Постинг
27.07.2010 08:53 -
Успение на Свети Климент Охридски и 1170 г. от неговото рождение
Автор: elika
Категория: История
Прочетен: 4214 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2010 18:21
Прочетен: 4214 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 19.12.2010 18:21
Успение на Свети Климент Охридски и 1170 г. от неговото рождение
/840 – 916/
Знае се, че Свети Климент Охридски е роден през 840 г. в Солун, но липсва информация за неговите най-ранни години. Личността му става известна, когато Равноапостолните просветители на славянските народи Св. св. Кирил и Методий се отправили към Моравия и взели със себе си от своята родина юношата Климент.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на Свети Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската реч. Тогава Свети Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Самият Свети цар Борис I всеки ден беседвал с учениците на Свети Методий. Той им възложил обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Благоверният Свети цар Борис–Михаил изпратил Климент (през 886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в Македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник. На събора в Преслав (през 893 г.) Климент бил избран за „пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил в продължение на 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. Денем обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: - превеждал книги от гръцки на български език; - съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ; - построил църкви и манастири; - с молитвата си извършвал много чудеса; - Свети Климент опростил глаголицата и съставил буквите на т. нар. славянска азбука „кирилица". Свети Климент Охридски се превръща в един от най-значимите автори на старобългарски език като пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката са посочени от 15 до 50 негови съчинения.
В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.
Свети Ангеларий скоро починал. В Плиска останали само Свети Климент и Свети Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.
Свети Наум останал в столицата и поставил основите на Преславската книжовна школа, а Свети Климент бил изпратен през 886 г. в областта Кутмичевица да основе Втория главен книжовен център в държавата. Теофилакт пише, че в Кутмичевица имало много плодни дървета, но диви. Затова Свети Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там Свети Климент отсядал в три подарени му от цар Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа - Първият славянски университет.
В продължение на седем години (886-893) Свети Климент обучавал на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон Велики в Преслав, където бил ръкоположен за епископ на Величката епархия с титлата „Велички“. Така той станал Първият славянски епископ. Свети Наум, изпратен от цар Симеон Велики, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица през същата 893 г. Когато след 7 години Свети Наум умира през 910 г., Свети Климент поема грижите за неговото достойно погребение.
Свети Наум
Свети Климент основава в Охрид, с помощта на цар Симеон манастира „Св.вмч. Панталеймон“ и още една църква, която после станала архиепископско седалище, така той построява две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Свети Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон Велики да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.
Свети Климент намира вечен покой на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „св. Панталеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, днес възстановена от руините през 2001-2002 г.
Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж", а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и на именния му ден – 25 ноември. В деня на неговото успение – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици и книжовници: Свети Кирил, Свети Методий, Свети Климент, Свети Наум, Свети Сава, Свети Горазд и Свети Ангеларий. Мощите на Свети Климент Охридски са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Периблептос“, наречена след това „Свети Климент“. От светите мощи са ставали много чудеса през годините.
На 24 ноември 2008 г. частица от мощите на Свети Климент Охридски бяха посрещнати тържествено в Пловдив от митрополит Николай и местното духовенство. Мощите са дар от православната църква в Македония. Те са официално посрещнати, с тържествено шествие са пренесени през главната улица на Пловдив до митрополитския храм „Света Марина“. Там митрополит Николай приветствал официално духовниците от Македония, които придружават скъпия дар. Мощите са положени и днес се съхраняват в най-новия православен храм на Пловдив, който носи името на Свети Климент Охридски. Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година. Новини от БГНЕС, 24.11.2008
Снимки: Интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Знае се, че Свети Климент Охридски е роден през 840 г. в Солун, но липсва информация за неговите най-ранни години. Личността му става известна, когато Равноапостолните просветители на славянските народи Св. св. Кирил и Методий се отправили към Моравия и взели със себе си от своята родина юношата Климент.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на Свети Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската реч. Тогава Свети Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Самият Свети цар Борис I всеки ден беседвал с учениците на Свети Методий. Той им възложил обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Благоверният Свети цар Борис–Михаил изпратил Климент (през 886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в Македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник. На събора в Преслав (през 893 г.) Климент бил избран за „пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил в продължение на 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. Денем обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: - превеждал книги от гръцки на български език; - съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ; - построил църкви и манастири; - с молитвата си извършвал много чудеса; - Свети Климент опростил глаголицата и съставил буквите на т. нар. славянска азбука „кирилица". Свети Климент Охридски се превръща в един от най-значимите автори на старобългарски език като пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката са посочени от 15 до 50 негови съчинения.
В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.
Свети Ангеларий скоро починал. В Плиска останали само Свети Климент и Свети Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.
Свети Наум останал в столицата и поставил основите на Преславската книжовна школа, а Свети Климент бил изпратен през 886 г. в областта Кутмичевица да основе Втория главен книжовен център в държавата. Теофилакт пише, че в Кутмичевица имало много плодни дървета, но диви. Затова Свети Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там Свети Климент отсядал в три подарени му от цар Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа - Първият славянски университет.
В продължение на седем години (886-893) Свети Климент обучавал на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон Велики в Преслав, където бил ръкоположен за епископ на Величката епархия с титлата „Велички“. Така той станал Първият славянски епископ. Свети Наум, изпратен от цар Симеон Велики, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица през същата 893 г. Когато след 7 години Свети Наум умира през 910 г., Свети Климент поема грижите за неговото достойно погребение.
Свети Наум
Свети Климент основава в Охрид, с помощта на цар Симеон манастира „Св.вмч. Панталеймон“ и още една църква, която после станала архиепископско седалище, така той построява две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Свети Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон Велики да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.
Свети Климент намира вечен покой на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „св. Панталеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, днес възстановена от руините през 2001-2002 г.
Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж", а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и на именния му ден – 25 ноември. В деня на неговото успение – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици и книжовници: Свети Кирил, Свети Методий, Свети Климент, Свети Наум, Свети Сава, Свети Горазд и Свети Ангеларий. Мощите на Свети Климент Охридски са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Периблептос“, наречена след това „Свети Климент“. От светите мощи са ставали много чудеса през годините.
На 24 ноември 2008 г. частица от мощите на Свети Климент Охридски бяха посрещнати тържествено в Пловдив от митрополит Николай и местното духовенство. Мощите са дар от православната църква в Македония. Те са официално посрещнати, с тържествено шествие са пренесени през главната улица на Пловдив до митрополитския храм „Света Марина“. Там митрополит Николай приветствал официално духовниците от Македония, които придружават скъпия дар. Мощите са положени и днес се съхраняват в най-новия православен храм на Пловдив, който носи името на Свети Климент Охридски. Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година. Новини от БГНЕС, 24.11.2008
Снимки: Интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
