От изминалия понеделник християните спряха да ядат месо и местни продукти. През цялата изминала седмица храната съдържаше всички млечни продукти и храни – мляко, сирене, извара, кашкавал, кътък, масло, сметана, както и яйца.

Утре е Сирни заговезни. От понеделник (7 март) започват същинските пости, през които се приема само растителна храна – боб, грах, царевица, ориз, леща, картофи, зеле, гъби, маслини,  праз лук, чушки, домати,   патладжан, тиквички, тикви, всички видове плодове. Храната се приготвя само с растителна мазнина - олио и зехтин.

През Страстната седмица се спазва строг пост – за храната не се използва нито олио, нито зехтин.

На Благовещение (25 март 2011) се разрешава риба.

През пости може да се консумира хайвер, миди, раци, калмари, октоподи, скариди, стриди и др. морски дарове. Те не спадат към групата на животинските видове според религията.

  
От векове православните християни в България честват Неделя на Всеопрощението. В народните ни обичаи тя е известна като Сирни Заговезни или Прошка. Това е началото на Великия Пост. Това е време на а прощаване, така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Христос е казал още: “Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.

На вечерната служба, а по-късно и у дома християните си дават взаимно опрощение за извършените умишлени или неволни грехове, търсят помирение с баща, майка, деца, приятели и врагове. Защото прощаването е началото на един по-разумен, по-смислен и съзидателен живот. Затова прошката не е случаен елемент от празника - чрез нея човек се очиства именно от негативизма, нагнетил се в душата. Защото омразата  измъчва  мразещия, а не  мразения.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка. Целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Простено да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от  по-млад член от семейството.

В различните краища на България на кумовете се носят различни ястия. В Плевен и Враца традицията повелява на кума да се носят три неща задължително: печена кокошка, пита или баница и вино. В Габрово и Благоевград освен традиционната халва на кумовете се носи торта.

Много популярен е обичаят "хамкане". Твърдо сварено яйце или парче бяла халва се завързват на червен конец, провесен през гредата на тавана. Стопанката или най-старият член на семейството разлюлява яйцето (халвата) и всеки се стреми да го хване с уста. Който първи успее, ще е късметлия, ще му е сладък живота и ще му върви на добре. Вярва се още, че първият, който хване халвата или яйцето  ще милее за бащиното огнище, вторият ще носи късмета през годината, а третият ще е най-дълголетен. След това палят конеца, наричат и тълкуват коя реколта ще е най-добра през годината.

През деня на Сирни заговезни се месят питки и се пълнят чушки с боб за цялата седмица. На Сирни заговезни едно от задължителните гозби на трапезата в пиринско е баницата.  Има една легенда за дете, което поискало баница на този ден, майката казала, че ще му отчупи парче на вечеря, когато всички се съберат Детето помръкнало, дочакало вечерта, но не могло да преглътне залчето баница, задавило се и умряло.  Казват, че от тогава на този ден трябва да има баница във всяка къща и ако гост мине през деня, да бъде гостен с парче баница.

На Сирни заговезни се обират  всички яйца от полозите и на техните места се поставят загасени въглени за здраве и да носят кокошките.

На Сирни Заговезни се палят огньове. Децата трупат съчки, царевични кочани на голяма клада в махалите или на мегдана - на най-широкото място в селото. Хората на мегданите се вият на хоро край огньовете. И този път огънят – този вековен живец – върши своето чудо. Има ли огън – има и радост в дома. Има ли топлина, има и щастие. Загасналото огнище е мъртвило в къщата. Чрез огъня на Сирни Заговезни се вярва, че се изгаря старото, негативното и прескачайки го човек преминава към чистото, новото, градивното.  Прескаченето на огъня през тази вечер очиства тялото и душата  от негативите на егото - омраза, завист, ревност, страх.  

Всички се надпреварват чий огън ще бъде най-голям и висок. Вярва се, че колкото по-буен е огънят и колкото по-далеч осветява околността, толкова повече тя ще бъде предпазена от градушка.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Момците изстрелват огнени стрели към дворовете на любимата си, за да запалят сърцето й. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Мъже, нагласени с чудни облекла и тежки звънци - клопатари на кръста. Първите кокичета вече украсяват дворовете и младите момичета ги късат, за да украсят гуглите и тоягите на кукерите. Пъстрота от мъниста, цветя, панделки, огледала и шарени прежди омайват главите. И изведнъж звънват хлопките на кукерските пояси, за да прогонят злото. Маскираните мъже, облечени в кожи,  накичени със звънци и с кожени маски на главите обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия",  "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

Кукерите пеят песни и благославят:

„Скачайте, прескачайте огньове!

Жито по-високо да се люшка!

Да отмине нивите градушка!

Кукер ли мегдана заорава,

Скачайте, надскачвайте тогава,

Люшкайте, разлюшквайте звънците.

Да звънят  от семена браздите!

Да се вдигат до небето ниви!

Да са всички сити и щастливи!”

Когато огънят догори, идват нестинарите, които играят своя танц на жарта на обредния огън. А когато догорят огньовете по махалите, всеки взима по една главня от сирнишкия огън и палят с него домашния огън. Една след друга светват къщите.

Кукерските игри не са характерни за всички части на България. Например в Габрово няма такава традиция. За това в миналото са правили карнавал и маскирани деца са обикаляли по къщите. Това е  т. нар. "Олелийня". В последните години тази традиция е възстановена от Ротъри клуб - Габрово. Олелийнята е съпроводена с благотворителен бал, на който се събират средства за различни хуманитарни инициативи.

В чужбина седмицата между Местни и Сирни заговезни се провеждат прочутите карнавали във Венеция,  Ница, Рио де Жанейро, Кьолн и Дюселдорф. Думата карнавал произлиза от италианския израз сarnevali – месото си отива, т.е. започват постите.

Източници:

Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002

Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993

Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003

Лиляна Виденова,  Гала Пенкова, Празничен календар на село Черешовица, общ. Берковица