Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2010 16:56 - Свети Серафим Софийски - 60 години от неговото успение
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 6264 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 19.12.2010 19:10


Макар и със закъснение, не можем да не припомним за 60  години  от успението на Свети Серафим Софийски (13/26 февруари).   Църквата „Св. Николай” или по-известна като Руската църква се намира в самия  център  на София, между сградата на Министерски Съвет и Парламента. Построена е върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски (участвал и в изграждането на храм - паметник на връх Шипка), специално за нуждите на руските имигранти в столицата.

Светата обител е издържана  в традиционно московски стил, характеризиращ се със старинна северна шатрова дървена архитектура. Завършена е през 1912 г., а е осветена на 11 ноември 1914 г. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в храм – паметника  „Свети Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са от злато (централният е висок 19 м), а камбаните са дарение от руския цар Николай II.


image


Под основния етаж на „Свети Николай“ се намира криптата, където в мраморен саркофаг  почиват  мощите на архиепископ Серафим Софийски Чудотворец. Но те не просто почиват, те извършват чудеса. Който пристъпи с вяра, изповяда желанията  си и  помоли Свети Серафим за помощ, той ще  помогне. Затова десетки
млади и стари  продължават да посещават гроба му, да се молят и да оставят там хиляди бележки, на които са записали най-съкровените си желания с молби за  помощ, духовна подкрепа и сила.

В тази Света обител  архиепископ Серафим години наред е предстоял пред светия Престол и е управлявал руските православни общини в България от 1921 г. до своята кончина през 1950 г. Светител Серафим архиепископ Богуйарски, Софийски чудотворец е роден със светското име Николай Борисович Соболев на 1/14 декември 1881 г. в град Резан.

image Казват, че от малък Николай носел печата на Божието избранничество – качества като тих, смирен, ласкав и отзивчив към околните, необикновено сериозен за възрастта си. Първо учил в Резарската духовна семинария, а след това следвал в Петербургската Духовна Академия, която завършил през 1908 г.   В последната година от своето следване Николай Борисович получил монашеско подстрижение и приел духовното име Серафим, по името на Свети Серафим Саровски чудотворец. По-късно бил ръкоположен в дяконски йерейски сан и назначен за пастор в пасторското училище в Житомир, а по-късно    инспектор в Каушкото  Духовно Училище. През 1912 г. става инспектор в Костромската Духовна Семинария. През 1913 г. ректор на Воронешката Духовна Семинария. През 1920 г. митрополит Антоний го възвал в епископски сан, а през 1934 г. в архиепископско достойнство.

След Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г. съдбата го напътила към “малка, красива страна” – България, без никога да я е виждал. На 6/19 май 1920 г., денят, в който се чества паметта на Йов многострадални, архиепископ Серафим пристига в България.


image


Години наред в София той развива активна духовна дейност, изправя глас против икуменизма и изкривяване на Божествените догмати на вярата.

На тържественото богослужение през 1925 г. за националния празник на България – 3 март, архиепископ Серафим (явно воден от Божията промисъл) направил нещо много странно. Отделил се рязко от останалите духовници, нарушил реда на церемонията и лично благословил цар Борис ІІІ и министрите около него. Месец и половина по-късно, благословените от него държавници като по чудо оцелели от масирания бомбен атентат в църквата “Св. Неделя”. Оцеляло и Третото българско царство. Свети Серафим скромно продължил мисията си през годините, помагайки на страната ни в безнадеждни ситуации. Предава  Богу дух на 13/26 февруари  1950 г.



Александра Карамихалева разказва: „На  13 февруари в стар стил / 26 по новия, се навършиха  60 г. от кончината на архиепископ Серафим Соболев – владика Серафим, както с обич го наричат стотици българи и руснаци, които с молитва прибягват към неговото небесно застъпничество и получават помощ и утеха от Бога.
С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим света Литургия в този ден бе отслужена от преосвещения Стобийски епископ Наум, главен секретар на Светия Синод, преосвещения Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, архим. Теофан и свещенослужителите при храма во главе с йеромонах Зотик /Гаевски/, предстоятел на храма и и. д. представител на Московската патриаршия при Българската патриаршия. Молитвено участие в богослужбата взе и Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Амвросий. Пред препълнилите храма богомолци епископ Йоан във вдъхновено слово припомнил трънливия и нелек житейски път на владика Серафим, който, с боговдъхновението на чистите по сърце, съумява да долови и най-малките догматически отклонения във вярата и по убедителен начин с богоозарен ум и слово да защити чистотата на Православието. Епископ  Йоан изтъкна, че между многото добродетели на архиепископ Серафим, особено се открояват неговата ангелска чистота и целомъдрие, които му дават възможност да проникне в дълбочината на духовното знание и да долови тънкостите на богословието. Така той съумява да изобличи софийната ерес на парижкия богослов протойерей Сергий Булгаков и за своя научен труд на тази тема е удостоен с магистърска степен по богословие.

След светата Литургия предстоятелят на храма йеромонах Зотик /Гаевски/, прикани духовенството и миряните да слязат в криптата на храма, където се намира гробът на архиепископ Серафим Соболев. Там бе отслужена панихида в негова памет. Помещението при гроба и предверието се изпълниха с богомолци, които със свещи в ръка и сведени глави присъединиха своите молитви към моленията на духовенството.

По Божи промисъл онзи, който защити истината за София – Божията Премъдрост, се сподоби от Бога да завърши жизнения си път и да намери вечен покой в града, носещ името на Божията Премъдрост – София.

Гробът на владика Серафим от деня на неговата кончина 13/26 февруари 1950 г. до днес е неизчерпаем източник на благодат и чудеса.


image

Разказват, че преди кончината на владика Серафим негови пасоми го запитали: „Кой сега ще се моли за нас, владико?”, а той им отговорил: „Ако имам дръзновение пред Бога, пишете ми писма и аз  ще ви отговарям”. Когато и да влезете в криптата при гроба на архиепископ Серафим ще видите хора приседнали край масата и пишещи своите прошения, които оставят при гроба му. Верен на обещанието си, както приживе, така и след смъртта си, владика Серафим помага на всички, които с вяра се обръщат с молитва към него и изплакват мъката и утежненията си, просейки застъпничеството му.”  
Източници:
 
Православие.RU Жития на светиите, С. 1991  bg-patriarshia.bg, Александра Карамихалева Библиотека „Православно християнче”


Снимки:
Интернет


Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева


Тагове:   успение,   неговото,


Гласувай:
2



1. veselinka - Страхотно!
05.08.2010 16:17
И аз съм чувала, че изпълнява желания. Как се благодари на някой, който помага по такъв начин на другите? Едва ли има начин!
цитирай
2. анонимен - Когато чух за пръв път за Свети Се...
07.04.2012 17:44
Когато чух за пръв път за Свети Серафим Софийски признавам бях изненадана от чудесата му - да помага на хората, пишейки на Светеца свойте желания. НО вече съм сигурна в това. Усещала съм помоща на Свети Серафим колкото пъти съм се молила за нея. Благодаря! Амин!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3665536
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031