Едни хора с любов градили, а други безразсъдно рушили
или за злощастната история и съдба на Девическия манастир в Габрово
  Месец август 1959г. В центъра на Габрово се чуват тътени. „Какво  става?”,  се питат гражданите.   Какво става ли? С кирки и чукове работници разрушават малкия китен манастир „Свето Благовещение” по нареждане на народната власт при изричната забрана на НИПК.   „Партията” не можеше да търпи някой да бъде по-велик от нея. Тя  беше иззела ролята  на Господ и  разполагаше с човешките животи и съдби, с техните материални и нематериални придобивки както намереше за добре. Национализира имуществото на всички търговци, занаятчии, фабриканти, банкери, църкви и манастири. Хората изпрати по лагери или ги изби без съд и присъда. После ги преследваше, гонеше и тиранизираше – всички – образовани в чужбина, умни и интелигентни, хора-дарители, свещеници, монахини и монаси.   Въпросният Девически манастир е основан през 1836 г. по идея на архиепископ Йосиф Соколски (основоположник и на Соколския манастир). Идеята за изграждане на манастир в самия център на Габрово се заражда в много деликатен исторически момент. Официалната турска власт забранява да се строят християнски храмове. Но християните имат потребност от подобен духовен кът и осигуряват средства чрез дарителство .

 



Тук изпъква името на   видния габровец Петър х. Христов Рачков, син на х. Христо Рачков. Семейството е богато, има земи, воденици, гори.  Даряват земя за строителството на Светата обител. От горите в с. Жълтеш набавят дървен материал за греди и подпори за първата жилищна сграда за монахините и послушничките. Плочите за покриване също вземат от семейната воденица. Така Петър х. Христов Рачков е смел, поема всички рискове, но основите на манастира са поставени без разрешение. Султанският ферман, узаконяващ манастира, е издаден през 1839 г.

И така  за няколко години в Габрово вече има манастир.  Манастирът разполага с църква. Нейното строителство завършва през 1846 г. Две от иконите са изписани от Захарий Зограф.

На около 10 метра южно от църквата е изградена ниска каменна камбанария, за която кожарят Тотю Антипов подарява камбана. Тя е уникална, защото е отделена от самия храм. Под купола на камбанарията се намира костница, в която са съхранявани костите на монахини от манастира. Практиката в православните манастири е 10 години след кончината на преподобните монасите и монахините, техните кости да бъдат ексхумирани и съхранявани в костниците.

В двора на манастира има чешма, направена от майстор-каменоделец, който я е направил наистина красива за времето – от трите страни е с двойни ъгли, чучури и художествено издържани детайли.






   

През 1871 г. пътешественика Феликс Каниц обикаля из Българските земи, той преминава през Габрово и се отбива в манастира. Неговите впечатления са еднозначни: „истинско място на мир и покой”, „великолепна зеленина, приветливо подредени помещения”. Несравнимо е гостоприемството на игуменката Ефросиния (първата игуменка на манастира),  чистотата и красивата градина, поддържани с голяма любов от монахините. Интерсна е шаечната фабрика на манастира и работилницита за ръкавици за войската.
Светата обител започва да развива активна духовна и просветна дейност. Още в началото на 40-те години на XIX век архиепископ Йосиф Соколски открива килийно училище.




Васил Априлов гостува в манастира при своята последна визита в Габрово през 1847 г. Той съдейства да се дари земя за манастира – бостана на братя Мустакови, който се намирал наблизо. 
  Васил Левски намира подслон в девическия манастир през 70-те години на XIX век, когато обикаля България и полага основите на Вътрешни революционни комитети. Монахиня Христина намерила изпадналото му джобно ножче, скъп спомен от Апостола за габровци.
По време на Априлско въстание (1876) монахините месят хлябове и тъкат шаяци за навуща за въстанниците от четата на Цанко Дюстабанов. В подземието на манастира често се укривали революционерите Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров, Цанко Дюстабанов.
По време на Освободителната война манастирът е превърнат във военна болница за ранените руски войници.  В нея са лекувани ген. Михаил Ив. Драгомиров и подп. Алексей Куропаткин. През 1902 г. по случай тържествата на връх Шипка, вече  генерал, Куропаткин посещава отново манастира и прави голямо дарение в знак на благодарност.
В двора на манастира са погребани двама руски войни, починали от раните си - Краховецки от 55 пехотен полк и Николаев от 56-ти пехотен Житомирски полк.




  В Светата обител е погребан  даскал Цветко Недев Самарджиев.
През 1903 г. габровският  фабрикант Васил Карагьозов посещава Атон и Зографски манастир. Оттам донася житието и литургията на Свети Онуфрий Габровски и ги дарява на девическия манастир.  


Васил Карагьозов
През периода 1907-1908 плановете на Габровската община предвиждат постепенно отчуждаване на част от манастирските имоти, за да бъде оформена улица "Юрий Венелин" за построяване на театрално-библиотечна сграда и пощенска станция.

През 1921 г. Пенчо Семов като управител на фабрика "Успех", възнамерява да използва водата, която захранва манастирската чешма, като обрече на суша манастирската градина.

Първата игумения била Ефросиния Николова, а след нея Зиновия Константинова – една отлично образована учителка и монахиня. Благодарение на  опеката на архимандрит Йосиф Соколски, тя получава образование и в Русия. Започва да управлява манастира от 1925 г.  

В доклад от 1936 г. игуменката Зиновия Пеева Богданова възмутена пише, че "озлоблението, бъркотията и неверието блокираха светата ни обител. Всеки сочеше какво трябва да се направи на манастирското място, едно от които е то да се преобрази в градска градина". Двадесет години по-късно при социалистическото управление се случва именно това.

Габровци  обичали да посещават манастира не само по време на празници. Всеки, който искал да навести Светата обител бил  гостоприемно и топло посрещнат от монахините. Една от последните монахини Рахила била много симпатична и доброжелателна към гостите. На сладка приказка, почерпен с чаша студена балканска вода от чешмата и вкусно приготвени сладка, хората си отдъхвали и се зареждали с положителна енергия.
Монахиня Рахила

И така всичко било прекрасно до 8 декември 1952 г., когато Габровският градски комитет издава обявление № 393, с което решава да премахне манастира и на негово място да направи квартална градинка-парк за трудещите се.

По това време Светата обител е обявена за паметник на културата, съгласно Постановление № 1608 от 1951 г. на Министерски съвет. Специално назначена министерска комисия изрично забранява неговото разрушаване и събаряне.

На 31 юли 1959 г. работници с кирки, чукове и лопати започват да премахват оградата, върху която са изобразени кръстове.
На 6 август 1959 г. вече са премахнати оградата, камбанарията и килията, в която е отсядал Апостола Васил Левски, превърната в скромен музей.





  На 7 август 1959 г. започва разрушаване на самата църква, а на 10 август 1959 г. събарянето е приключило успешно.

По време на зверските безчинства народната власт не допуска журналисти и други лица да правят заснимания. От този момент са запазени няколко абсолютно нелегални фотографии, оцелели до днес. Монахините са изместени в Соколски манастир, заедно с целия архив и билиотеката на Светата обител.

За позволените безчинства Председателя на народния съвет по онова време Никола Българенски е наричан Съборенски. Новата история на България не помни друго подобно безчинство, въпреки забраните на НИПК. Това е позор върху лицето на Габрово,  българската православна вяра и духовност, върху всички нас.     Източници

• Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово", Г. 1934/1996
• Гъбенски Петър, „История на Девическия манастир"
• Каниц Ф, „Дунавска България и Балканът”, С. 1995г.
• Инж. Карагьозова Веселинка, „Биографична справка за Васил Карагьозов”, Г. 2006
• ОДА, ф.186 к, ио. 1

Снимки: Личен архив и интернет

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!  

Как може да са били такива безобразници тези комунисти! Опропастиха цялата държава. Не са се посвенили да посегнат и на църквите.

Много е интересно.Чудя се единствено защо не са гласували повече за него