Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2010 12:17 - Познатият и непознат Стефан Стамболов
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 6038 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 18.12.2010 18:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„Човекът е роден за да живее не само за себе си и за настоящето си, но и за своите, и за бъдещето.
Честит е впрочем онзи, който се жертва за Свободата на своето Отечество и за доброто бъдеще на народа си. Защото с това оставя името си вечно за спомен, и следователно душата си безсмъртна.” [1]
Запомни ме, живот!
 Стефан Стамболов
 
Познатият и непознат Стефан Стамболов
/105 години от неговата екзекуция/
3 /15/ юли 1895 г. София е потресена от eзекуцията на министър-председателят Стефан Стамболов.Три дена по-късно в нечовешки мъки той предава Богу дух в разцвета на своя живот и сили, само на 41 години. 


Пресата в страна е пълна с материали „Няма го вече Стамболова”[2]
Защото за  кратко време успява да бъде голям политик и държавник, който твърди, че в името на най-голямата си любов - България - може да погази и законите, и си спечелва много противници и си навлича техния гняв.
Кратък, изпълнен с блясък и поврати е жизненият му път, но именно тази бурна съдба го превръща в една от най-знаменитите фигури в родната ни история.
Днес няма българин, който да не е чувал за бележития революционер и държавник, и за неговите дела. Образът му е овековечен чрез множество паметници, и върху купюра на една от най-често употребяваните банкноти у нас – тази от 20 лева. 
Свързваме името му с едни от най-значимите исторически събития в България от средата до края на ХІХ век, защото Стефан Стамболов е личност, която активно е участвала в тях като народен представител и изявен либерален деец  в І – VІ Народно събрание /1879-1893/, подпредседател на ІІ  Народното събрание /1880/, председател на ІV Народното събрание, министър – председател на България и министър на вътрешните работи /1887 – 1894/. Взема активно участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия, заедно с Петко Каравелов и княз Александър Батемберг. Поема юздите на Реставрацията през 1886, когато заедно с подполковник Сава Муткуров успяват да върнат княз Александър І у нас и да накажат участниците в детронацията. След като княз Александър абдикира, Стефан Стамболов, подполковник Муткуров и Георги Живков, в качеството си на регенти, поемат управлението на страната, до избиране на нов държавен глава. Стамболов е човекът, който отправя покана до принц Фердинанд Сакс-Кобург Гота да стане владетел на   България.    От лятото на 1886 г. застава начело на самостоятелна политическа формация, наречена Народнолиберална партия и е  неин несменяем ръководител до края на дните си. Затова тя е известна още като „стамболова” или „стамболовистка”.
Как за такъв кратък земен живот Стефан Стамболов успява да достигне до всички тези високи постове? С огромен хъс и неизчерпаема енергия невръстният юноша съумява да превръне себе си в една силна, смела и борбена личаност. Да развие качества като бистър ум, воля, твърдост, решителност.


Неговото житие започва в Търново. В старо Търново на 31 януари 1854 г. се ражда Стефан Стамболов. Бащата Никола и чичото Янко имат хан в центъра на града, а малкият Стефан им помага, когато е свободен. В училище „спира вниманието на учителите си и по тяхно настояване е изпратен като стипендиант на търновското училищно настоятелство в Одеската семинария през 1870 г.[3] Там участва в кръжок от почитатели на Сюли Прюдон и след няколко месеца „става водач на кръжока”.[4] От най-ранна възраст проявява отлични организаторски и лидерски качества, които ще му бъдат изключително полезни в бъдеще. Притежава „възприемчив, остър ум и изпитва неутолима жажда за знания”.[5] Изучава всички социални учения, а марксизма, диалектиката и материализма го правят дръзновен реалист. Наред с уроците, Стамболов се запознава със законите на икономиката и с модните политически влияния на епохата, които са обсъждани на този нелегален кръжок. Полицията ги разкрива, той по чудо успява да се спаси и като матрос на един търговски кораб се озовава в Румъния. „Оттук начева неговата революционна дейност.”[6] На 19 годишна възраст е втори делегат на Търновски революционен окръг в Букорещ, а на 21  се завръща в поробеното Отечество като главен апостол на свободата, на мястото на Васил Левски и пълномощен представител на Централния Задграничен Български Революционен Комитет. Първо подготвя Старозагорското въстание, което претърпява неуспех, но е тръмплин за по-добрата организация на Априлското въстание, насрочено за 11 май 1876 г. Той е деец на Българското централно благотворително общество, има заслуги за изграждане на Българското опълчение. По време на Освободителната война е руски военен кореспондент.
На 23 юни 1879 г. княз Дондуков и съпругата му напускат Търново. От тълпата изскача един младеж, който хваща юздите на конете и произнася пламенна реч: „....Знайте, че вие си отивате и отнасяте със себе си сърцата ни. Но предайте там на нашите братя, че пролятата кръв на мъртвите руси и българи, просмукана от измъчената ни земя, ще ни напомня през вековете за нашия дълг и за нашата вярност....”. Княгинята е просълзена от вълнение, а князът успява да прозре в лицето на младежа един от най-великите люде на България.[7]
Младият Стефан Стамболов изпъква и с други таланти. По онова време в Търново, „по-голямата част от учителския състав в класните училища има високо образование и добра методическа подготовка. Между учителите в тях се откроява и името  на Стефан Стамболов /за кратко време/.[8] Като човек, който много учи и често сам се образова, винаги пледира за качествено образование, защото „Колкото повече учат и знаят българите, толкова по-добре ще бранят интересите на Отечеството.”
Притежава изключителна ораторска дарба, с която силно  впечатлява своите  съвременници. „Та кой имаше глас като неговия, или жестовете му, или огнените му думи, които отиваха направо в сърцето?”[9] За това изявявите му  като адвокат са значими. Без юридическо образование, но самоук в правните науки, е успявал да „брани правото и да налага правдата”.[10] Не е имало адвокат равен на него, и не е имало съд , който да не рашава делата в полза на страната, която той  защитавал. Но винаги предварително  много добре е проучвал казусите и никога не е защитавал безчестни каузи. „Като адвокат печелеше много, но и на мнозина гледаше делата безплатно.”[11]


 
Талантливият оратор е и талантлив поет.  Днес ние можем да усетим духа на времето, неговите лични вълнения, размисли и страсти, увековечени в стихове и публицистика. Писани в Гюргево, Букурещ, Търново, Габрово, Одеса през периода 1873 – 1877, те се явяват отдушник на гнета, натрупан в неговата душа. Чрез тях излива своята мъка от нещастието на поробения народ, потискан, безправен и унижаван:
 
 
 „За роба няма ден прекрасен,                                         
За роба няма светлина.            
Злочест, измъчван и отчаян              
Проклина той свойта съдба.              
      
           
И моли Бога смърт да  прати,
Да го избави от тегла.
За туй ли си, о Боже прави,
Кажи направил ти света?”


/Из „Над карайсенските герои”
Търново, юний 1876 г./[12]
 
 
Също както и Христо Ботев, пред чиято памет благоговее, подканя чрез своето слово за борба и свобода:


„Ей, народ поробен,                Дойде време, дойде час    
Що си тъй заспал?            Иго да строшим.
Ил живот свободен                  Хайде, хайде, хайде ,
Теб не ти е мил?                   На бой да вървим.”

                    

                                   /Из „Возвание”
Търново, юний 1873/[13]
 
 
„Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние туряме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат.”
                                   /Из „Ако някой ни попита...”
Гюргево, 09 януари 1877/[14]
 
През целия си, макар и кратък живот остава верен и предан на своите най-чисти идеали  - да види България свободна, а българския народ независим  и честит:
 
 
„Дай ни,Боже, малко честност,
И идеални мечти,
след славата на правдата
да тръгнем ни опъти!”[15]


Снимки: Интернет
 
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

 
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

[1] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 113
[2] В-к Свобода, 7 юли 1895 г.
[3] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.94
[4] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.94
[5] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.95
[6] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.95
[7] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.97
[8] Кираджиев Светлин, „Велико Търново”, С.2007,с.72
[9] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.198
[10] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.198
[11] Беровски Ал.,”Корона и кръв”, С.1967, с.198
[12] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 28
[13] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 21
[14] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 124
[15] Стамболов Стефан, „Запомни ме живот”, В.Т., с. 110


Тагове:   Стамболов,   непознат,


Гласувай:
7
0



1. sparotok - Стамолов
03.07.2010 20:12
Стамболов заслужава да бъде помнен!
цитирай
2. kosara2008 - Стамболов е моят кумир за политик............
06.07.2010 15:23
благодаря за твоята почит!
цитирай
3. haralanov - E да но...
06.07.2010 17:28
Вижте,вижте как го почитат днес Стамболова!
Кой и с какви ордени на неговото име се награждава!
Потресаващо е!
цитирай
4. veselinka - Защо пък не! Великите хора трябва да ...
14.07.2010 09:28
Защо пък не! Великите хора трябва да се помнят винаги!!!
цитирай
5. lyubomircholakov - За Стефан Стамболов има различни мнения. Ето още едно...
07.05.2012 19:20
http://literaturensviat.com/?p=3372
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 1271655
Постинги: 854
Коментари: 1256
Гласове: 2366
Календар
«  Април, 2014  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930