Приносът на хаджи Николи Минчооглу  от Търново   в

борбата за черковна независимост и възстановяване на Българската патриаршия

 Днес БПЦ чества Възстановяване на Българската патриаршия. За да стане реалност това историческо събитие е водена дълга и упорита борба от смели и непреклонни българи.

Един от тях е бгатият и известен търговец и чорбаджия х. Николи х. Димов Минчооглу.

Българският народ към момента на Възраждането се намирал в изключително тежко положение - от една страна под турско владичество, от друга страна под властта на гръцката Патриаршия. Но българите отказвали да се примирят с двойното робство и водели борби. Важно място в българската история заема Борбата за черковна независимост и един от нейните най-ярки представители хаджи Николи   х. Димов Минчооглу.

Хаджи Николи х. Димов Минчооглу

(17 февруари 1826    -   3 септември 1892)

За хаджи Николи от Търново се заговори активно в началото на 2010 г., след като беше реставриран и отвори врати за посетителите известният във Велико Търново хан на хаджи Николи, построен от майстор Колю Фичето през 1858 г. Днес ханът посреща търновци и гостите на града, привлечени от музейните експозиции,  картинната галерия, винарната и дегустационна за вина. Спечели Наградата на публиката в Конкурса „Сграда на годината” за 2010 г.

Не по-малко емблематична за Велико Търново е личността на хаджи Николи -  онзи безкрайно свободолюбив и родолюбив търновец, който  оставя своя огромен принос в българската история, днес да се радваме на независима българска църква, обслужвана от българско духовенство  и да отправяме молитвите си към Всевишния на роден български език!

Хаджи Николи произхожда от стара търновска фамилия. Роден е в семейството на хаджи Димо – известен търговец на кожи. Благодарение на своя заможен баща, малкият Николи   получава солидно за времето  образование. Един от неговите преподаватели е поп Евтим - върл противник на гърците, който  успява да насади своята омраза към гръцките владици у младежа. Хаджи Николи става ревностен родолюбец и отявлен враг на гърцизма.

Хаджи Николи наследява занаята на своя баща – започва да се занимава с търговия с кожи. Голямото търсене на кожи по онова време и успешно сключените сделки го превръщат в един от най-богатите търновски търговци и влиятелни хора в града. Ползва се с голямо влияние и пред турските власти. През 1860 г. е  обявен  за търновски чорбаджия. Наред с търговските успехи, хаджи Николи е изявен и активен благодетел на Търново. През 1856 г. х. Николи кръщава новородения Васил Карагьозов и предопределя неговия бъдещ духовен път. Васил Карагьозов  посвещава последните 4 години от своя живот на Бога в Заграфски манастир „Св.вмч. Георги Зограф”. В Света гора, Атон, преп. Вениамин Схимонах е назначен за секретар на Светата обител. 

Търговската кантора на хаджи Николи в Търново била посетена от секретаря на Митрополията Мегавулис. Срещата започнала с разговор за българските училища, религията и гръцкото духовенство. Разговорът прерастнал в разгорещени спорове и накрая завършил с побой. В яростта си да защитава българщината, хаджи Николи толкова се увлякъл, че нанесъл побой над гърка и отваряйки касата на фирмата, пълна със злато, се заканил: „Ще дам всичкото си богатство, но в Търново гръцки владици няма да има!” Остава верен на клетвата си, изразходва 500 000 златни лв. наличен капитал в борбата за черковна независимост.

Семейството, влиянието сред търновското общество и ненавистта към гръцките духовници мотивират хаджи Николи да оглави борбата срещу търновския владика Неофит Византиос.

В началото на 50-те години на ХІХ век хаджи Николи оглавява Антивладишката партия в Търново. Става член на черковно – народния събор и Временния смесен съвет на екзархията.

Движението за самостоятелна българска църква започва да добива все по-масов и по-организиран характер. В края на 1856 г. Цариградската община призовава българските общини в различните краища на страната да изберат и изпратят в Цариград свои представители, които да поднесат на Портата писмени прошения, снабдени с общинските печати за самостоятелна българска църква.

По този повод през 1856 г. хаджи Николи е избран в делегацията, упълномощена от Търновската епархия да отстоява исканията на българското население за отстраняване на гръцкия владика и назначаване на Неофит Бозвели за Търновски митрополит. Общо 40 души българи в началото на 1857 г.  се установяват в Цариград. От името на българските общини, на Портата били поднесени около 60 прошения. Участниците са подпомагани от владиците Иларион и Авксинтий.

Турското правителство наредило на Патриаршията да свика през есента на 1857 г. Събор, съставен от духовни и светски лица, които да предложат проект за реформи. Правилата за избиране на представители в Събора осигурили пълно надмощие на гърците. От 45 представители, само 3-ма били българи – хаджи Николи Минчооглу от Търново, Георги Стоянов Чалъкоглу от Пловдив и Илия Петров от Видин.

Българите не очаквали нещата да се развият в тяхна полза, но приели да участват по няколко причини:

-          Да не бъдат упрекнати от Портата, че не са се възползвали от правото, което им се дава;

-          Да не бъдат упрекнати от Русия, че не желаят разбирателство с Патриаршията;

Патриаршеският събор е открит през октомври 1858 г. Българското население следяло внимателно хода на разискванията и решенията на събора. Между населението от различните краища на България и техните представители се поддържала постоянна връзка. Ръководителите на Търновската и Пловдивската общини изпращали инструкции на своите представители и ги насърчавали да се държат твърдо. На 3 август 1859 г. д-р Васил Берон от Търново изпраща писмо до хаджи Николи, в което изразява своята увереност, че хаджи Николи ще успее да изпълни задължението, което Отечеството му е възложило. В писмото се казва: „Да сте уверени, че не само съвременниците Ви българи ще Ви душевно благодарят за народното това Ваше добро, но историята и ведно с нея потомците ни ще Ви са вечно благодарни!” 

Хаджи Николи, следвайки указанията от Търново, категорично заявява  на Събора, че българите не признават и няма да плащат данък на Патриаршията. Българите искат свое независимо духовенство, възстановяване на Търновската патриаршия и на Охридската независима архиепископия. 

През 1860 г. хаджи Николи получава  пълномощно за втори път от търновци. Използва своето влияние пред турските управници и се явява пред Високата порта, за да иска помощ в борбата срещу гръцките владици. Борбата продължава години. Много от българските представители, поради липса на финансови средства, се отказали и се върнали по родните си места. Останали само д-р Стоян Чомаков от Пловдивската община и хаджи Николи Минчооглу от Търновската община.

В борбата за черковна независимост хаджи Николи е изключително активен и отдаден на народното дело. Той дори загърбва своя бизнес, а това довежда до разходване и загуба на почти цялото му състояние и имущество.  През 1879 г. се завръща в България в тежко материално положение и завършва земния си път в бедност на 03.09.1892 г.  Но неговото име и личност оставят светла следа в българската история.

Тленните останки на родолюбия българин почиват в двора на храма „Св.св. Констнатин и Елена” във Велико Търново. Скромен паметник и снимка напомнят за човека, благодарение на чиито духовен подвиг и саможертва днес отправяме молитвите си към Всевишния на роден български език.    



Автори: Елена Колева и Ивелина Колева 

Снимки: Личен архив

Източници:

Енциклопедия България, том  4 / 1984 г.

История на България, т. 6, 1987 г.

Генчева Цветана, Драганова Тодорка, Бележити търновци, С. 1985

Стефанова Милена, Книга за българските чорбаджии, УИ „Св. Климент Охридски”, С. 1998

 Русев Сава, „Търново през погледа на дедите ни”, 2007

http://starotyrnovo.hit.bg/tarnovci.html

Грънчаров Михаил, Чорбаджийството и българското общество през Възраждането, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999

© Copyright 2012  All Rights Reserved