Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2012 07:56 - Днес е роден големият българин Бачо Киро
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 1331 Коментари: 0 Гласове:
2



„Който народа си обича,
за доброто му гледа и тича!"

image

    Бачо Киро – познат и непознат по случай 177 години от неговото рождение
  Бачо Киро  е роден на 7 юли 1835 г. в с. Горни Турчета, днес Бяла черква, в семейството на говедаря Петър Занев. Има двама братя — поп Гавраил Трифонов и Христо Иринчев, които стават революционери.

През 1841 г. баща му умира. Киро е само на 6 г. Останал полусирак,  той започва да се препитава сам. Първо става говедар като своя баща, а
през 1846 г.   се глави за овчарче у х. Тодор. 

След като учи в селското килийно училище, Бачо Киро постъпва в Батошевския манастир през 1847 г.

Става селски даскал. Интересен е фактът, че по селата учи не само децата, но и техните бащи. И оттук идва прозвището Бачо, което му остава до края на живота. Понеже бил почти връстник на своите ученици, че и по-малък от някои от тях, те не знаели как да се обръщат към него. Затова започнали да му викат Бачо Киро.

Бачо Киро преподава  първо в с. Коювци (дн. Коевци) от 1848 г. През 1849 г. във Вишоград. В периода 1850 – 1852 отново в е Батошевския манастир, където продължава да се образова. През 1853 г. се жени за Николина Цачева.

Продължава да бъде даскал в Мусина и Михалци. През 1857 г. се завръща в Горни Турчета
(Бяла черква), където преподава до смъртта си през 1876 г.

Бачо Киро развива активна борба срущу гръцкото духовенство по българските земи, затова гръцкия владика в Търново го изпраща в затвора през 1861 г. и 1864 г.

През 1869 г. основава читалище „Селски труд”, но по идея на отец Матей Преображенски променят името на „Селска любов”
(днес читалището се нарича „Бачо Киро”). От самото създаване читалището се превръща в средище на обществен и културен живот.  Установява контакти с читалищата в Търново, Русе, Цариград, чрез които набавя книги, вестници, списания за своето читалище. Сред тях има и емигрантски издания.

Бачо Киро пише и издава стихотворения. Автор още на пътеписи, религиозни поучителни слова, записки за исторически събития, главно свързани с национално-революционните борби по онова време.

Сътрудничи на вестник „Македония”
(1866 - 1872). От 1870 до 1871 г. е временен дописник на вестник "Македония" с редактор Петко Рачев Славейков, издаван в Цариград. През 1871 г. отива при Христо Ботев в Румъния, като взема от него и 3-и брой на в. „Дума" за читалището в Бяла черква, в което е публикувано стихотворението „Хайдути".

Пътува пеш из България, посещава Света гора, Цариград, Белград, Букурещ. Заедно с Феликс Каниц обикалят България и стигат до Берковица през август 1869 г. Феликс Каниц рисува  портрет на Бачо Киро, който е запазен и до днес.

През 1872 г. заминава през Свищов за Букурещ. Там френски фотограф  прави снимка на Бачо Киро, позната и до днес, на която е облечен със саламарка, потури, бяла тъкана риза, а в ръката си държи книга.  За него пишат „На глед и на говор той беше човек кротък, тих, мирен, но на дело той беше великан незаменим."

image
  През 1870  г.  издава първия си литературен труд „Описание на село Горни турчета” и две-три народни приказки.

Създава театрална трупа в Бяла черква.
През цялото време остава тясно свързан с българския народ, когото активно подканя за борба и свобода.

През февруари 1872 г. става председател на революционния комитет в Горни Турчета
(Бяла черква). През същата година пътува до Букурещ и Цариград.

През 1873 г. посещава Белград и Земун, и написва книгата „Пътуването на Бача Кира”.

През 1874 г. написва   драмата „Сиромах Танчо” по повестта на Любен Каравелов „На чужд гроб без сълзи плачат” и „Второто пътуване на Бача Кира”.  

Във връзка с революционните дела Бачо Киро контактува с най-изявените български революционери от миналото – Любен Каравелов, Ангел Кънчев. Заедно с отец Матей Преображенски съживяват революционните комитети в Търновския и Габровски региони след гибелта на Васил Левски.  Активо участва в организиране на въстанието от есента на  1875 г.  

Когато през 1876 г. избухва Априлското въстание, Бачо Киро става един от организаторите и подвойвода на четата на Поп Харитон, Петър Пармаков и Христо Караминков, които действат в западната част на Първи търновски революционен окръг.

На 28 април 1876 г. Бачо Киро повежда 101 въстанници от Бяла черква, които образуват ядрото в четата на поп Харитон.   Бачо Киро е избран за член на военния съвет на четата и оказва морална подкрепа на младите въстанници като държи пламенни речи на 3 и 5 май.

 По време на ожесточените боеве в Дряновски манастир четата е обсадена от близо 10 000 редовна турска войска и башибоздук. След неравностойна битка, четата е разбита и участниците са избити. Бачо Кира успява да се спаси  на 13 май и се
укрива в плевнята на Дончо Топалов в Бяла черква. Но наскоро след това, 16 май,  е предаден от чорбаджиите,  заловен и осъден на смърт от извънреден турски съд в Търново. 

image

image

Пред съда Бачо Киро се държи смело и достойно, като поема вината върху себе си, за да спаси честта на българското освободително движение. Неговите съратници правят опити да го спасят като го изкарат луд, но той отхвърля всакаква възможност да бъде освободен,  приема с достойнство екзекуцията.    Обесват го  на 28 май 1876 г.

Написва предсмъртно стихотворение, което рецитира на турски език като своя реч пред съда:

„Аз единъ Бачо Киро съмъ
безъ страхъ от турците комита съмъ пушка на рамо турихъ в Дряновския манастиръ се скрихъ правдата си да диря излязохъ въжето на врата си самъ метнахъ.”

Днес останките на Бачо Киро се съхраняват в църквата Свети Димитър в Бяла черква. За този храм с огромна гордост   преживе Бачо Киро пише:   
"А на 1866 лето  сасъ   божията   помощъ   воздигнахме  новата   черкова  - храмъ   на   свети    Великомъченикъ   Димитрия  и просветителите   български  Кирила и Методия   и  светаго  Ивана Рилски
(сиречъ три храма), сасъ   предстояването   и  иждивинието  на сичките   мали  и големи  наши  родолюбци  селяни".
image


Източници: Енциклопедия България, т. 5 / 1986 г., стр. 197


Снимки: Личен архив и интернет


Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева  

© Copyright 2012  All Rights Reserved





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3069198
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031