Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2010 18:45 - „Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана!!!”
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 4457 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 18.12.2010 18:16


Това са словата на Никола Филиповски, който заради активната си революционна дейност е наричан от българския народ с името Капитан Дядо Никола.     210 години от рождението на смелия войвода     Никола Филиповски /Капитан Дядо Никола/ е роден около 1800 г. Точни сведения за рождението и първите години от живота му не са известни. След големи спорове изследователите приемат, че е роден в Силистра.   Ранните години от живота му са неясни, съществуват и противоречиви свидетелства за годината на неговото рождение.   Към 1828 г., по време на Руско-турската война /1828 – 1829/,  Никола Филиповски е командир на чета към доброволческата дружина на капитан Георги Мамарчев, която участва в превземането на  Силистренската крепост. Следващите години от живота си прекарва  в Русе и Силистра.    При отеглянето на руските войски Никола Филиповски  се преселва на север от Дунав, заедно с неговите родственици.  Установява се в Букурещ, където  се препитава като майстор шивач на модни /френски/ дрехи.
    При първите опити за български бунтове във Влашко /1841 – 1842, ивестни като Браилските бунтове/, Никола Филиповски  взема активно участие. Събраният опит и доверие сред българската емиграция го превръщат в една от най-дейните фигури при подготовката на третия от Браилските бунтове.
 
image

Паметникът на Капитан Дядо
Никола в Габрово
През октомври 1842 г. е един от организаторите заедно с Петър Гаров, Станко Радев и стоящия начело на заговора Андрей Дешев.   Края на 1842 г. Никола Филиповски изпълнява една от първите си революционни мисии край гр. Калараш, където вече са се заселелили неговите родственици, вуйчо му – Драгостин, братовчеди и други роднини.   Прави среща с капитан Димитър. Заедно привличат десетки съмишленици. Във Влашко Никола Филиповски се представя за  гръцки поданик. Това прикритие му спестява евентуални неприятности  с полицията и властите. Посещава поп Христо в Плоещ и го ангажира за делото. Организира събирането на хора и оръжие, използва прикрития, пароли и явки за срещите. Изявява се като  опитен организатор и революционер. Сред населението се ползва с огромно доверие  и авторитет.   Обезпечен материално от организацията, през следващите месеци  обикаля районите Ришори де Ведя, Александрия, Каракал, Бекет, Крайова. Формира  групи, определя куриери и др.   Лятото на 1843 г. Никола Филиповски получава 1000 леи за закупуване на оръжие, което своевременно е набавено и укрито. По негова идея са ушити и специални униформи, с които въстаниците да влязат в България. Дейността му е мащабна и дава големи резултати. По същото това време се появява прозвището му „капитан” в смисъл  „организатор”. Тази му титла се среща в съдебните документи на Третия браилски бунт.
   В началото на м. септември 1843 г. румънската полиция разкрива и задържа част от заговорниците. За залавянето на Никола Филиповски е издадена специална заповед. След многобройни търсения  едва през м. ноември 1843 г. е намерен и заловен. На 1 март 1844 г,. с присъда № 5, Никола Филповски  и още 10 заговорници са осъдени на 15 години каторга в Голямата солница край град Румникул Вълча.
  Там  престоява повече от четири години при ужасни условия. През лятото на 1848 г. българите – каторжници, осъдени по политически причини, са освободени от временната революционна власт в Румъния.    Никола Филиповски се завръща в Букурещ при жена си Магриола и семейството си. Само две години по-късно Никола Филиповски отново попада под полицейски надзор. На 8 октомври 1851 г. е издадена заповед да бъде изгонен извън пределите на Румъния. Подобна е съдбата и на още 15 българи.    В началото на Кримската война  /1853/ Никола Филиповски отново е във Влашко. През лятото на същата година капитан Никола напуска Букурещ и се установява в Търново. Там практикува стария  занаят - шивач на модно облекло и   панталони /френктерзия/. Капитан Дядо Никола Филиповски – Панталонджията остава в спомените на търновци в зрялата си възраст над 50 г. като добре сложен, среден на ръст, леко пълен, плещест, с черна коса и дълги мустаци засукани нагоре, пъргав с леко и напето ходене, с пълно лице, бяло - червендалесто, със сини очи и ясен поглед, винаги чист и спретнат, решителен с пъргав и буден ум, природно интелигентен, въпреки липсата  на образование, завладяващ и увличащ събеседниците си, останал като пример за последващото поколение будни българи продължители на борбата за Освобождение на България.

  Зад прикритието на шивач започва да  подготвя общото въстание в България и  подбужда за борба населението от околните селища Лясковец, Елена, Трявна, Габрово, Горна Оряховица, Дряново, Котел, Ловеч, Плевен.     Затова капитан Никола е в течение на всички събития, които се случват на територията на България и извън нейните предели: -          Началото на Кримската война; -         Основаваното Българско настоятелство /Епитропия/ в Букурещ, в което  участие взема установилия се в Търново д-р Васил Берон и Константин Чокан - родом от близкото до Търново село Арбанаси; -         Записването на волентери /доброволци/ за участие във войната през 1853 - 1854 г.; -          Създадената  революционната организация на Г. С. Раковски – “Тайното общество”;       В заговора на капитан Никола от Търново се присъединяват учителят Кънчо Кесариев, родом от Габрово, ученикът Ради Колесов от Ямбол, търговецът Пандели Кисимов от Търново и др. В Лясковец ръководител на зоговора е учителят Никола Козлев и х. Тодор х. Атанасов. Те  привличат около 200 души съмишленици. В Трявна съратник е Петко Р. Славейков и чорбаджи Кънчо Генков. От Габрово в подготовката участват заможните първенци на града като Христо Дюстабанов /баща на Цанко Дюстабанов, един от главните организатори на Априлското въстание през 1876 г./, Илия Виденлиев - чорбаджия, Иван Калпазанов – гайтанджия и основател на първата фабрика за текстил през 1882, Петър Паскалев, Христо Цвъркалев.       Въстанически групи са формирани в Елена. В Беброво Станчо Карагьозов подготвя местна чета. Комитети са изградени във всички села и махали от региона.       Опитът за въстание през лятото на 1856 г. е кулминацията на дългогодишната самопожертвователна революционна дейност на Никола Филиповски в името на свободата на България.      В края на 1855 г. и началото на 1856 г. става ясно, че войната върви на зле за Русия. Мнозина от съзаклятниците, предимно от заможните, се разколебават. Верни на делото остават някои от габровските и тревненските чорбаджии, населението от Нова махала, Шипка и Етъра. Посветен в борбата е основателят и игумен на Соколски манастир архимандрит Йосиф Соколски. Светата обител е  определена за сборно място на бунтовниците от Габровския край.

image

image
   Опасност от разкриване на заговора принуждава войводата да избърза.   Тръгва с малкото съзаклятници, останали верни до край на делото, на 29 юли 1856 г. от Петропавловския манастир. Вместо очакваните 200 човека се явяват само 13. Това са:   1. Капитан Дядо Никола, организатор и войвода, облечен в руска капитанска униформа, на кон;
2. Ради Иванов Колесов  от гр. Ямбол, учител в Търново, писар на четата;
3. Йорго /Георги/ Н. Бояджиев  от Лясковец, бояджия и търговец, знаменосец на четата;
4. Свещеник Стоян Брусев – 42 годишен от Лясковец,  свещеник в четата,
5. Иван Търновски  от Търново;
6. Семко Суровичков от Търново;
7. Иван Николов Слабаков  - 31 годишен от Лясковец, земеделец;
8. Илия Пеев от Лясковец,  заловен при сражението, съсечен в Търново;
9. Йорго /Георги/ Х.Николов  от Лясковец, занаятчия;
10. Никола Цанев Шукилов  от Лясковец, земеделец;
11.Петър Д. Манолов  от Лясковец;
12.Стоян Н. Мръцмустаков от Самоводене, преселник в Лясковец, цигулар;
13.Христо Иванов Топалов от Лясковец, земеделец;

image
image
         Капитан Никола моли организатора от Лясковец, учителят Никола Козлев да проводи поне 50 въстаника, но с изненада научава, че бившият съзаклятник, чорбаджията х. Тодор х. Атанасов е поставил кордон край града и не разрешава излизането на въстаниците.
29.07.1856 г. Рано сутринта четата потегля на юг към Стара планина.
Писарят Ради Колесов съставя списък на четата, наброяваща 13 души. Войводата и писаря са на коне. С развято знаме, представляващо правоъгълник, съшито предварително от войводата от бял, син и червен плат, с голям черен кръст в средата и с бърз марш четата преминава край селата Драгижево, Церова кория и р. Веселина. Заобикаля  Капиновския манастир и излиза на юг към Хърваловци. Отклонява се на изток до Йовковци, където се присъединяват Стоян Камбуров, 31 годишен преселник от Ямболско, ханджия в махалата с още 4 - 5 еленски колибари /пъдари в района/.  Четата продължава на запад над Средни колиби край днешното село Вонеща вода и вечерта достига да пренощува в Дръндарските воденици, източно от с. Белица.

30.07.1856 г. С четата на запад към Трявна тръгва синът на воденичаря Никола Трифонов Атанасов. Югоизточно от града от колиби Милевци се присъединява въоръжен и Бойчо Петров. Тревненските чорбаджии осуетяват включването на повече въстаници от града, като отсъствието на П. Р. Славейков спомага осъществяването на намеренията им. Четата обикаля Трявна от юг и минава през горната извънградска махала, ”Тепавиците”, от която се присъединява Маньо Цонев, въоръжен и на кон. Следобед четата влиза в с. Енчевци. Знаменосецът забива знамето на площада. Надвечер четниците се отеглят към  поляната на билото над колиби Котовци, където  нощуват.

31.07.1856 г. Сутринта четата наброяваща над 22 души, трима на коне, всички въоръжени с пушки, пищови и ножове, се спускат през Немски дол и влизат тържествено с развято знаме в село Нова махала. Съзаклятниците, учителят Иван Чомаков,  ножарите Райко Николов  и Кольо Тодоров вдигат цялото село да посрещне тържествено четата. Организира се обща трапеза с участието на цялото село. Учениците, организирани от учителя си, поздравяват въстаниците с песни, а капитан Никола им дарява 2 рубли, като заръчва на свещеника на селото поп Пенчо Йонев да отслужи литургия за покойния цар Николай І. Силно впечатление прави униформата на войводата и красноречието му при тържественото слово с което внася респект и увлича местното население. Пламенно е  словото, което капитан Никола държи пред множеството в Нова махала: “Свободата без жертви не може. Може и да не сполучим, но ще посеем поне семето, от което ще изникне чистата свобода.”
    Към четата се присъединяват още десетина въстаници, всичките ножари от Нова махала. През колиби Чаркове, Бойчета, Червена локва, въстаниците превалят към Соколския монастир, където се разполагат в двора и отпочиват. След завръщането на игумена на манастира архимандрит Йосиф Соколски е осветено знамето, вечерят и за да не навредят на манастира се връщат към ливадите на превала между колиби Чаркове и Нова махала в местността „Гаревското” /Пищовите/, където нощуват.   През този трети ден от въстанието местните колибари посрещат въодушевено четата. Според някои съвременници тя достига до 40 въоръжени с пушки и пищови, и стотина с брадви и ножове въстаници.

Същият ден е организирана  съпротива срещу въстаниците за потискане на бунта. Инициативата отново е на местните чорбаджии, подпомогнати вече и от Търновския гръцки владика. Те предприемат мерки да дезинформират местното население, да го организират и настроят срещу въстаниците, като пускат слух, че четата е от арнаути - разбойници, искащи да запалят и ограбят града. Че Никола Филиповски е изпратен от власта да провери лоялността на българското население към султана. Власта също взема мерки като изпраща към Габрово заптии и башибозук със заплахата, че ако не се справят с четата местните първенци, то те ще подпалят града.
01.08.1856 г. Рано сутринта габровския бюлюкбашия с дестина заптиета, придружен от местните чорбаджии, част от тях бивши съзаклятници, вдигат потеря от местното население да търсят четата. Въстаниците са открити по високото било в посока на Ниския предел. Нарочно изпратен селянин предава на войводата, че габровските чорбаджии го викат в Габрово да направят общо прошение до султана. Капитан Никола, неподозиращ измамата, изпраща писара
на четата Ради Калесов да запознае чорбаджиите с предварително подготвеното възвание. Щом  пристига в Габрово, незабавно е арестуван и затворен, но успява да унищожи списъка с въстаниците.
  Капитан Никола се усъмнява  в намеренията на чорбаджиите и повежда четата към билото на планината. В местността “Златева бахчия” въоръжената потеря от местното население и заптии им препречва пътя. Лошо въоръжените въстаници, присъединили се в последния ден, постепенно се разпръскват. Бюлюкбашията вижда малобройния състав на четата и предлага на въстаниците да слязат в Габрово, за да преговарят.   Капитан Никола оценява ситуацията и приема като поставя условие, заптиетата да вървят напред, а те да ги следват. В село Недялковци /днес част от Шумели/  капитан Никола опитва безуспешно да се срешне с чорбаджиите. По поречието на Янтра се проточва невиждана процесия, водена от заптиета, след които крачат въстаниците с развято знаме, пеейки юнашки и хайдушки песни, следвани от местните селяни и чорбаджии.   В ранния следобед шествието пристига в горния край на Габрово, минават гърбавия мост „Шипка” и се установяват в местността „Михалевото”  /днес стадион Хр.Ботев/. Целият район е изпълнен с народ. Капитан Никола води преговори с Йонко Дечков, Лазар Виденлиев и Петър Паскалев.  Последният, верен на делото, предупреждава войводата за провала и предателството на чорбаджиите. Надвечер Капитан Дядо Никола се обръща към събралото се множество: „Запомнете дядо си Никола! Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана!” и изненадващо повежда четата си към Балкана.   Заптиетата се опитват да спрат с огън въстаниците, на което и те отговарят с огън. В престрелката са убити няколко заптиета, ранени са знаменосецът на четата Йорго Бояджиев и Стоян Мръцмустаков, които по-късно погиват. В последствие е заловен и Илия Пеев, отведен и съсечен в Търново. Четата се разпилява. Капитан Никола, яхнал коня си, се изтегля към местността „Тепавиците”, но конят му е ранен и той го изоставя. През колибите Пройновци, Стойковци, Пайнавелското кладенче, Хаджикиното, Рачковите урници и Боженския кръст, се озовава на горния край на с. Жълтеш, като достига колиби Драганчетата, където замръква. Намира подслон при Петко Рачев –Бумбала, където нощува изпълнен с тревоги и покруса от неуспеха на въстанието.
02.08.1856 г.  Сутринта капитан Никола воден от Петко Бумбала поемат към Трявна. През „Бабини Пенини вишни” и „Бабката“ достигат „Сечен камък”, където се разделят. Войводата се спуска към виждащите се в ниското колиби Дончевци. Там се установява при съзаклятника Дончо Стоянов - Казака. Дончо изпраща жена си до Трявна за най-необходимите неща и да дири връзка със съзаклятници. Среща се с Георги Радков , който взема всичко необходомо и го доставя на войводата.
Но подло предателство го обрича на смърт.
        Страхът от провал в Трявна кара местните чорбаджии Кънчо Генков и Белчо Цанев, подочули къде е войводата, да го предадат и да искат от местния чауш да донесе главата му. Потерята, водена от Исин чауш, бързо стига Дончевци в рания следобед,  обсажда двора, в който спи нищо не подозиращият капитан Никола. С първия залп войводата е убит на 2 август 1856 г.   Изпълнявайки заръката, заптиетата отрязват главата му и я отнасят на кмета на Трявна, който ги наругава, че не са заловили капитана жив.    Тялото на Никола Филиповски е погребано по християнски обичай в колиби Дончевци. Завършва живота на един голям патриот, родолюбец и революционер, апостол на българската свобода.       Въпреки претърпяното поражение, неговото дело държи буден освободителния дух на българите. Остават пророческите думи  на Никола Филиповски: „Запомнете дядо си Никола! Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана”. Тази камбана е чута десетина години по-късно от Апостола Васил Левски, а  след още 10 години,  през април 1876 г., множество патриоти продължават неговото свято дело.        Българският народ посвещава песента „Повдигнал ми сай, Капитан Никола” на Капитан Дядо Никола:   „Повдигнал ми сай, Капитан Никола,
Капитан Никола, мамо, капитанско чедо,
Аскер да събира, мамо, все отбор юнаци,
все отбор юнаци, мамо с пушки и маждраци.”

   


Източници: Енциклопедия България, том 7 / 1996, стр. 201
История на България, том 6
Евгени Коев, 150 години от въстанието на Капитан Дядо Никола, интернет   Д-р Петър Цончев, Из общественото и културно минало на Габрово – обществени приноси, Г. 1934/1996, стр. 284; 536

Снимки: Личен архив

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева



Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

 


Тагове:   звънче,   “аз,   камбана”,


Гласувай:
3
0



1. ufff - Добре е
27.06.2010 22:58
Добре е да ни се припомня понякога кой кой е в българската история.
цитирай
2. veselinka - какви смели българи са се раждали в ...
14.07.2010 09:36
какви смели българи са се раждали в България и какви подлеци също!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3093468
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930