Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2010 21:34 - На 25 юни 1887 г. Третото Велико Народно Събрание избира принц Фердинанд за княз на България.
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 9669 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 18.12.2010 18:13


Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц фон Сакс-Кобург унд Гота и Херцог Саксонски е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена.

image По майчина линия е син на княгиня Клементина Бурбон – Орлеанка и   внук на последния френския крал Луи – Филип.  Син на Аугуст фон Сакс-Кобург унд Гота-Кохари, австрийски офицер. Завършва виенската академия "Терезианум", като получава най-доброто за онова време образование. От ранна възраст принц Фердинанд проявява интерес към естествената история, в частност орнитологията, ботаниката и ентомологията. През 1879 г. заедно с брат си Август предприемат научна експедиция по поречието на р. Амазонка, откъдето се връщат с многобройни трофеи и колекции.  През 1884 г. е публикувана студия, озаглавена "Описание на птиците на Принц Фердинанд Сакс-Кобург и Гота". Член на Германските Орнитологическо и Дендрологическо дружества. През целия си живот  остава верен на своите научни занимания.

image На 25 юни  1887 г. принц Фердинанд е избран за Княз на България. Благодарение на уменията си, на дипломатическия си усет и политическа мъдрост той съумява да се задържи на престола, непризнат от Великите сили. Голяма помощ и подкрепа получава от своята майка княгиня Клементина, която пристига заедно с него в България. В първите години Князът управлява с един от най-способните си министър-председатели - Стефан Стамболов. Благодарение на своята решимост, граничеща с деспотизъм, премиерът успява да изведе България на челно място сред балканските държави. За укрепването на устоите на младата държава и положението на нейния владетел е необходимо създаването на династия. През 1893 г. Княз Фердинанд сключва брак с Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х, съперник на Луи Филип за френския трон. Този брачен съюз е опит за помиряването на двете френски династии. На 18/30 януари 1894 г. се ражда първият Престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски. Детето е трябвало да бъде кръстено по западен обред, основно условие за сключване на брака между родителите му, но княз Фердинанд пуска манифест, с който обявява, че кръщенето на престолонаследника ще бъде извършено в православната вяра.  На 2 февруари 1896 г. Княз Борис Търновски е миропомазан. Негов кръстник  става Император Николай ІІ. Броени дни след това Султан Абдул Хамид ІІ Хан издава два фермана за припознаването на Фердинанд за Княз на България и Генерал-губернатор на Източна Румелия. Князът не щади сили и средства за издигането на своята държава до висотите на европейските монархии. Съумява да преодолее редица вътрешнополитически проблеми, като същевременно използва международното положение, за да постигне редица успехи за България. Благодарение на усилията на Княза войската се превръща в най-мощната и добре подготвената на Балканите. Откриват се Държавен университет, Художествена академия, Духовна семинария, Технически училища. Князът лично учредява Природонаучния институт с музей, Зоологическа и Ботаническа градини, Ентомологическа станция. Под негов надзор и с постоянните грижи и упоритост се развива и усъвършенства железопътната и шосейна мрежа. Създават се пощенски и телеграфни станции из цялата страна. Столицата на Княжеството придобива европейски вид - широки булеварди и улици, просторни градини и паркове, модерни сгради, електрически трамваи, улично осветление и телефонна мрежа. Към 1902 г. София е обявена за една от най-добре уредените столици в Европа.

image
Българското княжество живее напълно независимо, но формалният васалитет спрямо Османската империя продължава да тежи. На 22 септември 1908 г., възползвайки се от нарушаването на Берлинския договор с анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро - Унгария, Княз Фердинанд провъзгласява Независимостта и приема изконния титул Цар на българите.

image
Останалите след 1879 г. поробени българи в Македония и Тракия периодично въстават срещу османската власт, но опитите им са подложени на кървави репресии. Техните страдания и мъки терзаят душата на България. През есента на 1912 г. цар Фердинанд поема предводителството на съюзените Балкански държави срещу Турция. В първата Балканска война България разширява значително границите си и постига безспорни успехи, но коварството на съюзниците довежда до нов военен конфликт. Русия, вдъхновителка на Съюза, изневерява на уверенията си за безпристрастен арбитраж и подкрепя претенциите на съседите. Така извоюваното от храбрите български войски в значителна степен е загубено. Атентатът в Сараево през лятото на 1914 г. подклажда нова война, но този път далеч по-страшна и мащабна. В началото на Първата световна война всички отново търсят подкрепата на България. Цар Фердинанд не се обвързва с нито една от воюващите страни, а изчаква развитието на военните действия да очертае възможния изход от войната. Основната причина, поради която той влиза във войната е осъществяването на идеала за национално обединение на българите в изконните им етнически граници. През есента на 1915 г. България застава на страната на Централните сили. Обещанията на Антантата за Македония и Тракия срещат отпор от съюзените им Сърбия и Гърция. За трети път в продължение на четири години българският войник показва забележителна храброст и с това отново спечелва възхищението на всички. Към края на 1916 г. България успява напълно да осъществи целите си във войната - всички поробени територии в Македония, Тракия и Добруджа са присъединени към Отечеството. Продължаването на войната изтощава храбрите войни. Неуспехите на военните действия и провалените опити за мирни преговори довеждат до неуспешния край на войната. Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома във войната. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание. Настанява се в германския град Кобург, където се отдава на научните си занимания и интереси, но не прекъсва връзката с България, макар и само чрез кореспонденции. До края на дните си Царят отец тъгува за любимата България, която никога повече не вижда. Фердинанд І умира на 10 септември 1948 г., след като става свидетел на смъртта и на двамата си сина, на обявяването на републиката в България вследствие на един незаконен и фалшифициран референдум и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II на изгнание в Египет, заедно с малката княгиня Мария - Луиза и царица Йоанна.   Източници: Енциклопедия България, том 7 / 1996 г.   Снимки: Интернет Подготви: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
   



Гласувай:
2



1. veselinka - Тепърва историята ще доказва и о...
14.07.2010 12:38
Тепърва историята ще доказва и оценява приноса на цар Фердинанд за България.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3665728
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031