Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2012 09:02 - Атанасовден в народните обичаи
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 2740 Коментари: 1 Гласове:
3



Честито на всички именници Атанас (от гр. безсмъртен), Наско, Атанаска, Наска, Таска, Таско, Траян, Начо, Начка!

Честито и на рожденниците, защото Свети Атанасий закриля и тях!
В народната обредност Антонов и Атанасов ден не само са два поредни празника (17 и 18 януари), но те са взаимно обвързани. Двама братя, двама братя-близнаци или пък майстор и чирак – така са представени в различните части на България. Но независимо от вида роднинство те са покровители на всички ковачи, ножари, железари и налбанти. На места двата дни на светците са част от общ празник наричан "сладки и медени". Антонов и Атанасовден са празници,  свързвани с предпазването от болести.  Вярвало се е, че на Антоновден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасовден, тръгват по хората. На тези два дни жените не трябва  да готвят леща и боб, за да не разсърдят шарката, не вършат никаква домакинска работа -  предене, шиене, плетене,  чистене, пране, а само готвене.   Както беше описано за Антоновден, така и на Атанасовден жените приготвят питки, които в  някои части на България надупчвали с вилица, за да не „дупчи” шарката децата, намазвали ги с мед или маджун (петмез) и раздавали от тях на близки и съседи като оставяли и една за чумата. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. На питката може да се набоде  стрък босилек за здраве.   Прясна питка за Атанасовден Необходими продукти:
Около 800 г брашно
500 г кисело мляко 1 чаена лъжица сол и 1 чаена лъжица сода бикарбонат бакпулвер щипка лимонтузу
Начин на приготвяне:
Пресятото два пъти брашно се смесва със солта. Прави се „кладенче", в което се слага киселото мляко, смесено със содата и лимонтузуто. Добре омесената пита се слага в намаслена тава и се пече в силна фурна. Маже се с мед.
  За предпазване от болестите в Тракия колят черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз,  раздава се на съседи и близки против болести.  Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила. Тъй като януари е месецът на свинското месо и тази година празникът е във вторник (не е сред дните за пости сряда и петък) – трапезата спокойно може да бъде отрупана със свинско с бамя, кървавица, пача, различни месни деликатеси. Според традиционния календар Свети Атанас е покровител и на домашните животни. Специално приготвен хляб се раздавал  за здравето, плодородието и запазването на добитъка. Свети Атанас съблича кожуха, облича копринена риза, отива в планината и прогонва зимата. Затова поговорката за този ден казва: "Атанас дойде и лятото дойде". В някои селища на Западна България в ранното утро на Атанасовден хората излизали по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник "Свети Атанас забожда главата си в Земята", като по този начин я затопля. В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва за да знаят ще стигнат ли до пролетта.  Ако били изчерпани, те се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3 годишен елен".   В българските народни вярвания Св. Атанас е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.
 

Денят е наричан също и Втора Коледа - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи на Атанасовден.
  Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание.  След Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите. Смята се, че от Атанасовден или наричан още „Среди зима”, зимата си тръгва,  защото Св. Атанaс се качвал на върха на планината облечен в копринена риза и се провиквал „Иди си зимо, идвай лято”.  Турците казвали: „Атанас гялди, яз гилди.” – „Атанас дойде, лятото дойде.”   Атанасовден се отбелязва и лятото,  на 5 юли, и е наричан още Среди лято или Жътвар, защото  тогава Св. Атанас яхвал белия си кон, облича кожуха си, нахлупва калпака, подгонва щъркелите на юг и вика зимата. Тогава започвала  жътвата.   Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" – ако има много сняг, очаквали голям берекет. В някои части из България на Атанасовден и днес се правят общоселски курбани,  за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала побратимяване, който се изпълнява и на Ивановден. Младежите, които искат да са побратимят,  стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с участието на всички. Ако не са женени, побратимите ставали кръстници едни на други, независимо, че в миналото кумовете се предавали по наследство от поколение на поколение.   Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, Народният календар – празници и вярвания на българите, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Най-българските празници, 2011  Hera.bg

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
© Copyright 2012  All Rights Reserved  



Гласувай:
3
0



1. veselinka - Честит Имен Ден на всички именници!
18.01.2012 12:47
Честит Имен Ден на всички именници!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3069198
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031