Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2010 17:16 - На 21 юли 2004 г. ни напусна големия Радой Ралин
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 3369 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 19.12.2010 18:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е роден на 22.04.1923 г. в Сливен. Има интересен произход -  правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа.

image
  Завършва гимназия в родния си град през 1941 г. През юли—септември 1941 г. заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. в продължение на 3 месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война 1944 –1945 г.
 След войната записва право в Софийския университет през 1945 г. Участвал  в радикални леви организации още като юноша - симпатизант на анархокомунистически образования. Става редактор в списание „Славяни“ между 1945–1946 г. Бригадир в Югославия през 1947 г. Редактор е в сп. „Славяни" 1945 – 1946 г., във в. „Литературен фронт" (1946-49), във в. "Стършел" (1952-61). През 50-те години, когато в България джазът е смятан за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създават през  1965 г. формацията „Джаз Фокус“. През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. Между 1961–1963 г. работи във в-к „Литературни новини“. През периода 1961-1963 г. е редактор в Студия за игрални филми, а през 1964 - 1966 г. в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус". Редактор в издателство „Български писател“ (1967–1968), в Българска кинематография (1976–1987), през 1987–1990 г.  във в-к „Литературен фронт“. Радой Ралин е известен  като поет, сатирик, най-изявеният епиграмист в българската поезия. По-важни поетични книги: „Стихотворения" (1949), „Войнишка тетрадка. Стихове" (1955; 1963; 1970; 1980), „Строго поверително. Хумористични стихотворения и разкази. С предговор от Илия Бешков" (1956), „Безопасни игли. Епиграми" (1960), „Лирика" (1965), „Личен контакт. Сатирични стихове" (1965), „Люти чушки. Народни епиграми" (1968; 1990), „Апострофи" (1980), „Избрани творби в 2 т." (1984), „Последен понеделник. Стихотворения" (1988), „Коило - галена трева. Лирика" (1989). От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в-к „Щастливец“. За книгата си „Люти чушки", създадена съвместно с  Борис Димовски, си навлича гнева на Тодор Живков. Някои от епиграмите са насочени против ръководството на партията, възмущават се тогава някои и сочат за пример епиграмата под заглавие „Басня": „Хитрата сврака с двата крака", над която Борис Димовски е нарисувал изправен човек, стъпил върху две бюра, т.е. човек, който държи две власти. След реакцията в партийните среди  20 000 екземпляра са изгарени в печатницата, „но поради силната тяга на комина из околността хвърчат полуизгорели книги. Учениците от съседното училище ги събират, а на другия ден прекопират част от илюстрациите и масово ги разпространяват”, разказва тогавашният директор на издателството Борис Ташев в предговора към второто издание. Заедно с други известни българи Радой Ралин е поканен на прословутата закуска с Митеран през 1989 г. По-късно е сред основателите на СДС. Има двама сина - Стефан Стоянов и Кин Стоянов - български общественик, автор на фейлетони и роман, работи като журналист и сценарист на предавания. Радой Ралин е дядо на Димитър Кинов Стоянов - млад български политик, народен представител в 40-то Народно събрание (от 2005 г.), заместник-председател на Национален съюз Атака и временен депутат в Европейския парламент (от януари 2007). От 06 юни 2007 г.  редовен евродепутат, след спечелени избори на 20 май 2007 г. и след това на 7 юни 2009 г.

 Името на Радой Ралин  носи площадът пред кино „Изток“ в София.

Наскоро след кончината на Радой Ралин, в броя  от 24 август 2004 г. в-к „Таймс” публикува голяма редакционна статия за българския поет и сатирик.  През цялата си история вестникът до тогава не е отделял толкова внимание на друг българин. Обичаният български сатирик, който даде израз на своето дисидентство в епиграми, разкази и пиеси „В края на 1968 г. един пощенски клон в София, България, е залят с букети цветя, пликове, съдържащи дребни суми пари, колети с плодове, ядки, боб и салами. Плъзнал слух, че поетът, сатирикът, драматургът Радой Ралин е уволнен и по стара традиция е бил принуден да гладува в мансардата си. Но не било така. По време на Втората световна война той се е борил против прогерманското правителство и поради това „като активен борец против фашизма и капитализма” се радвал на добра пенсия. Но случаят доказва популярността на Ралин. Той бил уволнен от поста си на редактор в издателство „Български писател”. Също така бил поставен под домашен арест и за кратко изселен в северния град Силистра. Причината за тези наказания била „Люти чушки”, малка книжка с епиграми. Ралин е човек с много дарби, но неговите епиграми са може би най-големите му постижения, а вероятно най-известната му епиграма е „Не се страхувам от министъра на културата, а от културата на министъра”. „Люти чушки” е илюстрирана от приятеля му сатирик Борис Димовски. Епиграмите били парещо критични: „Твой съм, само твой! Точи вино и ме пой” и „Кой живее честно, не живее лесно”, са само два примера. Но това, което наистина привлякло общественото внимание, била епиграмата „Сит търбух за наука глух”, със заглавие „Глух, но послушен” и карикатура на прасе, чиято опашка имала необичайна прилика с подписа на шефа на комунистическата партия Тодор Живков. Книгата е трябвало да бъде издадена на два транша, всеки с по 20 000 тираж. Но преди вторият тираж да излезе на пазара, полицията го конфискувала и изгорила в пещта на печатницата. Но ученици от близкото училище събрали оцелелите страници и са ги сглобили в книжки, а след това са ги продавали на черния пазар на висока цена. Това не бил първият случай, при който Ралин разочарова властите, но през 1968 г., която била страшна година за дисидентите, особено за такива като Ралин, с близки контакти с Чехословакия. През 1961 г. той е бил изгонен от сатиричния вестник „Стършел”. Неговата вина в този случай била пиесата „Импровизация”, написана заедно с Валери Петров. Пиесата е алегория на „размразяването” в литературата, което дошло с Хрушчов в СССР и Тодор Живков в България. Става въпрос за ескимос, който чува вик, че идва пролетта и трябва да излезе от своето иглу. Когато излиза, той е засипан от сняг, бури и студ и се връща пак там, откъдето излязъл. Това се случва няколко пъти, докато накрая ескимосът престава да вярва на гласа, който му предвещава по-добро бъдеще, а когато пролетта наистина пристига, той остава в иглуто си. По думите на един критик пиесата е „енциклопедия на несъгласието и е причинила много вреди на функционерите на комунистическата партия”. В продължение на две години се е играла с различни поправки в сценария, толкова чести и бързи, че в крайна сметка се е превърнала в театрално ревю. Пиесата е спряна, когато Живков последвал своя господар от Кремъл и приключил „размразяването” в културата в края на 50-те години и в началото на 60-те. След това, в крайна сметка, Ралин застава трайно в средите на интелигенцията като водещ поет, драматург, сценарист и сатирик. И остава такъв завинаги до края на живота си.
Радой Ралин, чието истинско име е Димитър Стефанов Стоянов, е роден през 1923 г. в Сливен, на около 250 км източно от София. Произлиза от артистично семейство, баща му е бил собственик на печатница за модерна литература и книжарница в Сливен. Получил е образованието си в местните училища и дори още през 1930 г. започва да пише поезия и сценарии. През 1941 г. той започва да издава вестник „Антифашистки бюлетин”, за който е вкаран в затвора от властите за кратко.
През 1944 г. той е в казармата и след като България взима страна във войната, се бие срещу германиците в Югославия и Унгария. Ралин използва преживяванията си на фронта за основа на стихосбирката си „Войнишка тетрадка”, публикувана през 1955 г. Завършва право в Софийския университет през 1946 г. и след като работи за Младежкото движение в Югославия, следващата година се връща в Сливен, където става шеф на отдела за пропаганда и агитация на местната организация на Отечествения фронт - доминирана от комунистите широка коалиция, която управлява политическия и обществения живот. Той също така изучава чешки език и литература и от 1949 до 1950 г. е в Чехословакия, където се запознава с много от интелектуалците, които стават известни преди и през 1968 г.

Ралин по природа е свободомислещ човек и макар да е бил борец против фашизма, никога не е бил инструмент на комунистите. Той принадлежи към „Радикалите от Втората световна война”, които използват своето изкуство да критикуват до границата, до която партията може да понесе (а понякога и отвъд нея). Ралин е работил на различни редакторски постове, най-известен от които е във в. „Стършел” от 1952 до 1961 г.

Освен че е драматург, той също така проявява активност в театралния свят и става съосновател на Софийския сатиричен театър през 1953 г. Наред с пиеси и поезия той е написал много повести, негови работи са преведени на 37 езика. Самият той е превел Пушкин, Гьоте и Молиер на български. Писал е сценарии за много филми, особено след 1976 г., когато работи за българската кинематография.
Той се помни с думите, че „където политиката започва, изкуството свършва”. И въпреки, че винаги е бил скептичен към политически награди, е носител на орден „Червено знаме на труда” през 1973 г., на националната награда „Георги Димитров” за литература през 1981 г. и на орден „Георги Димитров” през 1983 г. Въпреки всичко Ралин не е бил политически инертен. През януари 1989 г. френският президент Франсоа Митеран посещава София и организира във френското посолство закуска за водещите интелектуалци. Естествено, Ралин присъства. В края на годината, когато Тодор Живков окончателно пада от власт, Ралин е един от учредителите на Съюза на демократичните сили, който става основният антикомунистически съюз в България. Другият основател на СДС е Желю Желев, философ, който е президент на България от 1990 до 1996 г.

След падането на тоталитарния режим Ралин много пъти е бил убеждаван да стане депутат в Народното събрание, но той винаги е отказвал. Той предпочита да продължи да критикува отстрани и през 90-те години става силен говорител на тези, които се чувстват жертви на политическия преход, особено на пенсионерите. Той загърбва всички привилегии и украшения от посткомунистическия режим и заживява като обикновен гражданин на София, където неговата аскетична, брадата фигура може да се срещне често в трамваите и автобусите, обикновено говорещ силно и патетично на себе си или на напълно непознати, особено млади жени.
За него се грижат двамата му синове.”




Тагове:   юли,   напусна,


Гласувай:
4



1. veselinka - Браво за хубавия материал!
22.07.2010 17:02
Бяхме забарвили за Радой Ралин, но добре, че ни напомнихте за него!
цитирай
2. elika - Благодарим за хубавите слова!
22.07.2010 17:07
Ще се стараем все така!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3666229
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031