иван Вазов отделя най - голямо внимание  на следните въпроси, които са го вълнували като съвременик, общественик и родолюбив българин: -          Любовта към рода и Родината; -          Славните борби  за  отвоюване на родната свобода; -          Геройските победи и позорните поражения; -          Апатията на Европа към България и проблемите й; -          Безразличието на българските управници; -          Социалната и морална нищета; -          Защита и утвърждаване на българското; -          Преклонение пред природните красоти на България; Жанровете, в които Иван Вазов твори: -          След отпечатване на първото му стихотворение през 1870 г. Иван Вазов се изявява само като поет. -          В началото на 1881 г. за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. -          Първата  повест  е „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“), написана след пребиваването на автора  в Берковица. -           В първото десетилетие след Освобождението в прозата Вазов залага главно върху непосредствените си впечатления от последните години на робството. -          Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те г. на ХІХ век  създава най-големите си постижения в областта на художествената проза — повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“.   -          Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях авторът  редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. „Недрата на Родопите”, „Висините”, „Витоша”,  „Рила”,  „Пирин”,  „Един кът от Стара планина”,  „Велико Търново”,  „Царевец”,  „На върха Свети Никола”,  „Розовата долина и Тунджа”,  „Един наш черноморски бисер”,  „До Радомир”. -          Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката и проправят пътя на младата българска драматургия. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав и Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след Васил Друмев и Добри Войников.   Героите на Иван Вазов са хората от народа, онези смели и силни мъже, които отдават най-ценното - своя живот в името на свободата. Някои са безименни, други са скрити зад имената на измислени герои, но активно присъстват в  „Опълченците на Шипка”, в ромата „Под игото”,  „Епопея на забравените”, „Песни за Македония” и др. Повестта „Немили-недраги“ е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху „хъшовете“ — безименните герои от българската история.         Източници:   Енциклопедия България, том 1 Цветана Неделчева, Непознатият Вазов, 1995 г.   Снимки: Интернет   Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева  








Гласувай:
5
0



1. vahisht - Благодаря Ви за
09.07.2012 22:15
възпоменателния постинг! Бедна и сирота щеше да е нашата литература без титана- Иван Вазов! В едно не е бил прав поета:

"И аз скиталец бледен, изникнал без причина,

и пак така увяхнал — аз скоро ще замина

кат гост неканен, тъмен, о, дивно естество!

И сред шума, песните — подобно вековете —

безследно ще изчезна, без някой да ме сети

в туй вечно тържество!"

Докато тупти на земята българско сърце, докато има хора като Вас, той ще е всред нас, в това "вечно тържество" наречено живот !
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3068152
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031