Минало и бъдеще :: Политическите страсти в България не са от вчера

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.06.2010 11:18 - Политическите страсти в България не са от вчера

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 1626 Коментари: 1 Гласове:

Политическите страсти в България не са от вчера /съдбата на партиите в миналото сполетява и партиите днес/ На 10 февруари 1879 г. е свикано Учредително събрание в Търново. По това време в България има две основни групировки – консерватори и либерали, наследници на „старите” и „младите” от Възраждането. Със самото свикване възникват и противоречията между тях. Заседанията на Събранието се прекъсват за дълго. Консерваторите го напускат, но под Търновската конституция се подписват всички народни представители – общо 229.
В Учредителното събрание успех отвоюват либералите, но младият български княз Александър І Батемберг предпочита консерваторите и затова пръв министър – председател става габровецът Тодор Бурмов /по-късно два пъти министър на финансите/. Министър на просветата е Иван Гюзелев, а през 1884 г. Райчо Каролев. Обаче представителите на либералите от Габрово започват борба за сваляне на правителството. Средставата за масово осведомяване са оскъдни, затова предизборната агитация се води по кафенетата, улици и площади. Много често словесните престрелки прерастват в бой с камъни. Като най-силен политически аргумент се ползва запалването на дюкяни по чаршията и на габровските политически дейци им се налага да пледират в съдебната зала.
Особено драматична е 1881 г., когато членовете на Консервативната и на Либералната партия на 7 юни посрещат в Габрово княз Александър І Батемберг с един лозунг: „Да живее конституцията!”, а жените, подучени от своите мъже, искат възстановяване на „погазените народни правдини.” Бързото икономическо развитие и последвалото го социално разслоение довежда до прегрупиране на политическите сили и създаване на нови партии. Най-сложен път на развитие изминава Либералната партия, която дава началото на четири нови, а по-късно някои от тях също се разцепват. През 1884 г. от Либералната партия се отделя само групата на Драган Цанков, но след Съединението и абдикацията на княз Александър І Батемберг се разделя на три политически групи, водени от съмишлениците на Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Васил Радославов. Като най-влиятелна сила се налага Стефан Стамболов и оглавява правителството от 1887 г. до 1894 г. Неговите привърженици приемат името Народнолиберална партия и през този период тя е най-силната в страната. Най-много привърженици обаче има в Габрово. Както се изразяват историците, „останалите партии не живеят нормален политически живот”. Драган Цанков е в емиграция, Петко Каравелов в Черната джамия, Васил Радославов оглавява твърде слабата опозиция, а Консервативната партия фактически се разпада. След 1894 г. се наблюдава отлив от Народнолибералната партия и бързо организационно изграждане на останалите. Привържениците на Васил Радославов запазват за себе си името Либерална партия. Петко Каравелов сформира Демократическата партия, а Драган Цанков – Прогресивнолиберална партия. Част от консерваторите от Княжеството, заедно с членовете на Народната партия от Източна Румелия /съединисти/ и групи от бивши либерали учередяват под лидерството на Константин Стоилов Народната партия. Независимо от възприетите имена, още дълги години либералните партии се наричат с имената на основателите и лидерите си. В началото било много трудно да се проследи принадлежността на хората към на коя точно партия са били поддържници. От една страна липсвали са доста документи, а от друга отделните личности много често са преминавали от една партия към друга. Например стамболовистите стават каравелисти и обратно, либерали се присъединяват към Народната партия. Източници: История на България, том 7 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Нагоре