Сложих (почти) пред златен, за да омекотя удара на изненадата.

Въпреки тъй наречения личен режим на Фердинанд, въпреки че той сменял правителствата като носни кърпички и разгонвал Народните събрания, когато му се прище;

въпреки че успял да дресира българските политици чрез кокала на властта, въпреки че всадил корупция в държавния апарат, въпреки че интригантството му всяло политическа и нравствена поквара в обществото;

въпреки че смятал писателите за най-опасните граждани в царството и да съжалявал, че мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се избесят2;

въпреки че презирал българския народ, когото наричал долна раса, балкански потурановци и крава, която трябва да доиш до изтощаване, или добиче: колкото повече го удряш, толкоз по-бързо върви към целта, която ти си определил3;

въпреки че държал нишките на цензурата (но това не пречело на излизащите стотици вестници да го ругаят), въпреки че издействал Закона за защита на Особата (но вестниците не били спрени), въпреки че гонел студентите, които го освиркали, и уволнявал професорите, дори затворил за една година Университета4;

въпреки че за обида на Особата си предизвикал съдебни процеси срещу Стоян Михайловски, Антон Страшимиров и Найчо Цанов (и тримата обаче били оправдани) -

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО

току-що описаният 17-годишен период - от 1896 година(didanov.blog.bg/history/2016/05/31/mirajyt-nova-vizantiia-quot.1455039), когато Фердинанд е признат от Великите сили, до края на 1912, когато започва войните - е единствен в новата ни история период, в който се съчетават бурен икономически растеж, демографски взрив, културен полет и, колкото и да е чудно - демокрация: за разлика от Батенберг, който си позволява да суспендира Конституцията за няколко години, за разлика и от Борис III, който многократно ще я променя, без да свика Великото народно събрание ни веднъж - Фердинанд, колкото и да своеволничи, върши всичко в рамките на Конституцията (променя само два от членовете й5, но с благословията на Великото народно събрание); през този период са извършени само две политически убийства - на Алеко Константинов и Димитър Петков (макар че Алеко бил убит по погрешка, а убиецът на Петков бил невменяем) и - о, чудо! - изпълнени били само три македонски екзекуции: на Даев, Сарафов и Гарванов; ако читателят ми знае или пък е подочувал какви кървави вакханалии ни чакат нататък - сигурно ще е твърде изненадан от това почти безкръвно идилично време (съвсем идилично щеше да бъде то, ако - като прокоба! - XX век още в началото си, навръх 1900 година, не бе опръскан с кръвта на изкланите 150 селяни край Дуранкулак) и сигурно читателят ми ще се запита недоверчиво, както след малко ще се запита и бай Добри Ганчев: „Фантазия ли е било, или сън?"

Не е било сън, но може би е било плод на фантазия. Защото бихме могли да кажем, читателю мой, че докато царят наш се забавлявал - Народното събрание приемало закони за насърчаване на местната промишленост, на селското стопанство и търговията, сключвали се заеми, привличали се чужди капитали, внедрявали се всички модерни европейски индустрии, откривали се стотици нови фабрики: хранителни, текстилни, циментови, керамични, тухларски, кожарски, машиностроителни, барутни и прочие; започнало модернизирането на селското стопанство, внасяли се земеделски машини, внасял се породист добитък от Европа, култивирани семена и разсади, изпращали се момчета да учат агрономство в чужбина, разширявало се бубарството, овощарството, лозарството, розовите насаждения, през 1905 година България е на първо място в Европа по производство на пшеница на глава от населението; строели се училища, банки, болници, обществени бани, шосета, железопътни линии, мостове, пристанища (в Бургас и Варна), благоустроявали се градовете и селата, София е сред първите столици в Европа, която посреща XX век с електрически фенери по улиците и със звъна на електрически трамваи; армията се въоръжавала, купували се скорострелни оръдия, модерни пушки и муниции от немската фирма „Круп", от френската „Шнайдер", от Австро-Унгария и Русия:

- Ако искаме да играем някаква роля, ако искаме да осъществим нашите национални аспирации и да ни зачитат, да се слуша нашият глас, ние трябва да имаме нашата войска всякога готова! - провикнал се в Народното събрание ДимитърПетков6...

...да, бихме могли да кажем, че всичко това е ставало покрай Фердинанд, въпреки Фердинанд, но няма да е вярно.

Щом определяме това време като личен режим на Фердинанд, справедливостта изисква да приемем, че той е виновен както за лошото, така и за хубавото, което се е случвало по време на неговото царуване.

Дали наистина е бил потомък на свети Людвик IX, на Краля Слънце Людовик XIV, на латинския император Пиер дьо Куртене и никакъв, разбира се, потомък на нашия Симеон Велики - това не е важно, важното е, че Фердинанд си вярвал, подражавал им, искал да изиграе същата роля в историята и като добър актьор - успявал: както Симеон пренесъл блясъка на Константинопол в Преслав, така и Фердинанд се опитал да пренесе блясъка на Версай и Тюйлери в бившия турски конак в София и в имението Врана; както времето на Симеон (от началото на 896 до края на 912 година) е ознаменувано с грандиозни строежи в столицата Преслав: Златната църква, Преславската обител, където се помещавала славянобългарската школа на Наум, работилниците за живопис, пещите за керамика, Голямата библиотека палат, в която били събрани всички божествени книги... - така и по времето на Фердинанд (от началото 1896 до края на 1912 година) в столицата София започнали също така грандиозни градежи: построени били храм-паметникът „Св. Александър Невски", паметникът на Царя Освободител, мавзолеят на Александър Батенберг, Духовната семинария, Синодалната палата, Синагогата, Военният клуб, Централните хали, Централната градска баня, Народният театър; открит е Държавният музей, Държавното рисувално училище, Обсерваторията, учредена е Държавната информационна агенция (по-късно наречена БТА), Висшето училище прераства в Университет с три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически; държавата стимулирала и субсидирала всеобщата и всестранна просвета на народа чрез училището, науката и литературата7...

И както по времето на Симеон - така и по времето на Фердинанд, в България настъпва - хайде да не кажем златен век (то и при Симеон векът траял 17 години) - настъпват 17 златни години за науката, литературата и изкуствата:

през този период излизат „Бай Ганьо" от Алеко Константинов и „Цариградски сонети" от Константин Величков;

„Нова земя", „Службогонци", „Иван Александър", „Светослав Тертер", „Борислав" от Иван Вазов;

„Епични песни", „Сън за щастие", „Острова на блаженните" и „Кървава песен" от Пенчо Славейков;

„Самодивска китка", „Химни на зората", „Трепети" от Кирил Христов;

„Книга за българския народ" от Стоян Михайловски, по негов текст Панайот Пипков написва химна „Върви, народе възродени";

„Калиопа", „Арменци", „Градушка", „Безсъници", „Подир сенките на облаците", „Хайдушки купнения", „В полите на Витоша", „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" от Пейо Яворов;

„Зидари", „Идилии" и „Драми" от П. Ю. Тодоров, „Разкази и повести" от Т. Г. Влайков, „Вампир" и „Свекърва" от Антон Страшимиров;

„Гераците" и разказите от Елин Пелин, „Химни и балади" от Теодор Траянов и „Богомилски легенди" от Николай Райнов;

„Строителите на съвременна България" от Симеон Радев;    

на хоризонта изгряват Дора Габе, Йордан Йовков, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов;

в Университета преподават професорите Иван Шишманов, Стефан Младенов, Михаил Арнаудов, Димитър Михалчев;

художествената критика била издигната на непостижима и до днес висота от д-р Кръстев, Владимир Василев, Боян Пенев;

класически образци оставят художниците Мърквичка, Антон Митов, Никола Петров, Андрей Николов;

маестро Атанасов написва първата българска симфония,

а Емануил Николов - първата българска опера „Сиромахкиня";

върху сцената се подвизавали артистите Адриана Будевска, Иван Попов, Кръстю Сарафов, Златина Недева, Васил Кирков, Сава Огнянов...

След като бе извоювал сам Съединението, след като победи в Сръбската война, след като не коленичи пред могъщата Русия - българският народ бе на върха на своя оптимизъм, на своята жизнерадост и вяра в бъдещето, сигурен в своите собствени сили, единен и устремен към националния си идеал: обединението на всички българи в една държава; самочувствието на България расте, расте стремглаво и населението - през 1910 година сме с най-висока раждаемост в Европа: за 20 години населението на България от 3 150 000 нараства на 4 350 000 - увеличава се с 1 200 000 българчета (точно с толкова намаляхме през последните 20 години!).

В началото на XX век България е най-жизнената, най-вдъхновената, най-проспериращата, най-развитата икономически, най-мощно въоръжената, най-просветената и най-културната държава на Балканите - за пръв и, уви, за последен път.

Ако човек си пада малко мистик, може сериозно да се замисли - наблюдателният читател сигурно е забелязал, че всичко това се случва точно, ама съвсем точно след 1000 години:

Златният век на Симеон трае 17 години: от 896 година, когато сключва мирния договор с Византия - до края на 912, когато тръгва да завладява Цариград;

(почти) златният век на Фердинанд трае също 17 години и започва от 1896 година, когато е признат от Великите сили за законен владетел на България - до края на 1912, когато и той тръгва да завладява Цариград.

И резултатът, уви, ще бъде същият...

Случайно съвпадение ли е това - или Фердинанд наистина е подражавал фанатично на Симеон Велики?

------------------------------

1 Вторият (почти или не почти) златен век е бил при Иван Александър (виж глава XI в Книга втора).

2 Цар Фердинанд, „Съвети към сина".

3 Пак там.

4 Направил Фердинанд това с яростното съдействие на тогавашния министър-председател Димитър Петков, някогашния приятел и съратник на Стамболов - да се не начуди човек как властта може да превърне един непокорен и свободолюбив човек в сервилен мракобесник!

5 Чл. 38 - за вероизповеданието на престолонаследника, и чл. 17 - за сключването на тайни договори без разрешение от Народното събрание.

6 Протоколи на Народното събрание, 4 ноември 1904 г.

7 Иван Шишманов.

Стефан Цанев "Български хроники" поема