Света княгиня Елена – Олга, внучка на цар Борис І и племенничка на цар Симеон Велики, става съпруга на княз Игор. Тя поставя основите на християнството в Киев. Кръщава своя син с името Светослав, т.е. човек който слави светлата вяра.

За огромно съжаление на майка си Светослав не става християнин, но   много добре пази спомена за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. Княз Светослав съхранява спомена за дядо си и кръщава сина си на негово име - Владимир.

Като езичник Светослав не се е срамувал от дядо си Расате /брат на цар Симеон Велики/, който също се е опитвал да върне езичеството в България. Княз Владимир I, под влияние на баба си княгиня Елена - Олга, получава отлично възпитание, докато баща му води безкрайни войни далеч от дома. Постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването на Киевската Рус. Независимо, че княз Владимир І е християнин, не неприема   всички канони на християнската църквата. Той има много жени и наложници по стара езическа традиция. Една от съпругите, които си  взел княз Владимир е българка - Милолика – Анна с благороднически произход, православна християнка, както навремето направил дядо му княз Игор.  През 985 г. княз Владимир предприел контранастъпление, т.н. хилядоверстен поход към Биляр, тогавашната столицата на Волжска България. Интересно е, че този поход не бил завоевателен или свързан с налагане плащането на данъци. Княз Владимир просто демонстрирал своята сила, принуждавайки Мумин Ибн Талиб да се откаже от своите династични претенции и да изтегли българските войски от Русия. Целта била постигната и подписали „вечен мир",  подпечатан с женитбата на княз Владимир с българската принцеса Милолике (прабългарското Бизяк), която след кръщението през  980 г. получила руското име Анна. От брака им се раждат двама сина. Кръщават голямият  син Борис, на името на прадядо му княз Борис I, а по-малкия Глеб. Борис и  Глеб, родени от майка българка и християнка, приемат християнството.  



  Княз Борис получил отлично образование в Ростов. Обичал да чете Светото Писание, делата на Светите отци и особено техните жития. Под тяхното въздействие в душата на Свети Борис се зародило огромно желание да подражава на подвига на Божиите угодници и често се молел Господ да го удостои с такава чест. Наред с духовните интереси, младият княз се прославил като храбър и изкусен войн. Преди да почине Свети княз Владимир повикал Свети княз Борис в Киев и го включил във войната против печенегите. Княз Владимир, след едно лично изцеление, също станал ревностен християнин. Извършил много добри дела в името на Христа и тихо починал на 15 юли 1015 г. Тялото му било поставено в храма, построен от него и издържан с десетата част от неговите доходи,  наричан „Десетинен".


Княз Владимир, Борис и Глеб

След като починал равноапостолния княз Владимир, най-големият му син Светополк, по това време пребивавал в Киев, се самопровъзгласил за Киевски княз. В същото време княз Борис се завърнал от военния поход. Дори и не успял да зърне печенегите, които по всяка вероятност се изплашили от него и се изпокрили в степите.   Като узнал за смъртта на баща им силно се натъжил. Войската го уговорила да отиде в Киев и да заеме княжеския престол. Но  княз Борис не искал разправии и разпуснал войската: -       Не мога да оспорвам престола на брат си, по-голям от мен, затова трябва да го считам за баща. Коварният и властолюбив Светополк не повярвал, че Борис е искрен. Искал да се предпази от съперничество с него, защото народът и войската били на негова страна. Затова Светополк решил да го убие. Княз Борис бил предупреден за вероломството на Светополк, но отказал да се крие, а подобно на мъчениците от първите векове на Хриситянството, с готовност пристъпил кам смъртта.



 

Убийците нападнали княз Борис докато се молел на сутрешната служба в неделя, 24 юли 1015 г. (преди 995 години)в своята шатра на брега на река Алта. След службата убийците нахлули в шатрата и пронизали княза с неговото копие.   Верният слуга на  княз Борис – Георгий Угрин – унгарец, се опитал да защити своя господар, но незабано бил убит. Свети Борис все още бил жив. Излязъл от шатрата и започнал да се моли горещо, а после се обърнал към убийците: -       Елате, братя, довършете задачата си. Мир вам и на брат ми Светопол. Тогава един от убийците приближил и го пронизал отново с копието. Слугите на Светопол отнесли тялото на княз Борис в Киев. По пътя срещнали двама варяги, изпратени от Светопол да ускорят убийството. Варягите забелязали, че княз Борис е все още жив, независимо, че едва диша. Тогава единият от тях го пронизъл в сърцето с меч. Тялото на Свети княз Борис било отнесено тайно във Вишгород и положено в храма на Свети Василий Велики.




След това Светопол убил и другия брат княз  Глеб. Изпратил покана до княза и така го накарал да напусне своето владение Муром. По пътя бил пресрещнат от убийци, изпратени да екзекутират Глеб докато пътува. Княз Глеб знаел за смъртта на баща им и за зверското убийство на княз Борис. Скръбта му била голяма и той предпочел да умре вместо да се сражава с брат си Светопол.   Убийците пресрещнали княз Глеб при устието на река Смядин, недалеко от Смоленск. В какво се състои християнския подвиг на двамата братя-князе Борис и Глеб? Какъв смисъл се крие в това, че били убити от ръката на техния по-голям брат, без да му окажат никаква съпротива? Животът на двамата князе бил принесен в жертва на основната християнска добродетел – любовта. Който казва, „Аз обичам Бога!”, а ненавижда своя брат, той е лъжец. Светите братя постъпили по начин, все още непознат за езичниците Руси, научени на кървава мъст. Те им показали, че на злото не трябва да се отвръща със зло, дори и когато човек е заплашен от смърт. „Не се бойте, че убиват тялото ви, душата не могат да убият.” (Матей, 10- 28). Светите мъченици Борис и Глеб отдали живота си, извършвайки послушание, на което се гради духовния живот на човека и живота на всеки един от нас като част от обществото. Преподобния Нестор Летописец обяснява: „Виждате ли, братя, какво огромно покорство са проявили към своя по-голям брат? Ако те се бяха противопоставили, нямаше да получат такъв дар от Бога! И други млади князе са отказвали да се подчинят на своите по-възрастни братя и също са били убити, но не са получили благодатта на светците.”





  Благоверните князе Борис и Глеб отказали да предадат своя по-голям брат, но Господ сам наказал властолюбивия тиранин. През 1019 г. Киевският княз Ярослав Мъдри, друг син на равноапостолния княз Владимир, събрал войска и разбил Светополк. По Божията воля битката се състояла в полята около река Алта, там където бил убит Свети княз Борис. Светопол, наричан от руския народ Окаяния, избягал в Полша. Подобно на Каин – първият братоубиец, никъде не могъл да намери покой и място, на което да се установи. Летописците свидетелстват, че даже и от неговата могила се разнасяла огромна смрад.   През годините Светите князе Борис и Глеб извършвали не само изцеления, но те станали покровители и защитници на Руските земи. Има много свидетелсва, когато са се явявали – например на Свети Александър Невски през 1242 г., на Великия княз Димитрий Донски в нощта преди Куликовската битка през 1380 г. Почитта към князете – великомъченици Борис и Глеб започнала рано, непосредствено след тяхната кончина. Служба на светците била съставена от Киевския митрополит Йоан І (1008 – 1035).






   Борис и Глеб с Борисоглебския манастир

Великият Киевски княз Ярослав Мъдри размишлявал върху това, че тленните останки на княз Глеб вече 4 години не са погребани и им направил погребение във Вишгород, в храма на Свети Василий Великий. Така светите мощи на Свети княз Глеб били събрани с тези на Свети княз Борис. След известно време храмът изгорял, но мощите останали невредими и от тях ставали много чудеса. Един варяг недробожелателно застанал до могилата с мощите на Светите братя и внезапно избухнал пламък, който му изгорил нозете. От Светите мощи получил изцеление куцият син на един жител на Вишгород. Светите князе Борис и Глеб му се явили на сън и отнесли болния крак. Момчето се събудило и станало съвсем здраво.  Благоверният княз Ярослав Мъдри построил на това място каменна църква с 5 купола, която била осветена на 24 юли 1026 г. от Киевския митрополит Йоан и цялото духовенство. Много храмове и манастири по цяла Русия били посветени на Светите князе Борис и Глеб. Фрески и икони на Светите многострадални братя се намират във всички храмове на Руската църква.
От първото столетие на тяхната мъченическа смърт до нас са достигнали три техни жития: ·         „Летописная повестъ" от 1015 година; ·         „Чтение о житии и погублении бл. страстотерцев Бориса и Глеба",  написана от Нестор Летописец в края на XI век; ·         „Сказание, страсть и похвала Св. мучеников Бориса и Глеба" написано от неизвестен автор и датирано също XI век; Летописната повест е залегнала  в основата на почти всички по-късни жития. От тях научаваме, че самодържецът и покръстител на Русия Свети княз Владимир имал дванадесет синове от различни жени. В „Сказание, страсть и похвала св. мучеников Бориса и Глеба", където се изреждат имената на синовете на св. княз Владимир и техните майки, за Св. Борис и Глеб е изрично записано, че са синове на Владимир „от българката".     Източници:   Православие.Ru Абрамович Д.И, Жития святых... /превeдено житието на Светите князе Борис и Глеб от Елена Колева/

Снимки: Интернет

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева     Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!    

Повече от 20 години защитавам мисълта, че в основата на величието на Русия стои България и тя е осъщественото нейно могъщество. Разбира се, че това никога не се е харесвало и няма да се хареса на руснаците, които заслепени от своята мания за величие бяха стигнали до там, че откраднаха азбуката, приписвайки авторството й на Ленин, който също е българин - по баща.

Прекрасен!