Постинг
13.07.2010 13:52 -
Емануил Манолов - 150 години от рождението на великия габровски и български композитор
Автор: elika
Категория: История
Прочетен: 7857 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2010 18:39
Прочетен: 7857 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 18.12.2010 18:39
Емануил Манолов
(1860 – 1902)
В миналото оприличиха Габрово на Българския Манчестър, защото на територията на града предприемчивите габровци, начело с Иван Калпазанов, Петко Цокев и Васил Карагьозов изградиха множество фабрики с различен предмет на дейност.
В Габрово е родена първата дипломирана жена-лекар в Княжество България д-р Тота Венкова.
Габрово е родното място на композитора Емануил Манолов, основоположник на българското професионално композиторско творчество, професионалната композиторска школа и българската художествена музика.
.jpg)
Емануил Иванов Манолов е роден в град Габрово на 7 януари 1860 г. Баща му Иван Манолов бил търговец на железарски и бакалски стоки, а след Освобождението става просбописец и околийски началник в града. През 1866 г. Иван Манолов участвал в настоятелството на Габровското училище. Съвместно с Иван Златин са държали тефтера с копия от изпращаните писма, сандъка (касата) с кореспонденцията и печата.
От много малък Емануил обожавал да пее и свирел с една пищялка. Често стоял на брега на р. Янтра, който бил съвсем близо до родната му къща и там правел своите първи музикални изпълнения.
Основно образование получава в родния Габрово, записва се в Априловска гимназия, но поради липса на средства прекъсва след ІV клас и заминава в София. Там постъпма флейтист в Първи пехотен полк. Пак там написал първото си произведние и накарал чеха – капелник Хохоля да го изпълни, който от завист отказал. Емануил Манолов останал много разочарован и огорчен, напуснал полка и се завърнал в Габрово. Заедно с брат си Еким заминали за Русия. На път минали през Велико Търново, където продали юргана, с който тръгнали от къщи и се отправили за Свищов. Там постъпили в хора на Георги Байданов. След кратък престой потеглили за Русия през Букурещ.
Момчетата напуснали дома нелегално, но след 10 месеца баща им успял да ги открие. Интерсното е, че не ги върнал обратно вкъщи, а завел при тях и другите си двама сина. Но за съжаление баща им се отдал на разгул, изхарчил спестените средства и се принудил да се завърне с челядта си в Габрово.
Майка им, обаче, била оправна, смела и решителна жена. Заложила покъщнината в Девическия манастир и с получените средства отвела момчетата обратно в Русия.
Благодарение на хубавия си глас, Емануил веднага бил приет в църковния хор. Направил силно впечатление на един руски княз, който станал негов покровител и го записал в Московската музикална консерватория. Там изучавал пиано, флейта и хармония. Но князът - благодетел наскоро внезапно починал. Нямало кой да издържа студента и той изпаднал в крайна бедност. Наложило се спи в студена стая, завит само с един кожух, а за осветление вечер позвал уличните лампи. Бедността го принудила да започне да композира маршове и полки, за да си осигури издръжка.
За радост творбите му били добре приети и влезли в репертоара на Московските оркестри. Композирал „Болгария – симфонична поема для оркестра”, но съдбата й остава неизвестна.
През 1885 г. се дипломира в Московската консерватория. Завръща се в България. Известно време работи като преподавател по пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886-1888).Пее в Катедралния хор на Георги Байданов в Пловдив. Става първият български капел-майстор на 21 пехотен полк в гр. Станимака /Асеновград/ (1890-1899).
Престоя в този град му дава възможност да опознае и да записва родопските народни песни, които издава в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. По мотиви от българските народни песни Емануил Манолов композира първите си „китки” за духов оркестър, които бързо били разпространени из цяла България. „Родопска легенда”, „Овчарска идилия”, „Народен букет”, хоровите китки „Повей, повей, буйни ветре, „Вельо моме”, „Каква мома видях мамо”, „Мама Иванчу думаше”.
В периода 1889 – 1901 Емануил Манолов е капел – майстор на 23 шипченски полк. Там се изявява като композитор, диригент на оркестъра при читалище „Искра” и на любителския хор в Казанлък. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя състава в неговите партитури като за симфоничен оркестър.
Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Емануил Манолов е един от първите, които създават и детски песни. Като преподавател по пеене имал възможност да осъзнае важността и необходимостта от музикално образование в България след Освобождението. Затова голяма част от творбите му са детски и училищни песни, отпечатани в музикалната библиотека „Славееви гори”. Между хоровите много популярни са песента „Каква мома видях, мамо”, китките „Мама Иванчу думаше” и „Повей, повей, буйни ветре”, публикувани в музикална библиотека „Звукове”.Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“. Автор е на китки за смесен акапелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни. Най – известната и най-много изпълнявана негова песен е „Хубава си, татковино” по текст на П.Р.Славейков, която се превръща в класически образец. Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и др. В Казанлък създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. Осъществява премиерата на своята опера “Сиромахкиня” (1900). „Сиромахкиня” (недовършена) е първата българска опера. изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Сюжетът е по едноименната балада на Иван Вазов. Написва я специално за нуждите на Казанлъшкия оперен театър.
Музикалното творчество на Емануил Манолов може да бъде разделено по следния начин: „Сиромахкиня” по И. Вазов опера, 1900 (недовършена). За симфоничен оркестър (непълен): „Въздушни целувки” - валс, „В прегръдките на любовта” - фантазия. За духов оркестър: 4 китки върху български народни мотиви „Вело моме”, „Народен букет”, „Овчарска идилия” и „Родопска легенда”, 4 валса, 5 марша. Камерна музика: Струнен квартет, 2 фантазии за флейта и цигулка,„Отклик от Балкана” - фантазия за пиано. Хорова музика: За смесен хор и пиано:
3 китки от български нар. песни: „Вело моме”, „На оръжие, братя”, „Я надуй, дядо, кавала”, „Напред” - марш. За еднороден хор: 3 песни за мъжки хор, „Работнически марш” по текст на Георги Кирков. За смесен хор без съпровод: 3 китки от български народни песни „Мама Иванчу думаше”, „Повей, повей, буйни ветре”, „Шила й мома”; 8 песни, между които „Каква мома видях, мамо, 1899,„Учителски марш”; 7 литургични песнопения, „Опелото на Исуса Христа”. Детски и училищни песни: 87 песни в „Славееви гори” (кн. 112), 10 песни в сп. „Младина (1905). За краткия си живот успява да остави едно богато музикално наследство на България – 1 недовършена опера, 118 детски песни, 23 хорови песни, 6 солови песни, 4 вокални ансамбли, 8 циркови песни, 3 музикални китки, 4 марша, 8 солови инструментални творби, 19 творби за духов оркестър, 7 творби за малък симфоничен оркестър, Редакктирал е „Детска музикална библиотека”, „Славеиви гори”, 12 книжки с 87 песни и малка музикална библиотека „Звукове”. Разболява се от менингит и умира на 02 февруари 1912 г. Гробът му се намира в Казанлък, където е издигнат бюст-паметник на хълма „Тюлбето”, близо до оригинала на Казанлъшката тракийска гробница. В Казанлък има улица, кръстена на негово име. Домът на културата в Габрово също носи неговото име. Пред внушителната сграда е издигнат паметник в цял ръст на изтъкнатия габровски и български композитор Емануил Манолов.
.jpg)
Изтъкнатия композитар оставя в наследство не само богато творчество от 201 музикални творби, но и своите наследници – Христо Манолов – син и Здравко Манолов - внук. Христо Манолов (1900 - 1953) завършва музикално училище като флейтист, специализира композиция в Дрезден. Много години работи като хоров и оркестров диригент в Асеновград, Пловдив, Перник, София и Варна. Също като баща си е бил военен капелмайстор в Харманли, Пещера и Пловдив. Създател e и пръв диригент е на прочутия в цял свят софийски хор “Гусла”. Освен много изпълнявани и днес хорови песни, сред които най-популярна е „Жътвари”. Христо Манолов е композирал четири опери и две оперети. Автор е на първия български балет „Змей и Яна” (1937). Общо музикалните му творби са около 100 на брой. Здравко Манолов (1925 - 1983) завършва ДМА (дн. ДМА „Проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. П. Хаджиев (1952). Преподава полифония в БДК (от 1952). Професор (от 1971). Преподавател във ВМПИ (дн. АМТИ) Пловдив (от 1972). Педагогическата му практика го утвърждава като задълбочен и ярко артистичен в своята разностранна изява професионалист. От 1968 до смъртта си постоянно сътрудничи като композитор на мъжкия хор „София” (дир. Д. Русков). В неголямото му като обем творчество преобладава инструменталната музика. Автор е на произведения за симфоничен и духов оркестър, сюити за камерен оркестър, камерно-инструментални творби, хорови песни, обработки на народни песни, приложна музика и др.
Преработва (преоркестрира, прехармонизира) балета на своя баща Христо Манолов „Змей и Яна” (1958 в Софийска опера). Песента „Тъпан бие” е сред най-известните и изпълнявани български творби за мъжки хор. Автор е на учебници и на теоретичното изследване „Теория и употреба на аугментацията в полифонията” (1960).
.jpg)
Здравко Манолов (1925 - 1983)
Известният композитор, теоретик и пианист проф. Здравко Манолов умира по време на концертно турне в САЩ (Ню Йорк) през 1983 г.
Известният български диригент Димитър Русков прави няколкото стилни концертни програми „От Емануил Манолов до наши дни", в които прославя творчеството на големия композитор. По случай 150 години от рожденето на Емануил Манолов, събитието беше отбелязано в Регионален исторически музей – Габрово под наслив „Почит". Инициативата е организирана от Народно читалище „Габрово" със съдействието на Регионална библиотека „Априлов- Палаузов", Териториален държавен архив и Регионален исторически музей.
С помощта на архивни снимки и факсимилета е представено богатото творчество на великия композитор. По време на мероприятието е представен запис с изпълнение на мъжкия хор „Емануил Манолов" – Габрово.
Източници: Илия Габровски, "Бележити хора и събития от Габровския край", С.2003 Д-р Петър Цончев, „Из общественото и културно минало на Габрово”, Г. 1934/1996 Иван Камбуров, „Емануил Манолов. Живот, личност, творби”, С. 1934 Агапия Баларева, „Емануил Манолов” С., 1961 Мария Друмева, „Емануил Манолов” С, 1978
Снимки: Личен архив и интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
(1860 – 1902)
В миналото оприличиха Габрово на Българския Манчестър, защото на територията на града предприемчивите габровци, начело с Иван Калпазанов, Петко Цокев и Васил Карагьозов изградиха множество фабрики с различен предмет на дейност.
В Габрово е родена първата дипломирана жена-лекар в Княжество България д-р Тота Венкова.
Габрово е родното място на композитора Емануил Манолов, основоположник на българското професионално композиторско творчество, професионалната композиторска школа и българската художествена музика.
.jpg)
Емануил Иванов Манолов е роден в град Габрово на 7 януари 1860 г. Баща му Иван Манолов бил търговец на железарски и бакалски стоки, а след Освобождението става просбописец и околийски началник в града. През 1866 г. Иван Манолов участвал в настоятелството на Габровското училище. Съвместно с Иван Златин са държали тефтера с копия от изпращаните писма, сандъка (касата) с кореспонденцията и печата.
От много малък Емануил обожавал да пее и свирел с една пищялка. Често стоял на брега на р. Янтра, който бил съвсем близо до родната му къща и там правел своите първи музикални изпълнения.
Основно образование получава в родния Габрово, записва се в Априловска гимназия, но поради липса на средства прекъсва след ІV клас и заминава в София. Там постъпма флейтист в Първи пехотен полк. Пак там написал първото си произведние и накарал чеха – капелник Хохоля да го изпълни, който от завист отказал. Емануил Манолов останал много разочарован и огорчен, напуснал полка и се завърнал в Габрово. Заедно с брат си Еким заминали за Русия. На път минали през Велико Търново, където продали юргана, с който тръгнали от къщи и се отправили за Свищов. Там постъпили в хора на Георги Байданов. След кратък престой потеглили за Русия през Букурещ.
Момчетата напуснали дома нелегално, но след 10 месеца баща им успял да ги открие. Интерсното е, че не ги върнал обратно вкъщи, а завел при тях и другите си двама сина. Но за съжаление баща им се отдал на разгул, изхарчил спестените средства и се принудил да се завърне с челядта си в Габрово.
Майка им, обаче, била оправна, смела и решителна жена. Заложила покъщнината в Девическия манастир и с получените средства отвела момчетата обратно в Русия.
Благодарение на хубавия си глас, Емануил веднага бил приет в църковния хор. Направил силно впечатление на един руски княз, който станал негов покровител и го записал в Московската музикална консерватория. Там изучавал пиано, флейта и хармония. Но князът - благодетел наскоро внезапно починал. Нямало кой да издържа студента и той изпаднал в крайна бедност. Наложило се спи в студена стая, завит само с един кожух, а за осветление вечер позвал уличните лампи. Бедността го принудила да започне да композира маршове и полки, за да си осигури издръжка.
За радост творбите му били добре приети и влезли в репертоара на Московските оркестри. Композирал „Болгария – симфонична поема для оркестра”, но съдбата й остава неизвестна.
През 1885 г. се дипломира в Московската консерватория. Завръща се в България. Известно време работи като преподавател по пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886-1888).Пее в Катедралния хор на Георги Байданов в Пловдив. Става първият български капел-майстор на 21 пехотен полк в гр. Станимака /Асеновград/ (1890-1899).
Престоя в този град му дава възможност да опознае и да записва родопските народни песни, които издава в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. По мотиви от българските народни песни Емануил Манолов композира първите си „китки” за духов оркестър, които бързо били разпространени из цяла България. „Родопска легенда”, „Овчарска идилия”, „Народен букет”, хоровите китки „Повей, повей, буйни ветре, „Вельо моме”, „Каква мома видях мамо”, „Мама Иванчу думаше”.
В периода 1889 – 1901 Емануил Манолов е капел – майстор на 23 шипченски полк. Там се изявява като композитор, диригент на оркестъра при читалище „Искра” и на любителския хор в Казанлък. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя състава в неговите партитури като за симфоничен оркестър.
Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Емануил Манолов е един от първите, които създават и детски песни. Като преподавател по пеене имал възможност да осъзнае важността и необходимостта от музикално образование в България след Освобождението. Затова голяма част от творбите му са детски и училищни песни, отпечатани в музикалната библиотека „Славееви гори”. Между хоровите много популярни са песента „Каква мома видях, мамо”, китките „Мама Иванчу думаше” и „Повей, повей, буйни ветре”, публикувани в музикална библиотека „Звукове”.Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“. Автор е на китки за смесен акапелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни. Най – известната и най-много изпълнявана негова песен е „Хубава си, татковино” по текст на П.Р.Славейков, която се превръща в класически образец. Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и др. В Казанлък създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. Осъществява премиерата на своята опера “Сиромахкиня” (1900). „Сиромахкиня” (недовършена) е първата българска опера. изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Сюжетът е по едноименната балада на Иван Вазов. Написва я специално за нуждите на Казанлъшкия оперен театър.
Музикалното творчество на Емануил Манолов може да бъде разделено по следния начин: „Сиромахкиня” по И. Вазов опера, 1900 (недовършена). За симфоничен оркестър (непълен): „Въздушни целувки” - валс, „В прегръдките на любовта” - фантазия. За духов оркестър: 4 китки върху български народни мотиви „Вело моме”, „Народен букет”, „Овчарска идилия” и „Родопска легенда”, 4 валса, 5 марша. Камерна музика: Струнен квартет, 2 фантазии за флейта и цигулка,„Отклик от Балкана” - фантазия за пиано. Хорова музика: За смесен хор и пиано:
3 китки от български нар. песни: „Вело моме”, „На оръжие, братя”, „Я надуй, дядо, кавала”, „Напред” - марш. За еднороден хор: 3 песни за мъжки хор, „Работнически марш” по текст на Георги Кирков. За смесен хор без съпровод: 3 китки от български народни песни „Мама Иванчу думаше”, „Повей, повей, буйни ветре”, „Шила й мома”; 8 песни, между които „Каква мома видях, мамо, 1899,„Учителски марш”; 7 литургични песнопения, „Опелото на Исуса Христа”. Детски и училищни песни: 87 песни в „Славееви гори” (кн. 112), 10 песни в сп. „Младина (1905). За краткия си живот успява да остави едно богато музикално наследство на България – 1 недовършена опера, 118 детски песни, 23 хорови песни, 6 солови песни, 4 вокални ансамбли, 8 циркови песни, 3 музикални китки, 4 марша, 8 солови инструментални творби, 19 творби за духов оркестър, 7 творби за малък симфоничен оркестър, Редакктирал е „Детска музикална библиотека”, „Славеиви гори”, 12 книжки с 87 песни и малка музикална библиотека „Звукове”. Разболява се от менингит и умира на 02 февруари 1912 г. Гробът му се намира в Казанлък, където е издигнат бюст-паметник на хълма „Тюлбето”, близо до оригинала на Казанлъшката тракийска гробница. В Казанлък има улица, кръстена на негово име. Домът на културата в Габрово също носи неговото име. Пред внушителната сграда е издигнат паметник в цял ръст на изтъкнатия габровски и български композитор Емануил Манолов.
.jpg)
Изтъкнатия композитар оставя в наследство не само богато творчество от 201 музикални творби, но и своите наследници – Христо Манолов – син и Здравко Манолов - внук. Христо Манолов (1900 - 1953) завършва музикално училище като флейтист, специализира композиция в Дрезден. Много години работи като хоров и оркестров диригент в Асеновград, Пловдив, Перник, София и Варна. Също като баща си е бил военен капелмайстор в Харманли, Пещера и Пловдив. Създател e и пръв диригент е на прочутия в цял свят софийски хор “Гусла”. Освен много изпълнявани и днес хорови песни, сред които най-популярна е „Жътвари”. Христо Манолов е композирал четири опери и две оперети. Автор е на първия български балет „Змей и Яна” (1937). Общо музикалните му творби са около 100 на брой. Здравко Манолов (1925 - 1983) завършва ДМА (дн. ДМА „Проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. П. Хаджиев (1952). Преподава полифония в БДК (от 1952). Професор (от 1971). Преподавател във ВМПИ (дн. АМТИ) Пловдив (от 1972). Педагогическата му практика го утвърждава като задълбочен и ярко артистичен в своята разностранна изява професионалист. От 1968 до смъртта си постоянно сътрудничи като композитор на мъжкия хор „София” (дир. Д. Русков). В неголямото му като обем творчество преобладава инструменталната музика. Автор е на произведения за симфоничен и духов оркестър, сюити за камерен оркестър, камерно-инструментални творби, хорови песни, обработки на народни песни, приложна музика и др.
Преработва (преоркестрира, прехармонизира) балета на своя баща Христо Манолов „Змей и Яна” (1958 в Софийска опера). Песента „Тъпан бие” е сред най-известните и изпълнявани български творби за мъжки хор. Автор е на учебници и на теоретичното изследване „Теория и употреба на аугментацията в полифонията” (1960).
.jpg)
Здравко Манолов (1925 - 1983)
Известният композитор, теоретик и пианист проф. Здравко Манолов умира по време на концертно турне в САЩ (Ню Йорк) през 1983 г.
Известният български диригент Димитър Русков прави няколкото стилни концертни програми „От Емануил Манолов до наши дни", в които прославя творчеството на големия композитор. По случай 150 години от рожденето на Емануил Манолов, събитието беше отбелязано в Регионален исторически музей – Габрово под наслив „Почит". Инициативата е организирана от Народно читалище „Габрово" със съдействието на Регионална библиотека „Априлов- Палаузов", Териториален държавен архив и Регионален исторически музей.
С помощта на архивни снимки и факсимилета е представено богатото творчество на великия композитор. По време на мероприятието е представен запис с изпълнение на мъжкия хор „Емануил Манолов" – Габрово.
Източници: Илия Габровски, "Бележити хора и събития от Габровския край", С.2003 Д-р Петър Цончев, „Из общественото и културно минало на Габрово”, Г. 1934/1996 Иван Камбуров, „Емануил Манолов. Живот, личност, творби”, С. 1934 Агапия Баларева, „Емануил Манолов” С., 1961 Мария Друмева, „Емануил Манолов” С, 1978
Снимки: Личен архив и интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
ОТ КУХНЯТА НА ВОЛЕН: ИСТИНСКА ЗДРАВОСЛОВ...
Джинджифил плюс мед- убива раковите клет...
Свещеният хималайски град потъва в земят...
Джинджифил плюс мед- убива раковите клет...
Свещеният хималайски град потъва в земят...
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
