Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2012 19:13 - Свети Харалампий в народните обичаи и традиции
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 4665 Коментари: 1 Гласове:
2



Честито на именниците: 

Харалампи (от гр. „харалампиос“означава „светнал от радост“),Харалан, Хари, Ламбо,   Ламби, Ламбрин, Ламбрина

 

Тъй като Св. Харалампий е открил чудодейните свойства на меда, това е празникът, посветен  на пчеларите, а Свети Харалампий се почита  като техен покровител. Затова на този ден вярващите християни носят мед в храма, който се благославя и освещава.

 

 

Наричат празника  Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден, а в Охридско Пануклин празник. Наставката „-бей” идва от смисъла на Свети Харалампий – бей, господар на чумата.

 

Светецът преживе бил лечител и затова в народните представи на българите Св. Харалампий е „заповедник” на всички болести и най-вече на чумата. В иконографията обикновено  е изобразяван с дълга бяла брада и с ръка, вдигната за благослов.

Чумата е остра, заразна болест на дивите гризачи, предавана на човека чрез бълхите. Прабългарите нарекли м. февруари за борба с мишките, които са един от основните източници на заразата. Симптомите на болестта са силна треска, висока температура, които водят до подуване на лимфните възли или нарушени функции на белия дроб. Ако не се вземат мерки навреме, тя довежда до висока смъртност.

В исторически план за първи път думата „чума” се споменава по времето на цар Иван Асен ІІ (ХІІІ век). Предполага се, че е донесена от куманските орди. В  по-ново време българските летописци описват 2 епидемии през ХVІІІ и 4 през ХІХ век.

Името „чума” било събирателно - народът разбирал всички страшни за онова време болести като шарка, холера, туберколоза.

Според библейските текстове всяка болест е Божие наказание за извършени грехове – злодеяния, убийства, кражби, блудства, неспазване на законите. Оттук славянските наименования   на болестите означават:

Чума – Божа рана

Едра шарка – Божине

Епилепсия – Божи бич


В църковната живопис Св. Харалампий се изобразява и по втори начин -  заедно  с чумата или с дявола, които е оковал във вериги. Народът си представял чумата като гърбава старица с дълги, рошави коси и костеливи ръце, облечена в дрипи. В ръце носи дете – „чумниче”, увито във вълнен плат. Чумата се родила на Атанасовден и скитала по друмищата и из селата, но Св. Харалампий я заловил и оковал във вериги. Тя носела тефтер със списък на жертвите си, дълъг шиш или коса за косене, с които убивала набелязаните хора. Страшната болест може да се яви и като котка, куче, коза и да тропа по таваните. Чумата се криела в чували с вълна -  мъжете мушкат с ножове в тях, за да я унищожат.

Народът вярва още, че Свети Харалампий държи със синджир всички болести и по своя воля ги праща да вървят по света.

В народните представи, както вече казахме,  чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова в миналото оставяли извън населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода.  Докато чумата мие косите си и ги сплита,  да се залиса, а след като се нахрани и напие - да забрави за какво е била в селото.

Друга легенда разказва, че чумата е затворена в шише,  Св. Харалампий я хванал и държи вътре. Господ ще пусне чумата, когато хората станат много грешни, за да ги наказва.


За предпазване от чумата в миналото още ограждали къщите си с глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете. Обличали „чумава риза”, която трябва да е изработена от девет жени-вдовици. Имало обичай жените да изпекат и отнесат обреден хляб извън селото, на кръстопът, за да омилостивят чумата, че да не влиза в селището. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой запустял зид хляб, увит в месал и бъклица вино.

За предпазване от чумата се извършва  един специален и много интересен обичай – обредно заораване на селището от двама братя-близнаци с волове-близнаци и рало, направено от дърво-близнак. Той е уникален, защото изпълнението на тези условия е изключителна рядкост.

Денят на Свети Харалампий  трябва да се почита, особено от жените. Не се върши домакинска работа – предене, плетене, шиене, тъкане, не се пере.  Никой не трябва да работи - в противен случай Св. Харалампий ще се разсърди, ще пусне чумата, заедно с другите страшни болести и ще ги изпрати при хората.

Рано сутринта стопанките изпичат специален хляб и три кравайчета, намазани с мед. Взимат паничка мед, заедно с хляба и кравайчетата ги отнасят в църквата, където свещеникът ги освещава. От този мед запазват за цяр през годината. С него лекуват обриви, шарка, рани по тялото, намазват челата на децата, за да не се разболяват, а от хляба раздават на три съседски къщи. Едно от приготвените специално за празника кравайчета хвърлят на покрива на къщата „за чумата”, другото дават на животните вкъщи, а третото на децата.


В някои части на България рано сутринта жените омесват и опичат пити и обреден хляб, които украсяват с кръст в средата и няколко пъпки, най-често 4 на брой,  напаревин с вилица, приличащи на чумата,  около кръста, а по края слагат голям венец за здраве.

На този ден се говорят благи приказки, „сладки и медени” за „добрата леля”, „послушната леля”, за да не разсърдят чумата, а да я подлъжат да си отиде. 

В някои части на България освен мед в храма за освещаване се носи и масло (олио, зехтин). Използват се когато   някое дете или възрастен го заболи ухо. Позната е следната народна рецепта: в половина от орехова черупка се сипват по 5 - 6 капки от осветените мед и масло, добавя се и ракия. Черупката се поставя върху печката и след като сместа заври, се дръпва встрани. Щом поизстине до поносимо топло, излива се в болното ухо. Процедурата се повтаря три пъти.


За да се предпазят от болести, на този ден хората сутрин рано премитат къщата и двора, почистват,
 за да "изметат болестите навън".
След това готвят гозбите. На обяд се слага трапеза, като задължително трябва да присъства питката с мед, свински джолан в гърне или мусака и картофено пюре. Най-възрастната жена в дома прикадява трапезата, сипва от гозбите, чупи от питата с мед и разнася от тях за здраве из махалата.

В Асеновград на този ден жителите отиват  в параклиса „Свети Василий“ при чудотворната икона на Свети Харалампий. У дома е замесен  голям венец от тесто. Докато се пече, стопанката освещава в храма меда, с който после маже топлата погача. Прекадява я с четири зрънца тамян и я разчупва на 4 къса. Единият се оставя в дома, а другите три се раздават на 3 къщи. Тази традиция се е запазила много години. Когато върлувала чумата, хората вярвали, че раздавайки пита с мед, ще предпазят от болестта къщата и домочадието си и всички ще бъдат здрави и радостни през годините.

 

Тази година Свети Харалампий се чества в е четвъртък, в който е позволена блажна храна.

Според народа на Араланбей  се „араландисва" (прекадява) земята и тя вече може да се обработва, но  на този ден не се работи на полето.


    

 



Източници:

Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002

Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993

Елена Огнянова, "Традиции и празници в България", 2003

Най-българските празници, 2011

 

 

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

 © Copyright 2012  All Rights Reserved

 

 

 





Гласувай:
2
0



1. veselinka - Честито на всички именници!
10.02.2012 08:17
Бъдете здрави и хапвайте вкусен мед!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3069198
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031