Минало и бъдеще :: КАТО ДВА ОГЛЕДАЛНИ ОБРАЗА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.06.2010 09:49 - КАТО ДВА ОГЛЕДАЛНИ ОБРАЗА - част 2

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 3097 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2010 18:09

Сред буйна зеленина през пътя се е сгушил женският манастир „Света Троица” известен още като Патриаршески манастир.

Според едната от тезите, манастирът е бил основан през 1070 г. Това се потвърждава от надпис, намерен в основите на олтара на старата църква, когато започнала работата по изграждането на манастира през 1847 г., на мястото, където се намира и днес. Надписът гласи: "Тази църква "Света Троица" е създадена в 1070 г. януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ". Старата църква е била част от голяма защитна крепост на пътя, който водел от Самоводене до Трапезица. Други данни сочат, че манастирът бил построен при царуването на цар Иван Александър 1368 г., като синът му Иван Шишман го разширил и дарил с имоти, но този манастир отстои на един километър от горепосочения и е по-близо до Самоводене.

За съграждането на обителта по времето на цар Иван Александър има няколко версии. Според едната той е бил основан от Теодосий Търновски след Първия църковен събор в Търново през 1350 г. Според другата, и по-вероятна версия, манастирът е основан от монаха Евтимий, ученик и сподвижник на Теодосий Търновски. „На Втория църковен събор, състоял се през 1360 г., монах Евтимий присъствал с игумена на Килифаревския манастир Теодосий и се проявил със своята скромност и компетентност”.

Скоро след това Евтимий напуска Килифарския манастир и предприема пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват въздействие върху него така, че той не пожелал да се върне, заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и подвизите на монаха, около пещерата се събрали много иноци и така възникнал манастира "Света Троица". Пещерата в която живяли Евтимий и другите монаси отстоял на 100 - 200 м от сегашния манастир и на около километър от стария. Тя се намира на 5 м височина и влизането в нея ставало по въжена стълба. Също личат следи от вдълбани в скалата иконостасче и кръст над него. Недалеч от тази пещера има друга по-голяма, в която могат да се съберат 50-60 души. Тези пещери служели и като убежище от разбойници, които нападали манастира. За допълнителна защита входовете им били залоствани от железни врати, които се закачвали. През тези години в манастира, известен още като Евтимиев, се зародила Търновската книжовната школа, в която се учели значителен брой монаси. Там са превеждани и преписвани църковно-славянски книги. През 1376 г. монахът Евтимий е избран за патриарх в Търново. Това е известният в българската истроия Свети патриарх Евтимий – последният патриарх преди падането на България под турско робство. По този повод светата обител е назована Патриаршеска. Цар Иван Шишман често идвал в манастира, където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до р. Янтра има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по волята на владетеля. Преди да замине за Никопол цар Иван Шишман прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Когато напускал манастира дал голяма сума на патриарх Евтимий да послужи в борба срещу наближаващите орди и да отбранява столицата докрай. След падането на България под османската власт повечето български манастири били опожарени и разграбени. Тази участ не подминала и Евтимовия. Според легендата патриархът трябвало да бъде посечен ако не приемел исляма. Патриарх Евтимий категорично отказал. В момента, в който палачът замахнал да погуби партиарх Евтимий, ръката му замръзнала във въздуха. Турците се уплашили и приели тази случка за знамение. Не посмели втори път да двигнат оръжие срещу патриарха. Затова го заточили. Когато българите започнали да получават по-голяма религиозна свобода от Високата порта, манастирът бил съграден повторно на мястото, на което се намира и днес. На това място в миналото се издигала крепост, от която удобно могат да се наблюдават пътищата. Под църквата "Света Троица" се намира малка църквичка, в която през Коледните празници се извършва празнично богуслужение. Тя се нарича "Рождество Христово" и вероятно е съществувала от по-рано. При строителсвото на храма монасите намерили в един от зидовете тенекиена кутия с четири хрисувули (грамоти) от влашките войводи Иван Стефан Кантакузин (1715 г. от арбанашките Кантакузиновци), Иван Александър Гика войвода (1748 г.), Иван Ипсиланти войвода (1776 г.) и Иван Константин войвода (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин Бранкович от Арбанаси. В тази грамота е написано, че манастирът бил основан от цар Иван Шишман. Престолът в църквата е стар езически жертвеник, пренесен от стария римски град Никополис ад Иструм. Върху него има надпис, който гласи: "На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин..." . В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село Хотница. Той бил поставен на границата между римските привинции Тракия и Мизия при император Адриан 117 - 133 г. Там е поставен следният надпис: "По нареждане на август император Цезар Адриан, син на божествения Траян Партоянски, внук на божествения Нерва, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт 20 г. е консул, а за 3 години Т. Руфин постави границите между Мизия и Тракия". Църквата била вдигната от Уста Кольо Фичето през 1846 - 1847 г., зографисана от Захари Христович от Самоков. През 1913 г. силно земетресение разрушава манастира, както и църквата. След време сградите и църквата били възстановени на същото място. Видът на храма строен от Уста Кольо Фичето не е запазен днес, тъй като са добавени куполи забранени за православните църкви по онова време. Има кръстообразна форма с три купола. По фасадата има слепи арки оформени с червени тухли, напомнящи на средновековните несебърски църкви. Единствено от запад има открит притвор, носен от четири колони с аркада. Там са разположени няколко различни по големина камбани и висящо клепало.

В църквата се влиза от юг, като над входа стои мраморна плоча с името на храма. Вътре няма зография, а е измазана в бяло. Патронната икона както и при другите храмове из Търновската Света гора е разположена до Богородица отляво на царските двери, а отдясно до Исус. Иконата на Света Троица впечатлява особено със своята композиция. На нея са Бог-отец, Бог-син, Светия дух извисени в небесата, а под тях е изобразена Богородица на земята, върху главата й слагат царска корона. До нея е иконата на Йоан Кръстител, която е изместена с едно място на юг. Отляво на иконата на Богородица е тази на Св. Атанасий, а до него Св. Николай. Мирликийският чудотворец има запазено място в почти всички храмове в района около Търново най-северно в иконостаса.
След 1948 г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и пораклисчето "Свети Евтимий Патриарх Търновски". На север са селскостопанските постройки, а от юг е входа на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до църквата има параклис посветен на Иисус, до който е погребан през 1918 г. търновския митрополит Йосиф. Днес туристи и поклонници се възхищават на малкия, модерен и красив параклис, езерото с водни лилии. Монахините поддържат изрядни ред и чистота, отглеждат много цветя, които ни посрещат още на входа преди да прекарчим тежката манастирска врата. Природните стихии затрупали със скали Преображенския манастир. Но нали се отразяват един в друг, днес ролята на природните стихии са иззели вандалите, които замерят Патриаршеския манастир с камъни. Двама младежи навлезли в охранявания обект, покачили се на скалата, разположена непосредствено над манастира на скалния венец и започнали да замерят двора на храма с камъни от височина над 40 метра. Нанесли са поражения - счупени керемиди, нарушена е целостта на обезопасителната мрежа. Работниците, занимаващи се с ремонтните дейности, се наложило да прекратят работата си за няколко часа. Живеем в ХХІ век, но все още сме свидетели на вандалски посегателства, при това върху най-духовните светини за българщината. Мястото, на което са положени основите на Евтимиевата книжовна школа, мястото посещавано от Св. Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. Тези вандалски актове накърняват не само достойнството на монахините в Патриаршески манастир ""Света Троица"", но и на всички християни! Източници: www.pravoslavieto.com Енциклопедия България, том 5 / 1986 г., стр. 442 Енциклопедия България, том 6 / 1988 г., стр. 66 Снимки: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре