Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2012 19:40 - Благовещение - Благовец в народните традиции
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 8351 Коментари: 3 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Честит Имен Ден на Благо, Благой, Блага, Благовеста,  Бонка, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.  Благовещение е ден, посветен на жената и майката. В светския свят се чества 8-ми март като Международен ден на жената, в християнския - Благовещение.
Баговещение се чества на 25 март всяка година – един от постоянните празници. Той съвпада с Великия пост, но на този ден Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино.

В миналото  на този ден, както на всички тачени празници  се събирал целият род. Слагала се богата, макар и постна трапеза. Задължителна била обредната питка и рибата, защото се вярвало, че за здраве „поне с кокал от риба трябва да си почешеш зъбите“. Стопанките месели и лучник, а на трапезата имало каша от прясна коприва, салата от лук с вече набол джоджен и магданоз.


От незапомнено време е останала и приказката „дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“. Поникнали са първите ядливи растения и ще има храна за семейството. 

Преди да седнат на софрата, домакинята отчупвала голямо парче от питата и го оставяла пред прага за домашния дух – покровителя на къщата.


По време на Великия пост е забранено да се играе хоро, но на Благовещение е разрешено мъжкото хоро буенец.

В народния календар този ден е известен като Благовец или "половин Великден", защото поверието гласи, че както Св. арх. Гавриил съобщил благата вест на Пресвета Богородица, че ще зачене и роди син, така  долетелите кукувици и лястовици  известяват на хората благата вест за идващата пролет.

За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината. Народът вярвал в пречистващата сила на огъня. Затова възрастните  разрешавали на децата и младежите да го прескачат  за здраве.  
На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Това е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: „Щърко, шарен дългокрак, я закрякай кряк, кряк, кряк! Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!"   Девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, връзват на ръченика (дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни)  три възелчета да свържат, като изричат с надежда: „Лястовичке, посестримке, какъвто шъ ма земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: ако забележат кал по платното — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят - даскал ще е... Завързано  възелче на забрадка, коланче или връвчица, трябвало да се носи през цялата година, за да предпазва от уроки и „лоши очи“.   Всички през този ден, преди да чуят кукувича песен, гледат да са нахранени, пара да имат в джобовете си и добро настроение на сърце, за да са сити, паралии и весели през годината. Благовеи се почита и от иманярите. Вярва се, че където има закопано имане, в късна доба срещу Благовец парите излъчват син пламък над земята. Затова иманярите от полунощ до първи петли обикалят могили, пресъхнали кладенци и запустели места с надеждата да съзрат пламъка, който ще ги дари с богатство. Вярвало се, че в нощта срещу Благовещение от небитието идват духовете на умрели, които приживе са укрили голямо съкровище. При това точно на мястото, където са го заровили. Духовете се появявали във вид на светла струя или мержелеещ се дим. И в същата нощ иманярите, които знаели землищата със заровени ценности, но не били сигурни за точното място, обикаляли района и чакали знак. За да предразположат духа, те носели прясна пита и шарена сол, а в лявата ръка – сребърна пара.


На Благовещение според народните вярвания се завръщат и самодивите. Дедите ни им приписват свръхестествени качества: те били невидими, чувал се само гласът им и живеели на край света. По нашите земи самодивите идвали, когато всичко се раззеленява. Заселвали се във високите планини, край „неначенати“ езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсечел такова дърво, то не горяло, а колата, която го превозвала – до три дни се чупела.


На Благовещение самодивите играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева там повече не растяла. Който ги зърнел, се разболявал от самодивска болест – толкова красиви и грациозни били. Болните можели да се надяват на лек, ако преспят на самодивска поляна, край самодивски извор и се измият с „мълчана вода“ от самодивския кладенец.


Тези приказни митични същества са възпети в приказки, легенди и в много народни песни


Млад Стоян пасял телците си на самодивското хорище:

Самодивите издебна
та им роклите открадна.
И трите му се молели да им върне дрехите. Третата, Марийка, го попитала:


Ти да не сакаш, Стояне,
самодива жена да водиш;
самодива дом не бере,
нито ти деца отглежда.
Но Стоят останал глух за предупреждението й:


Че я у тях си заведе,
с други я дрехи облече
и за нея се ожени.

След три години Марийка „мъжка му рожба добила“. На кръщенето на бебето измолила Стоян да й върне самодивските дрехи. Той й се доверил.

Сам се Стоян излъга,
кат му е рожба добила,
не ще за назад помисли;
че 
 й  роклята извади,
извади, та й  подаде.
И Марийка се развъртя,
че из куминя изхвръкна,
че на къщата кацнала,
самодивски си засвири,
че на Стояна думаше:
Нали те реках, Стояне
самодива дом не домува!
Плеснала ръце, плеснала
и е високо хвръкнала,
и е далеко отишла
у пусти гори зелени,
на самодивски селища,
при моминския кладенец.
Там се Марийка окъпа,
моминството си повърна,
че у мамини си отиде...


От Благовец до 29 август, когато според църковния календар се чества отсичането на главата на Йоан Предтеча, а народът ни го нарича Секновение, самодивите вилнеят на Земята, след което се прибират на край света до следващата пролет.

Преди да си тръгнат, пускат отвлечените от тях овчари. Знайно е, че тези свръхестествени същества много обичат музиката, затова напролет, като си харесат някой пастир, който свири хубаво на кавал, го омагьосвали и го водели със себе си до Секновение.   Времето се затопля - змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето.  За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал и наричат: 

     "Ево! Я като съм доле, 
     Ти да си в поле, 
     Като съм в поле, 
     Ти да си доле…" 

Със същата цел палят метли и дрънкат с машите и ръжена, като казват: 


     "Бягайте, змии и гущери, че идат щъркели!"

Според народа, ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.

      В някои части на България строго почитат този ден и не се захващ с никаква домакинска или работа на полето. Казват, че на този ден – голям празник – дори  птиците не свиват гнезда. 

В други части на страната сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са „благи“. От корена на името Благовец (благо – сладко) произлязъл и обичаят да се посади дърво на този ден, защото плодовете му ще бъдат много сладки. 

Градинарите  „плашат“ (подрязват или изкореняват) овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.

По Благовец жените садят тикви, за да станат бели и благи, а бубарите (производителите на коприна) слагат  в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, за да е на „хаир” и добитата коприна през годината. Стопаните отварят кошерите и пускат пчелите, за да съберат сладък мед.   Бабите пробивали ушите на момиченцата, за да им сложат обици  и вярвали, че не ги боли, защото около тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на архангел Гавраил.
  В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.

Вярвало се още, че на този ден и най-силната отрова губи силата си и дори главата на убитата змия можела да се превърне в омайно биле. Затова на Благовец знахарките правели капани и в тях ловели подгонените змии. Убивали ги и в главите им слагали семена от босилек. После ги заравяли в земята и когато босилекът избуел и цъфнел, събирали малките бледовиолетови цветчета и с тях правели магии за „омайна любов“. Кожата на влечугото одирали, изсушавали и стривали, а след това я ползвали при направата на лековити „благи“ мехлеми.   Източници: Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Дора Ангелова, Народни традиции по Благовещение Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева  

© Copyright 2012  All Rights Reserved





Гласувай:
13
0



1. kasnaprolet9999 - Много подробен и хубав пост. Най- ми ...
24.03.2012 20:16
Много подробен и хубав пост.Най- ми бе интересно за самодивите. Константин Канев има еднин разказ, наречен "Юдина ела", в който се разказва за една самодива, която е отнела живота на млад момък, в когото била влюбена. Вчера прочетох в един сайт, че празнуват и хора с името Добрин и всички, които имат нещо благо в името си.Поздрави!!!
цитирай
2. yotovava - Не забравяйте още
25.03.2012 15:49
както ви мине денят днес, така ще е цяла година.
:)))))))))))))))))))))))))))))

Валя
цитирай
3. veselinka - Ядохте ли зелена
27.03.2012 08:31
храна, като символ на здраве?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 2780051
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2399
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031