Прочетен: 6666 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2010 18:38
на Света равноапостолна княгиня Олга
(884 - 965)
Княгиня Олга е с български произход. Тя е дъщеря на княз Владимир Расате, първородния син на княз Борис I. Рожденното й име е Елена. Елена е силно и искрено отдадена на християнската религия и се ползва с доверието на дядо си княз Борис I и чичо си цар Симеон. Така, че след детронирането на баща ѝ, поради опита му за възстановяване на езичеството в България, Елена е оставена жива. При възкачването на цар Симеон I на трона тя е изпратена в манастир. Скоро след това в двореца в Плиска идва пратеничество от Киевска Рус, което търси жена с царска кръв за съпруга на княз Игор (царувал 912 - 945). Делегацията се води от Олег, предводителя на варяжката армия, дясната ръка на княза и втория най-овластен човек в Киевска Рус. Впрочем Олег е руската интерпретация на викингско-варяжко име Хелгър.
В онези години България е една от трите най-силни държави в Европа. Като основен опонент на Византия, изборът бил един вид и възможно отмъщение за отказа на ромеите.
В крайна сметка цар Симеон I дава княгиня Елена за жена на княз Игор. Тържественото завръщане на делегацията в Киев е отразено в руските източници като пристигането на „Олгову невесту", т.е. невестата, която доведе Олег. Това с времето е довело до премодификацията на името, с което българската княгиня Елена станала популярна сред руснаците „Олгову" – „Олгу" - Олга.
Княгиня Елена - Олга се опитва да покръсти княз Игор и Русия веднага след нейното „възцаряване”. Успява да постигне известни успехи, но среща силна съпротива от мнозинството от народа, армията и княжеския двор, които още не са узряли да приемат християнството.
Княгиня Олга, като спомен за родната си Плиска, основава град със същото име, който е първия християнски град в Русия. Руснаците го наричали тогава Плисков (от Плиска - Плисков, както се образуват фамилните имена в славянските езици), което с годините се транформира в днешния Псков. Град пълен и до ден днешен с изключително много църкви.
Вследствие на тези усилия княгиня Елна - Олга кръщава своя син с името Светослав, т.е. човек който слави светлата вяра.
За огромно съжаление на майка си Светослав не става християнин, но много добре пази спомена за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. Това довежда по-късно до основание за претенциите му към престола на България. Не успява по една или друга причина с това си начинание, макар и да е много близо до целта. От това се възползва византийския император Йоан I Цимисхи, който отблъсква руския княз от земите на България, за да ги запази за себе си.
Княз Светослав съхранява спомена за дядо си, като кръщава сина си на негово име - Владимир. Като езичник не се е срамувал от дядо си Расате, който също се е опитвал да върве езичеството в България. Княз Владимир I, под влияние на баба си княгиня Елена - Олга, получава отлично възпитание, докато баща му води безкрайни войни далеч от дома. Постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването на Киевската Рус. Независимо, че княз Владимир І е християнин, не неприема всички канони на християнската църквата. Той има много жени и наложници по стара езическа традиция. Една от съпругите му е българка - Милолика – Анна с благороднически произход, православна християнка, по примера на дядо му княз Игор. Кръщава най-голямият си син Борис, на името на прадядо си княз Борис I. Борис и брат му Глеб, родени от същата тази българка, са християни. Убити по-късно от братята си езичници, родени от другите жени на Владимир при дворцов преврат, целящ връщането на езичничеството в Русия. Те стават първите руски светци - мъченици, умрели за православната християнска вяра. Св.св. мъченици благоверни князе Борис и Глеб († 1015 г) – честват се на 24 юли.
След убийството на княз Игор от славянското племе древляни през 945 г., княгиня Елена - Олга отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга й. През 968 г. ръководи защитата на Киев от печенегите.
Княгиня Елена – Олга управлява страната от 945 до 969 година, когато се представя пред Господа на 11 юли. Християнка, тя е устроителка на древноруската държава, оставила име на велика и мъдра владетелка.
Княгиня Елена - Олга Киевска обединява всички източни славянскиплемена, като ги организира в общ държавен организъм. Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа рускасветица. Княгиня Елена - Олга е проводница и на старобългарската култура и просвета сред източните славяни.
Княгиня Елена - Олга полага първия камък на катедралния храм "Света София" в Киев през 960 г. Тя умира през 969 г., а днес мраморният ѝсаркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светици, защото е активен разпространител на християнството.
След кончината й, княгиня Елена - Олга е провъзгласена за светица и се почита изключително много в Русия до ден днешен, заради огромните ѝ заслуги във формирането и духовното съзряване на нацията и държавата. Нейното дело полага началото на древните, силни духовни и държавнически връзки на Русия и България. Затова двете държави, през различните исторически пероиоди на своето развитие, са се влияели силно една от друга и са се стремяли една към друга. Благодарение на княгиня Елена - Олга, след приемане на християнството от България, Русия приема славянската писменост.
Летописецът преподобни Нестор завършва своите известия за благоверна Олга с думите: „Тя била предтеча на християнството в нашата земя, както зорница пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем. Тъй тя светела всред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в небесното царство. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса.”
Източници:
Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991 Монахиня Валетнина Друмева, Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България, част І, Вмч. Зограф, 2003 Школа жизьни – Россия, познавательнъьй журнал
Снимки: Интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Джон Лоутън представи филм за Бургас
ЖУРНАЛИСТИ АГЕНТИ НА ДС-пълен списък
12.07.2010 12:32
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata