Постинг
03.07.2010 12:17 -
Познатият и непознат Стефан Стамболов
Автор: elika
Категория: История
Прочетен: 11138 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2010 18:31
Прочетен: 11138 Коментари: 5 Гласове:
7
Последна промяна: 18.12.2010 18:31
„Човекът е роден за да живее не само за себе си и за настоящето си, но и за своите, и за бъдещето. Честит е впрочем онзи, който се жертва за Свободата на своето Отечество и за доброто бъдеще на народа си. Защото с това оставя името си вечно за спомен, и следователно душата си безсмъртна.” [1] Запомни ме, живот!
Стефан Стамболов Познатият и непознат Стефан Стамболов /105 години от неговата екзекуция/ 3 /15/ юли 1895 г. София е потресена от eзекуцията на министър-председателят Стефан Стамболов.Три дена по-късно в нечовешки мъки той предава Богу дух в разцвета на своя живот и сили, само на 41 години.
Пресата в страна е пълна с материали „Няма го вече Стамболова”[2] Защото за кратко време успява да бъде голям политик и държавник, който твърди, че в името на най-голямата си любов - България - може да погази и законите, и си спечелва много противници и си навлича техния гняв. Кратък, изпълнен с блясък и поврати е жизненият му път, но именно тази бурна съдба го превръща в една от най-знаменитите фигури в родната ни история. Днес няма българин, който да не е чувал за бележития революционер и държавник, и за неговите дела. Образът му е овековечен чрез множество паметници, и върху купюра на една от най-често употребяваните банкноти у нас – тази от 20 лева. Свързваме името му с едни от най-значимите исторически събития в България от средата до края на ХІХ век, защото Стефан Стамболов е личност, която активно е участвала в тях като народен представител и изявен либерален деец в І – VІ Народно събрание /1879-1893/, подпредседател на ІІ Народното събрание /1880/, председател на ІV Народното събрание, министър – председател на България и министър на вътрешните работи /1887 – 1894/. Взема активно участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия, заедно с Петко Каравелов и княз Александър Батемберг. Поема юздите на Реставрацията през 1886, когато заедно с подполковник Сава Муткуров успяват да върнат княз Александър І у нас и да накажат участниците в детронацията. След като княз Александър абдикира, Стефан Стамболов, подполковник Муткуров и Георги Живков, в качеството си на регенти, поемат управлението на страната, до избиране на нов държавен глава. Стамболов е човекът, който отправя покана до принц Фердинанд Сакс-Кобург Гота да стане владетел на България. От лятото на 1886 г. застава начело на самостоятелна политическа формация, наречена Народнолиберална партия и е неин несменяем ръководител до края на дните си. Затова тя е известна още като „стамболова” или „стамболовистка”. Как за такъв кратък земен живот Стефан Стамболов успява да достигне до всички тези високи постове? С огромен хъс и неизчерпаема енергия невръстният юноша съумява да превръне себе си в една силна, смела и борбена личаност. Да развие качества като бистър ум, воля, твърдост, решителност.
Неговото житие започва в Търново. В старо Търново на 31 януари 1854 г. се ражда Стефан Стамболов. Бащата Никола и чичото Янко имат хан в центъра на града, а малкият Стефан им помага, когато е свободен. В училище „спира вниманието на учителите си и по тяхно настояване е изпратен като стипендиант на търновското училищно настоятелство в Одеската семинария през 1870 г.[3] Там участва в кръжок от почитатели на Сюли Прюдон и след няколко месеца „става водач на кръжока”.[4] От най-ранна възраст проявява отлични организаторски и лидерски качества, които ще му бъдат изключително полезни в бъдеще. Притежава „възприемчив, остър ум и изпитва неутолима жажда за знания”.[5] Изучава всички социални учения, а марксизма, диалектиката и материализма го правят дръзновен реалист. Наред с уроците, Стамболов се запознава със законите на икономиката и с модните политически влияния на епохата, които са обсъждани на този нелегален кръжок. Полицията ги разкрива, той по чудо успява да се спаси и като матрос на един търговски кораб се озовава в Румъния. „Оттук начева неговата революционна дейност.”[6] На 19 годишна възраст е втори делегат на Търновски революционен окръг в Букорещ, а на 21 се завръща в поробеното Отечество като главен апостол на свободата, на мястото на Васил Левски и пълномощен представител на Централния Задграничен Български Революционен Комитет. Първо подготвя Старозагорското въстание, което претърпява неуспех, но е тръмплин за по-добрата организация на Априлското въстание, насрочено за 11 май 1876 г. Той е деец на Българското централно благотворително общество, има заслуги за изграждане на Българското опълчение. По време на Освободителната война е руски военен кореспондент. На 23 юни 1879 г. княз Дондуков и съпругата му напускат Търново. От тълпата изскача един младеж, който хваща юздите на конете и произнася пламенна реч: „....Знайте, че вие си отивате и отнасяте със себе си сърцата ни. Но предайте там на нашите братя, че пролятата кръв на мъртвите руси и българи, просмукана от измъчената ни земя, ще ни напомня през вековете за нашия дълг и за нашата вярност....”. Княгинята е просълзена от вълнение, а князът успява да прозре в лицето на младежа един от най-великите люде на България.[7] Младият Стефан Стамболов изпъква и с други таланти. По онова време в Търново, „по-голямата част от учителския състав в класните училища има високо образование и добра методическа подготовка. Между учителите в тях се откроява и името на Стефан Стамболов /за кратко време/.[8] Като човек, който много учи и често сам се образова, винаги пледира за качествено образование, защото „Колкото повече учат и знаят българите, толкова по-добре ще бранят интересите на Отечеството.” Притежава изключителна ораторска дарба, с която силно впечатлява своите съвременници. „Та кой имаше глас като неговия, или жестовете му, или огнените му думи, които отиваха направо в сърцето?”[9] За това изявявите му като адвокат са значими. Без юридическо образование, но самоук в правните науки, е успявал да „брани правото и да налага правдата”.[10] Не е имало адвокат равен на него, и не е имало съд , който да не рашава делата в полза на страната, която той защитавал. Но винаги предварително много добре е проучвал казусите и никога не е защитавал безчестни каузи. „Като адвокат печелеше много, но и на мнозина гледаше делата безплатно.”[11]
Талантливият оратор е и талантлив поет. Днес ние можем да усетим духа на времето, неговите лични вълнения, размисли и страсти, увековечени в стихове и публицистика. Писани в Гюргево, Букурещ, Търново, Габрово, Одеса през периода 1873 – 1877, те се явяват отдушник на гнета, натрупан в неговата душа. Чрез тях излива своята мъка от нещастието на поробения народ, потискан, безправен и унижаван: „За роба няма ден прекрасен, За роба няма светлина. Злочест, измъчван и отчаян Проклина той свойта съдба.
И моли Бога смърт да прати,
Да го избави от тегла. За туй ли си, о Боже прави,
Кажи направил ти света?”
/Из „Над карайсенските герои” Търново, юний 1876 г./[12] Също както и Христо Ботев, пред чиято памет благоговее, подканя чрез своето слово за борба и свобода:
„Ей, народ поробен, Дойде време, дойде час
Що си тъй заспал? Иго да строшим. Ил живот свободен Хайде, хайде, хайде , Теб не ти е мил? На бой да вървим.”
/Из „Возвание” Търново, юний 1873/[13] „Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние туряме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат.”
/Из „Ако някой ни попита...” Гюргево, 09 януари 1877/[14] През целия си, макар и кратък живот остава верен и предан на своите най-чисти идеали - да види България свободна, а българския народ независим и честит: „Дай ни,Боже, малко честност, И идеални мечти, след славата на правдата да тръгнем ни опъти!”[15]
Снимки: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
[1] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 113 [2] В-к Свобода, 7 юли 1895 г. [3] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.94 [4] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.94 [5] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.95 [6] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.95 [7] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.97 [8] Кираджиев Светлин, „Велико Търново”, С.2007,с.72 [9] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.198 [10] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.198 [11] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.198 [12] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 28 [13] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 21 [14] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 124 [15] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 110
Римските пътища в България и съвремените...
65 години от кончината на Султана Рачо...
Николай Христозов
65 години от кончината на Султана Рачо...
Николай Христозов
Следващ постинг
Предишен постинг
Стамболов заслужава да бъде помнен!
цитирайблагодаря за твоята почит!
цитирайВижте,вижте как го почитат днес Стамболова!
Кой и с какви ордени на неговото име се награждава!
Потресаващо е!
цитирайКой и с какви ордени на неговото име се награждава!
Потресаващо е!
Защо пък не! Великите хора трябва да се помнят винаги!!!
цитирайhttp://literaturensviat.com/?p=3372
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69