На 14 юни 1856 г.  е роден един голям Човек, който влиза в българската история с богата биография – учител, училищен и църковен настоятел, политик, фабрикант, почетен немски вицеконсул, активен общественик, щедар дарител, любящ съпруг, баща и дядо, схимонах на Атон.[1]
        Това е Васил Николов Карагьозов, роден в Търново, следвал в Западна Европа, постигнал невероятни успехи в Габрово, завършил земния си път в Зограф, в Градината на Божията майка[2].         От 1881 г. Васил Карагьозов се установява в Габрово като учител по дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VІІ клас.[3] Той преподава на много деца, някои от които произхождат от най-изтъкнатите български семейства.        Един от неговите любими ученици е Стефан Бончев.  Умен, прилежен и трудолюбив ученик. Това е бъдещият проф. д-р Стефан Бончев, геолог и първият тектоник в България, преподавател и български будител.    При една своя равносметка за живота проф. Бончев  споделя: „Мисля, че следъ като човекъ е прехвърлилъ вече 50-тяхъ, от които повече от половината посветени на даването на знания и възпитанието на подрастващите   поколения, има право да хвърли бегълъ погледъ назадъ върху младенческия си животъ, прекаранъ в училище и извади от далечното минало някои спомени.”[4] Годините натрупан житейски и професионален опит позволяват на професора най-точно да осъзнае, че времето прекарано в Априловската гимназия, „гдето получих най- голяма част от моето средно образование и гдето у мене се напласти най-много материалъ за оформяне на характера.”[5] А това е станало благодарение на амбициозните учители и педагози с отличен подход към своите възпитаници. Един от тях е Васил Карагьозов. 



          Васил Николов Карагьозов
                                                  (1856 - 1938)

  Изтъкнатият проф. Стефан Бончев продължава своя разказ:
„Дескриптивна геометрия ни преподаваше сегашния, отъ мене в много отношения уважаванъ габровски гражданин Василъ Карагьозовъ. Бяхъ един от силните ученици по тоя предметъ. Накрая на годината, въ навечерието на годишния изпитъ, учих до подиръ среднощъ, понеже не исках да се посрамя. Сутринта съ тежка глава и вероятно съ подути отъ безсъние и изнуреностъ очи се явихъ на изпитъ. Дадената ми за решение задача, наистина беше една отъ най-сложните, но все пакъ не извънъ силите ми. Обаче с мене стана нещо неочаквано: ушите ми писнаха, пред очите ми някакъ потъмня и сетне почервеня, азъ се слисахъ, задачата ми се видя нищо като недостъпна планина и аз съвсем откровено казахъ: „Г-не учителю, не мога да реша тая задача.” Вместо да ми се разсърди и пише единица или двойка, т.е. „да ме скъса”, г-нъ Карагьозовъ се приближи до мене, сложи ръка на рамото ми, погледна ме кротко и издълбоко каза: „Какво думашъ, това не е вярно, азъ съм сигуръ, че ти и по-мъчна задача можешъ да решишъ, но виждамъ, че си смутенъ – само кога ти кажа азъ, че не можешъ, тогава ще имашъ право да говоришъ това. Хайде, излезъ навънка се поразходи малко и като се разведришъ, ела.” Направихъ както ми каза и след половин час влязохъ въ класа. Г-нъ Карагьозов ми даде същата задача. Решихъ я веднага съ най-голяма леснота, даде ми и друга – и нея също. Даде ми и трета – още по мъчна, и нея решихъ тъй добре, както и другите. „Е видиш ли, че не си от тия, които не знаят и не могат, само че си преуморенъ.” Аз тогава му разказахъ, че в надвечерието съмъ много училъ. ”Имай го занапредъ за правило, готви се пакъ тъй усилено, но в навечерието на изпита никога да не учишъ – оставяй тогава мозъка ти да почине и да подреди знанията, които дотогава си усвоилъ. Ако правишъ така, никога няма да бъркашъ, каза той. 




    Стефан Бончев
           /1870 - 1947/



Съвета на моя любезенъ учителъ азъ напълно усвоихъ и отсетне неуклонно практикувахъ. Нещо повече: същия съветъ съмъ давалъ на стотици и хиляди мои ученици и всички, които са го изпълнявали, са били много доволни, па и неведнъж отсетне са ми изказвали благодарностите си. Нека тоя мой споменъ послужи като отплата, макаръ и крайно недостатъчна, къмъ г-нъ Карагьозовъ, който на изпита се показа такъвъ добъръ педагогъ и човекъ къмъ мене.”[6]      Във фоайето на РБ „Априлов – Палаузов” – Габрово беше подредена изложба със снимки и документи на Васил Карагьозов.    







Семейството на В. Каpагьозов -
деца и внуци






   Цилилиндърът на Васил Карагьозов, заедно с кутията за съхранение и ръкавиците му бяха изложени в РИМ - Габрово като експонат на м. юни. Краеведът Петър Проданов описва Васил Карагьозов като най-светският мъж на Габрово. И днес няма габровец, който да  конкурира светското поведение, маниери и присъствие на Васил Карагьозов. 
   
Снимки: Личен архив и архив на инж. Веселинка Карагьозова

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

© Copyright 2012  All Rights Reserved

 

---

[1] Инж. Карагьозова Веселинка, „Биогарфична справка за Васил Карагьозов”, Г. 2006 [2] Колева Елена, Колева Ивелина, „Изящно Габровско присъствие в Градината на Божията майка”, в-к ”100 вести” / подлистник „Християни", 10.04.2008г. [3] Карагьозов Божидар, „Чудният даскал – първият европеец в Габрово”, в-к Габрово днес, 1991г. [4] Проф. д-р Бончев Стефан, „Юбилеен сборник по отпрознуване на 50 годишнината от І-ия випуск на Габровската „Априловска гимназия”, Габрово, 1925 г., с.84 [5] Юб.сб. по случай 25-та годишнина от първия випуск на Габровската Априловска гимназия,П-в, 1900 г.,с.37 и Узунова Ирена, РИО-Габрово,”Приносът на Васил Карагьозов в дарителската дейност за габровци”, с.1 [6] Юб.сб. по случай 25-та годишнина от първия випуск на Габровската Априловска гимназия,П-в, 1900 г.,с.37  Узунова Ирена, РИО-Габрово,”Приносът на Васил Карагьозов в дарителската дейност за габровци”, с.1

Уникален човек! Невероятен! Истински европеец! :)

Много ме впечатлиха разнообразните дейности, с които този човек се е занимавал. С право е заслужил медалите, които е получил и признанието на габровци!

Поздрави: Росен Карапетров