Трети март е Ден на Освобождението на България от османско иго (1878 г.). За първи път се чества на 19 февруари 1880 г. (3 март нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор". От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда). За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. На 5 март 1990 г. на първото заседание на 15-ата сесия на 9-ото Народно събрание денят е утвърден за национален празник.
Договорът е подписан между Русия и Османската империя на 19 февруари 1878 г. в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой, предградие на Истанбул). С него се слага край на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Съдържа преамбюл(въведение, увод), 29 члена и заключение. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция от 1876 г.
Според договора, начело на държавата трябвало да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Договарят се параметрите на плащането на годишния данък.
Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868 г. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.

Договорени са и редица проблемни аспекти от Източната криза, но най-важното е, че увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.   Източник:  Георги Бакалов, Петър Ангелов, История на България, С.1993, стр. 296 – 300 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

В разказа "Добричковата кукувица" от Константин Канев е описано как един монах още през 1813 г. е обикалял селата в Родопите и е сеел семената на свободата, повдигал е народния дух както Левски и като него е намерил смъртта си на бесилката. Показал е още, че неговото свято дело не е отишло нахалос и как хората от този родопски край са вярвали в думите му и възванието на епископ Софроний Врачански, години наред очаквайки с нетърпение руските войски, както и вълнението с което са ги посрещнали. Ние днес можем да си говорим много неща за този исторически ден, причини, следствия, политически игри, изгоди...., давайки противоречиви оценки, но не трябва да забравяме, че изхода от тази война си е бил животоспасяващ за обикновените хора. Поместила съм го днес в моя блог за да се потопим за малко в ония времена и да почувстваме мъката и родостите на нашите предци.

най-голям от поредицата български исторически празници. След 3-ти март и Освобождението, идва Съединението (6 септември) - с княз Александър Батемберг и Независимостта (22 септември) с цар Фердинанд.

И естествено 24 май - Ден на българската писменост и книжнина.

Прекрасни празници,заредени с много голям героизъм, постигнати български успехи и многоповоди за национална гордост!