Постинг
28.06.2010 16:02 -
Петровден в народните вярвания
Автор: elika
Категория: История
Прочетен: 6072 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2010 18:17
Прочетен: 6072 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 18.12.2010 18:17
Петровден честваме на 29 юни всяка година. В източноправославния календар е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел. Те са наречени още „стълбове на православната вяра". Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. Четири седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия, месо, млечни продукти. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богамолците, се слага край на Петровия пост.
На Петровден се прави курбан от „петровско пиле”, жертва за светеца и червена ябълка-петровка в знак, че той пази райската градина. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранните ябълки - петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Според старите обичаи, майки, които имат починали деца носят плодове и храна в църквата, които раздават на живите. Вярва се, че щом живите захапят плодовете, Свети Петър разрешава и на мъртвите да вкусят от тях.
Петровден във Велико Търново
Богомолци от селищата Лясковец, Горна Оряховица и Арбанаси се стичат в Петропавловския манастир, който се намира на 3 км от град Лясковец.
На Петровден великотърновци се черкуват в храма „Св. Петър и Павел “, който се намира в квартал „Асенов” /Асеновата махала/ и е един от средновековните паметници на културата в града. На този ден преди и сега, посрещат Петър, Петрана, Камен /„петрос” – от гръцки – камък, скала/. Именниците предпочитат да излизат на хладни и открити места сред липите в местността “Ксилифор”. По-заможните и интелектуални великотърновски фамилии канят своите гости в градската градина или в ресторанта пред туристическата хижа на хълма Царевец. По традиция през летните месеци в градската градина, военната духова музика изнася концерти – маршове, потпури от оперети и мелодични сонати от известни композитори. На Петровден се правят големи дарения за църквите в пари и в църковна утвар, дарения за децата от сиропиталищата, за ученически трапезарии и бедни граждани.
Според традиционния народен календар Павловден е приет, като самостоятелен празник, отбелязван на следващия ден 30 юни, за предпазване от огън, пожари и гръм. Именници са Павел, Павлина. На Павловден се спазват строго забраните да не се работи и да не се пали огън.
Обичаите на Павловден и Горещниците са свързани със старите народни представи за унищожителната сила на огъня. Почита се слънцето и огъня, като негов земен еквивалент. Дните са посветени на християнските светци: Св.Юлия, Св. Марина /символ на небесния огън, светица лечителка/ и Св. Емилиян и се наричат горещници. Смятат се за най - горещите дни на лятото. Обичаите на този ден имат езически произход, свързан с култа към огъня. Най-строго се празнуват първият и третият горещник. Веднъж в годината на 15 юли се угася огъня, за да се поднови на третият ден от горещниците 17 юли. Денят е посветен на Св.Марина Огнена. Празнуват го занаятчиите, които използват огъня – хлебари, ковачи, калайджии и други. Носят се питки с мед на съседи за спорна работа и късмет през годината. Според народното вярване, каквото и да се изработи в тези дни, непременно ще изгори. Затова се спазват определени забрани – да не се работи, да не се ходи пеш, да не се пали огън и други.
Празнуват носещите имена: Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина, Поля и Полина. Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991 Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, 2002 Надка Василева-уредник в отдел ”Етнография” при Регионален исторически музей-Велико Търново, „Празниците на Светите Апостоли Петър и Павел и Горещниците”, интернет Снимки: Интернет Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. Четири седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия, месо, млечни продукти. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богамолците, се слага край на Петровия пост.
На Петровден се прави курбан от „петровско пиле”, жертва за светеца и червена ябълка-петровка в знак, че той пази райската градина. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранните ябълки - петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Според старите обичаи, майки, които имат починали деца носят плодове и храна в църквата, които раздават на живите. Вярва се, че щом живите захапят плодовете, Свети Петър разрешава и на мъртвите да вкусят от тях.
Петровден във Велико Търново
Богомолци от селищата Лясковец, Горна Оряховица и Арбанаси се стичат в Петропавловския манастир, който се намира на 3 км от град Лясковец.
На Петровден великотърновци се черкуват в храма „Св. Петър и Павел “, който се намира в квартал „Асенов” /Асеновата махала/ и е един от средновековните паметници на културата в града. На този ден преди и сега, посрещат Петър, Петрана, Камен /„петрос” – от гръцки – камък, скала/. Именниците предпочитат да излизат на хладни и открити места сред липите в местността “Ксилифор”. По-заможните и интелектуални великотърновски фамилии канят своите гости в градската градина или в ресторанта пред туристическата хижа на хълма Царевец. По традиция през летните месеци в градската градина, военната духова музика изнася концерти – маршове, потпури от оперети и мелодични сонати от известни композитори. На Петровден се правят големи дарения за църквите в пари и в църковна утвар, дарения за децата от сиропиталищата, за ученически трапезарии и бедни граждани.
Според традиционния народен календар Павловден е приет, като самостоятелен празник, отбелязван на следващия ден 30 юни, за предпазване от огън, пожари и гръм. Именници са Павел, Павлина. На Павловден се спазват строго забраните да не се работи и да не се пали огън.
Обичаите на Павловден и Горещниците са свързани със старите народни представи за унищожителната сила на огъня. Почита се слънцето и огъня, като негов земен еквивалент. Дните са посветени на християнските светци: Св.Юлия, Св. Марина /символ на небесния огън, светица лечителка/ и Св. Емилиян и се наричат горещници. Смятат се за най - горещите дни на лятото. Обичаите на този ден имат езически произход, свързан с култа към огъня. Най-строго се празнуват първият и третият горещник. Веднъж в годината на 15 юли се угася огъня, за да се поднови на третият ден от горещниците 17 юли. Денят е посветен на Св.Марина Огнена. Празнуват го занаятчиите, които използват огъня – хлебари, ковачи, калайджии и други. Носят се питки с мед на съседи за спорна работа и късмет през годината. Според народното вярване, каквото и да се изработи в тези дни, непременно ще изгори. Затова се спазват определени забрани – да не се работи, да не се ходи пеш, да не се пали огън и други.
Празнуват носещите имена: Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина, Поля и Полина. Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991 Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, 2002 Надка Василева-уредник в отдел ”Етнография” при Регионален исторически музей-Велико Търново, „Празниците на Светите Апостоли Петър и Павел и Горещниците”, интернет Снимки: Интернет Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Закон за народните читалища
Нови 200 субсидирани бройки за народните...
Закон за народните читалища
Нови 200 субсидирани бройки за народните...
1 юли 1195 г. - Възвръщане честните мощ...
Честит ден на християнското семейство!
Най-тъжният ден...
Честит ден на християнското семейство!
Най-тъжният ден...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
