DnesInvestorGolAutomediaTialotoAz-jenataAz-detetoTeenproblemPulsImoti.netRabotaStartBlogAhaSnimka
Blog.bg - безплатен блог хостинг и блог портал 
Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг
09.07.2010 15:17 - Неофит Хилендарски Бозвели – 225 г. от рождението на славния българин
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 6258 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 18.12.2010 18:37


Не­о­фит Хи­лен­дар­с­ки Боз­вели е ед­на от най-свет­ли­те и яр­ки лич­нос­ти на на­ше­то Въз­раж­да­не. Епохата, в която се ражда  до 1870 г. бо­гос­лу­же­ни­е­то в бъл­гар­с­ки­те цър­к­ви се из­вър­ш­ва­ на гръц­ки език, кой­то бил не­поз­нат за мес­т­но­то на­се­ле­ние, но  на­ла­ган от Ца­риград­с­ка­та пат­ри­ар­шия.   По то­ва вре­ме, ос­вен от тур­с­ко­то иго, българският на­род стра­дал и  гръц­кото ду­хов­но иго. Ца­риг­рад­с­ка­та пат­ри­ар­шия во­де­ла скри­та бор­ба сре­щу бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще и бъл­гар­с­ка­та книж­ни­на, сре­щу бъл­гар­с­кия език и на­род­нос­т­ни­те ни тра­ди­ции. Гръц­ки­те вла­ди­ци в бъл­гар­с­ки­те епар­хии из­га­ря­ли цър­ков­нос­ла­вян­с­ки­те кни­ги, про­гон­ва­ли бъл­гар­с­ки­те учи­те­ли и све­ще­ни­ци и ги за­мес­т­ва­ли с гръц­ки.

 image

 Имен­но про­тив то­ва иго подхваща бор­ба на­ши­ят ве­лик въз­рож­де­нец Не­о­фит Боз­ве­ли, кой­то в кни­га­та си „Ма­ти Бол­га­рия” раз­каз­ва за стра­да­ни­я­та на бъл­га­ри­те в оне­зи го­ди­ни. Спо­ред акад. Ми­ха­ил Ар­на­у­дов то­ва про­из­ве­де­ние на Боз­ве­ли е тре­то­то по зна­чи­мост за ран­но­то Бъл­гар­с­ко въз­раж­да­не след „Ис­то­рия сла­вя­но­бъл­гар­с­ка” на св. Паисий Хи­лен­дар­с­ки и „Жи­тие и стра­да­ние греш­на­го Соф­ро­ния” на св. Соф­ро­ний Вра­чан­с­ки.

  Спо­ред не­го та­зи кни­га описва най-доб­ре на­чен­ки­те на бъл­гар­с­ко­то на­ци­о­нал­но и кул­тур­но Въз­раж­да­не.   Неофит Бозвели е роден през 1785 г. в Котел. Установява се в Хилендарския манастир през 1803 г., а около 1810 г.  приема монашеско пострижение. В манастира по­лу­ча­ва со­лид­но за вре­ме­то си об­ра­зо­ва­ние и как­то сам пи­ше, ми­на­ва за „учен” ка­лу­гер.   През 1813 г. Не­о­фит Боз­ве­ли прис­ти­га ка­то так­си­ди­от в Сви­щов, по то­ва вре­ме един от най-го­ле­ми­те гра­до­ве по на­ши­те зе­ми. Там той живее бли­зо 20 го­ди­ни и се за­ни­ма­ва из­ця­ло с про­по­вед­ни­чес­ка, учи­тел­с­ка и кни­жов­на дей­ност. За­ед­но с дас­ка­л Ема­ну­ил Вас­ки­до­вич по­ла­гат го­ле­ми гри­жи за учеб­но­то де­ло в Сви­щов и го из­ди­гат ка­то прос­ве­тен цен­тър.   Посещава за кратко Сърбия. През 1835 г. Не­о­фит Боз­ве­ли от­пе­чат­ва в Кра­гу­е­вац (Сър­бия) учеб­ни­ка „Сла­ве­но­бол­гар­с­кое де­те­вод­с­т­во за мал­ки­те де­ца”, кой­то за раз­ли­ка от то­га­ваш­ни­те бук­ва­ри, ка­то нап­ри­мер „Риб­ния бук­вар” на д-р Петър Бе­рон, се със­тои от шест раз­лич­ни учеб­ни кни­ги.    За Не­о­фит Боз­ве­ли лю­бов­та към Оте­чес­т­во­то е най-вис­ше­то чув­с­т­во у чо­ве­ка, „ве­лик наш долг”. Той въп­лъ­ща­ва­н свои­те пе­да­го­ги­чес­ки идеи в учеб­ни по­ма­га­ла. С пре­по­да­ва­тел­с­ка­та си дей­ност има го­ля­ма зас­лу­га за развитие на  на­ци­о­нал­на­та прос­вета през 20-те и 30-те го­ди­ни на ХIХ век. По-къс­но Неофит Боз­ве­ли се включ­ва ка­то иде­о­лог и ор­га­ни­за­тор на бъл­гар­с­ко­то цър­ков­но дви­же­ние за са­мос­то­я­тел­на Бъл­гар­с­ка цър­к­ва.

 image
    След от­пе­чат­ва­не­то на сво­и­те кни­ги в Кра­гу­е­вац, Не­о­фит Боз­ве­ли се зав­ръ­ща и пре­кар­ва три го­ди­ни в се­ли­ща и ма­нас­ти­ри из Тър­нов­с­ка­та епар­хия, къ­де­то се про­ти­во­пос­та­вя на гръц­ко­то ду­хо­вен­с­т­во. По то­ва вре­ме в та­зи го­ля­ма епар­хия на­ро­дът зас­та­ва про­тив но­во­наз­на­че­ния гръц­ки мит­ро­по­лит Па­на­рет. В ли­це­то на Не­о­фит Боз­ве­ли бъл­га­ри­те виж­дат пла­ме­нен во­дач с го­ля­ма енер­гия, кой­то мо­же да ог­ла­ви бор­ба­та за не­за­ви­си­ма Бъл­гар­с­ка цър­к­ва. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на просветител и достоен народен водач в борбата срещу гръцкото духовенство.   През 1839 г. Не­о­фит Боз­ве­ли прис­ти­га в Ца­риг­рад. Той се нас­та­ня­ва при бъл­гар­с­ки­те ши­ва­чи в зда­ни­е­то „Хам­ба­ра” и под­дър­жа връз­ки с бли­зо три­де­сет­хи­ляд­на­та бъл­гар­с­ка ко­ло­ния в Ца­риг­рад. Про­по­вяд­ва и в  спе­ци­ал­на стая на Хам­ба­ра за­поч­ва да из­вър­ш­ва бо­гос­лу­же­ние на род­ния си език.     През 1839 г. българите от Търновската епархия правят опит да го обявят за владика и да заеме  мястото на дотогавашния гръцки владика. Българските пратеници в Цариград обаче били подкупени от служителите на Цариградската патриаршия. За митрополит на Търново бил назначен друг грък на име Неофит Византиос, кой­то е пла­тил на Пат­ри­ар­ши­я­та за наз­на­че­ни­е­то си, а Бозвели бил определен за негов протосингел.След пристигането на Неофит Византиос в Търново, Бозвели отказва да изпълнява задълженията си. Затова се установява  в Ляс­ков­с­кия ма­нас­тир „Св.св. Петър и Павел”.   Фанариотите го обвиняват в непослушание. Нак­ле­ве­тен пред Пат­ри­ар­ши­я­та и без нуж­но­то раз­ре­ше­ние на Ви­со­ка­та пор­та, Боз­ве­ли е от­в­ле­чен през март 1841 г.  от ма­нас­ти­ра и е за­то­чен на Све­та Го­ра. По-къс­но той ус­пя­ва тай­но да из­бя­га и прис­ти­га в Ца­риг­рад в края на ав­густ 1844 г.  Още през сеп­тем­в­ри съ­ща­та го­ди­на    Не­о­фит Боз­ве­ли от­п­ра­вя до   Ви­со­ка­та пор­та   об­ши­рен ме­мо­ран­дум, кой­то става важен прог­ра­мен до­ку­мент. Той съ­дър­жа ня­кол­ко ос­нов­ни ис­ка­ния:   1. Бъл­га­ри­те да имат ар­хи­е­реи от сво­я­та на­род­ност и да се из­би­рат от са­ми­те епар­хии;   2. Сво­бод­но да от­к­ри­ват на­род­ни учи­ли­ща и да пе­ча­тат кни­ги на бъл­гар­с­ки език;   3. Да се със­та­ви бъл­гар­с­ка де­пу­та­ция, не­за­ви­си­ма от Пат­ри­ар­ши­я­та, ко­я­то да из­ла­га всич­ки нуж­ди на на­ро­да пря­ко на Ви­со­ка­та пор­та;   4. В бъл­гар­с­ки­те гра­до­ве съ­ди­ли­ща­та да са с учас­ти­е­то не са­мо на мю­сюл­ма­ни, но и на бъл­га­ри.   Иде­и­те на Не­о­фит Боз­ве­ли за на­ци­о­нал­на прос­ве­та и цър­ков­на не­за­ви­си­мост се при­е­мат от най-буд­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на бъл­га­ри­те, сред ко­и­то той на­ми­ра вер­ни съ­миш­ле­ни­ци. Един та­къв е не­го­ви­ят при­я­тел Ила­ри­он Ма­ка­ри­о­пол­с­ки, ро­ден в гр. Еле­на.   По съ­що­то вре­ме по­до­бен по съ­дър­жа­ние ме­мо­ран­дум по­да­ва и Ила­ри­он Ма­ка­ри­о­пол­с­ки. Исканията и на двмата родолюбци се превръщат в  прог­ра­ма за на­чал­ния етап на цър­ков­но-на­ци­о­нал­на­та бор­ба за оси­гу­ря­ва­не на кул­тур­но - ду­хов­на­та независимост на бъл­гар­с­кия на­род.   Не­о­фит Боз­ве­ли ин­тен­зив­но ра­бо­ти за ор­га­ни­зи­ра­не­то на ца­риг­рад­с­ки­те бъл­га­ри и  под­дър­жа тес­ни връз­ки с ак­тив­ни дей­ци от вът­реш­ност­та на стра­на­та. Та­ка в ед­но пис­мо до кот­лен­ци той ги съ­вет­ва да учат де­ца­та си в бъл­гар­с­ки учи­ли­ща и на бъл­гар­с­ки език, а не на гръц­ки.   От име­то на бъл­гар­с­ки­те ес­на­фи Неофит Бозвели по­да­ва нов об­ши­рен док­лад за със­то­я­ни­е­то на на­ро­да и па­губ­на­та ро­ля на гръц­ко­то ду­хо­вен­с­т­во. Нас­то­я­ва за пос­т­ро­я­ва­не­то в Ца­риг­рад на бъл­гар­с­ки храм, как­то и на на­род­но се­да­ли­ще за бъл­га­ри­, жи­ве­е­щи край Бос­фо­ра и в ця­ла Тур­ция. Не­о­фит Боз­ве­ли счи­та, че в бор­ба­та с Ца­риг­рад­с­ка­та пат­ри­ар­шия бъл­га­ри­те се нуж­даят и дру­ги съ­юз­ни­ци.   В Ца­риг­рад  се за­поз­на­ва с Ми­ха­ил Чай­ков­с­ки - ­ шеф на не­о­фи­ци­ал­на­та пол­с­ка аген­ция. По­ра­ди от­ри­ца­тел­но­то му от­но­ше­ние спря­мо рус­ко­то вли­я­ние и из­пол­з­вай­ки връз­ки­те, ко­и­то е ус­та­но­вил в ос­ман­с­ка­та сто­ли­ца, Чай­ков­с­ки се на­мес­ва ак­тив­но в   бъл­га­ро - гръц­ки­те от­но­ше­ния и под­к­ре­пя Не­о­фит Боз­ве­ли, ка­то  оси­гу­ря­ва лич­на­та му бе­зо­пас­ност и се свър­з­ва с тур­с­ки са­нов­ни­ци, ко­и­то да лобират в пол­за на не­го­ва­та бор­ба. Меж­ду два­ма­та се ус­та­но­вя­ва дей­но сът­руд­ни­чес­т­во.   На 29 юни 1845 г. Не­о­фит Боз­ве­ли и Ила­ри­он Ма­ка­ри­о­пол­с­ки са арес­ту­ва­ни от Ца­риг­рад­с­ка­та пат­ри­ар­шия и са от­ка­ра­ни на Све­та Го­ра. Око­ван във ве­ри­ги ка­то бун­тов­ник, Не­о­фит Боз­ве­ли е зат­во­рен във Ве­ли­ка­та лав­ра, а по-къс­но е пре­мес­тен в Хи­лен­дар­с­кия ма­нас­тир. Тук, как­то и при пър­во­то му за­то­че­ние, той про­дъл­жа­ва бор­ба­та, ка­то пи­ше съ­чи­не­ния глав­но про­тив фа­на­ри­о­ти­те. През то­зи пе­ри­од са съз­да­де­ни най-за­бе­ле­жи­тел­ни­те му про­из­ве­де­ния.   През 1846 г. на­пис­ва извес­т­на­та си кни­га „Плач бед­ния Мати Бол­га­рии” (Ма­ти Бол­га­рия). За­то­че­ни­е­то му преминава  при мно­го ло­ши ус­ло­вия, ка­то в ед­но от пис­ма си до не­гов поз­нат се под­пис­ва ка­то „смер­тел­но стра­дащ”.   Не­о­фит Бозвели уми­ра на 4 юни 1848 г. в Хи­лен­дар­с­кия ма­нас­тир при мно­го теж­ки ус­ло­вия. Как­то за Ва­сил Лев­с­ки, та­ка и за не­го не се знае къде е гро­бът му.   Но бор­ба­та и стра­да­ни­я­та, които е преживял  ве­ли­кият бъл­гар­с­ки въз­рож­де­нец, не са нап­раз­ни. Той ус­пя­ва да съ­бу­ди на­шия на­род за пос­ти­га­не­то на бъл­гар­с­ка­та кул­тур­на и цър­ков­но - на­ци­о­нал­на независимост. Резултатите не закъсняват:   -          Ед­на го­ди­на след не­го­ва­та смърт, през 1849 г. бъл­га­ри­те в Ца­риг­рад ве­че имат свой храм „Све­ти Сте­фан”,  как­то и цър­ков­на об­щи­на. -          На ве­лик­ден­с­ка­та служ­ба в та­зи цър­к­ва през 1860 г. (из­вес­т­на ка­то бъл­гар­с­кия Ве­лик­ден) за пър­ви път име­то на гръц­кия пат­ри­арх не се спо­ме­на­ва. -          През 1870 г. ве­че се ос­но­ва­ва и не­за­ви­си­ма­та Бъл­гар­с­ка Ек­зар­хия с бъл­гар­с­ки ар­хи­е­реи и све­ще­ни­ци, за ко­е­то се е бо­рил и за­ги­нал ве­ли­кият бъл­гар­с­ки въз­рож­де­нец.   В сво­я­та ста­тия „Не­о­фит Боз­ве­ли и Бъл­гар­с­ко­то въз­раж­да­не” от 1993 г., из­вес­т­на­та бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ро­вед­ка Зи­на Мар­ко­ва се пи­та как през 40-те го­ди­ни на ХIХ в. при ус­ло­ви­я­та на теж­ка роб­с­ка дейс­т­ви­тел­ност Неофит  Боз­ве­ли в един мо­мент се оказ­ва зрял иде­о­лог на ма­щаб­но на­род­но дви­же­ние, ор­га­ни­за­тор, по­ли­тик, так­тик, дип­ло­мат с про­фе­си­о­нал­ни ка­чес­т­ва. Тя пи­ше: „От­го­во­рът ве­ро­ят­но е мно­го прост ­- Боз­ве­ли е сво­е­об­ра­зен ге­ний. В бъл­гар­с­ки­те ма­ща­би той е срав­ним с дейс­т­ва­лия по-къс­но и из­п­ра­вен пред по-дру­ги проб­ле­ми Ва­сил Лев­с­ки. Ако тряб­ва да очер­та­ем не­за­ви­си­ма­та на­ци­о­нал­на ли­ния в бъл­гар­с­ко­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние във всич­ки не­го­ви ета­пи и про­я­ви през це­лия пе­ри­од на Въз­раж­да­не­то, бих­ме по­со­чи­ли, че ней­ни­те ос­нов­ни стъл­бо­ве са Па­и­сий, Боз­ве­ли, Ра­ков­с­ки и Лев­с­ки.”         Източници:  
Енциклопедия България, том. 1 / 1981
Арнаудов, Михаил. Неофит Хилендарски Бозвели. Живот, дело, епоха. С., 1971, т. 1 и т. 2
225 години от рождението на Неофит Бозвели, в-к „Габрово днес”, 11.06.2010   Снимки: Интернет   Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
 
Нагоре


Тагове:   не¬о¬фит,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Коментари
1. veselinka - Много интересно! Колко малко знаем ...
14.07.2010 09:21
Много интересно! Колко малко знаем за нашите велики личности!
цитирай
2. elika - С благодарност на всички, които са харесали написаното от нас!
16.07.2010 07:38
Великите личност са гордост за цялото човечество!
цитирай
Търсене

Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Годишна класация
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Годишна класация
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Годишна класация
За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3680979
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Блог вълни
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930