Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2012 07:57 - 3ахари Стоянов разказва за Бачо Киро
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 3025 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Бачо Киро Петровичъ, родомъ от с. Горни Турчета, е известенъ и на малките деца въ Дунавска България. Бачо Киро е единъ от старите учители и горещи дейци за светото дело въ нашето отечество. Боже мой, какъвъ човекъ беше Бачо Киро! Освенъ учителъ, деецъ, работникъ по разни народополезни работи, той беше още и поетъ. Той обиколилъ цела България, Тракия и Ромъния, ходилъ в Белград, дето поискалъ ауденция от сръбския премиеръ министъръ, билъ е в Цариградъ по много пашовски капии, стоялъ е неколко дена на госте у деда Славейка, когото почиталъ за Господъ, ходилъ е нарочно до Букурещъ, за да се срещне с Любена Каравеловъ и пр. Всичките си пътешествия той е описалъ в стихове на български и турски езици, и ги е издалъ в отделни книжки. Това свое пътуване Бачо Киро отъ Горни Турчета, го е извършилъ апостолски, с чубучка в устата, с торбичка на рамо и с наметната абица. В тоя народенъ костюм е билъ той и въ Букурещъ, и въ Белградъ, и при министри, и навсекъде. Накитътъ му се допълняше още и от царвулите, от охлузения калпакъ и тузлушката костура, съ бело чиренче, която той носеше вързано за белия си поясъ. В който град из България пристигнеше Бачо Киро най-напредъ отиваше да си почине в българското читалище, да му види вървежа, да се посприкаже с младежите, които той обичаше като свои деца, при всичко че на гърба си носеше 40-45 години.

image Бачо Киро обичаше своето отечество България повече от всичко друго: Българинътъ  тогас  ще  разумеи,
Кога  за  свобода  малко  кръв  се  пролей,
Но то ще бъде тогасъ,
Когато не ще да вида азъ!
Боже, дай ми още да поживея,
За мила свобода кръвъ да си пролея.
Така пeе Бачо Киро. Че неговата песенъ е била от сърдце и душа, това той засвидетелствува тържествено. В 1876 година през месецъ май. Бачо Киро издъхна на турската бесилка за свободата на своето мило отечество. Той 6е докаранъ и затворенъ в търновския затвор поради това, че дигна знамето за възтание и се отправи към Дреновския монастиръ, заедно с дружината си. Съдиите които подписаха смъртна присъда на Бача Киро, казватъ, че той самъ станал причина да го обесятъ. Кагато го повикали да му обявятъ, че ще се накаже само с затворъ Бачо Киро се изтъпилъ на страна и захваналъ да декламира следующите стихове на турски език, въ които той явно изповедалъ, че е комита: „Бенъ биръ Бачо Киру им,
Тюрктен коркмас комита им,
Шишане омузума урдум -
Асланданъ байряк калдърдъм.
Ватанъ мъ ичин хайдут олдум,
Дренова манастирънда конак булдум!..”
Т. е., че Бачо Киро е чоловекъ комита, от турците се не бои. Шишане турилъ на рамо, байрякъ с лев повдигналъ; за отечество станалъ хайдутинъ, в Дреновския монастиръ намерилъ прибежище. Вследствие на това, обесиха го в Търново. Ето каква е форма и конструкцията на Бачо Кировата поезия на български: Читателю! На стиховете махна недей намира,
Те са писани от Бача ти Кира;
До 1847 е пасалъ селски телци,
За туй му толкосъ иде от ръце.
Той се толкосъ догажда,
Таквисъ стихове да нарежда;
Ако ти е воля - чети ги.
Ако не пък - остави ги.
Менъ ми е, братко, такъв адета,
Цела книга като връхлета,
Се искамъ да я нашара,
С каквото вече намера,
До тук вече стига,
Видишъ, че нема вече книга.
Аз оставамъ всегдашенъ твой доброжелателъ
Бачо ти Киро Петрович из село Горни Турчета,
Писалъ на Лазаровата събота, година 1873".
Тия неколко редовци азъ написахъ за покойния Бачо Киро почти несъзнателно, понеже не влизатъ в предмета ми. Когато разгънахъ неговите ръкописи, неговите оксии и черковни знакове, представи се напреде ми Бачо Киро цел-целеничекъ с чибучката и с торбата на рамо, какъ ходи между народа да проповядва словото божие на свободата. Вервамъ, че читателите ще ми простят, за гдето си позволихъ да ги запозная с Бача Кира из Горни Турчета. Азъ пръвъ път пиша за него, който е билъ съвременникъ на тая четица и запознатъ горе - долу съ нейните действия. Тая записка Бачо Киро състави още в турско време, но като беше невъзможно да й даде гласность в България, предалъ я на дедо Цеко войвода в Белградъ, гдето той пътува през 1873 година, ако помня добре. Записката се намерила, след смъртта на дедо Цеко, измежду книжата му, и ми се предаде от г. С. Соколова. В тая същата записка има нещо и за дедо капитанъ Николовото възстание, на което бачо Киро от Горни Турчета също е бил съвременникъ донекъде.”   Пловдив, 20 септемврий, 1884 година.




Гласувай:
7
0



1. mitkaloto - Не е забравен!
07.07.2012 08:01
Не е забравен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3107059
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031