Минало и бъдеще :: Българският Леонардо да Винчи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.06.2010 09:21 - Българският Леонардо да Винчи

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 3520 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2010 18:07

По този начин служителите от Регионален исторически музей Велико Търново определят една от великите и светли личности на България, която също като великия Леонардо е бил изключителен и всестранностранно надарен човек: „Неразделен другар, дивен скиталец, Монах, мечтател, Книжар, писател, поет и хомеопат – лекар, Механик, проповедник, Революционер, който е навсякъде и никъде.”

П.С. Кършовски И още неуморим просветен деец, самоотвержен организатор, пламенен патриот, съратник на Левски, Бачо Киро, Стефан Стамболов, Христо Иванов – Големия, Ангел Кънчев. Човек с интереси извън монашеството и революцията – техника, медицина, селско стопанство. Това е отец Матей Преображенски – Миткалото /1828 – 1875/.

Житието на българина е динамично, той кръстосва Отечеството на длъж и шир, свидетел и участник във важни исторически събития, близък съмишленик на най-ярките български исторически личности. По същия начин протича и животът на Леонардо да Винчи /1452 – 1519/, но 366 години по-рано. Похвална е инициативата на служителите от РИМ – Велико Търново да направят мобилна изложба, посветена на големия духовник и смел революционер, за да запознаят с живота и делата му хората от много градове на страната.

През октомври 1828 г. в Ново село, Търновско, в семейството на Петър Кънчов и Слава Сеизмонови се ражда малкият Моно. През 1837 г. неговите родители се споминали. Няколко години по-късно от този свят си отишли братята Георги и Сергей, както и сестрата Слава. Останал рано сирак, малкият Моно бил принуден да чиракува при свои роднини. В Дряновски манастир учи терзийство /за шивач/, а по-късно вече 18 годишен младеж през 1846 г. отива в Преображенски манастир, където се научава да чете и пише. Две години по-късно е подстриган за монах. Приема името Преображенски, но хората го наричат отец Матей или Оч Матей. Тъй като животът му е свързани с безкрайни бродения из България и в странство, получава прякора Миткалото. По същото време учителства в Ловни дол /Дряновско/, а по-късно в Балван махала /днес Ветренци/. В периода 1851 – 1855 г. посещава манастирите в Света гора, Ерусалим, Светите места в Русия. За кратко време е в Тулча, Варна, манастира „Света Троица”, след което отива във Влашко и Сърбия. През 1862 г. постъпва в легацията на Г.С.Раковски в Белград. През 1864 г., след 13 години обиколки по света, се завръща в родния край. Отива да посети отново Батошевския, Преображенския и Рилски манастири. През годините на обиколки научава сръбски, гръцки, турски и руски езици, натрупва богат житейски опит. Съвременниците на отец Матей го наричат жива енциклопедия – може всичко, знае всичко. Голямата му мечта е да построи воденица - помпа - механизъм, който „сам да се върти”. Първи опит да конструра такова изобретение прави в Света гора. После в Батошевския манастир, след това в Търново и в Преображенски манастир. В метоха на Рилски манастир и в Търновоизработва два модела за пушки от върба. Моделите са осъществени от Иванчо Тюфекчийчето в Търново.

Отец Матей изработва модел на вечен календар с няколко подвижни части /кръгове/, при нагласянето на които се отбелязват главните празници и евангелията, които следва да се четат. Този сложен календар е нарисуван от тревненския майстор Венко през 1870 г., оцветен в четири цвята. Календарът е запазен и до днес. Отец Матей е човек с всестранни интереси и познания, точно като Леонардо да Винчи. Друго негово занимание е лечителството. Задълбочено изучава народната медицина и сам приготвя разни мехлеми от различни растения. Макар и духовно лице, той съветва хората да се лекуват с лекарства, да ходят на лекар, а да не разчитат на молитви или баене. Подобни съвети са написани в „Молебни канони”, издадена в Русе през 1867 г. Притежавайки енциклопедични познания, съветите на отче Матей били винаги полезни и потребни. Умеел да лекува всякакви болести, приготвял отвари и мехлеми от различни билки, треви и цветя. За лечението никога не вземал пари. Облекчавал болки в стомаха, в зъбите, рани и изгорено. През 1868 г. в Ново село спасил много деца от дифтерит. Отче Матей събрал рецептите за различни церове и съставил сборник „Народен домашен лекар” докато пребивавал на Атон. „Това беше 1872 – 1874 г. В онова време живеех в монастиря „Свето Преображение” до Търново. Поменатий отец Матей често идваше в монастиря. Аз като заинтерисуван по народната медицина, от която той имаше добро понятие, можах да науча от него за много лековити растения: как се те сваряват, в каква доза могат да се дават, и за каква болест могат да служат.”, разказва йеромонах Неофит Калчев. Отец Матей продължава да изучава и усъвършенства занаятите терзийство, дърводелство, занимава се с градинарство. В миналото копринарството бил основен поминък за населението в Търново. За неговото развитие заслуги има и отец Матей Преображенски.Учи хората как да обработват земята, как да поддържат селата чисти и подредени. Занимава се и градинарство и успява да създаде нов сорт пипер, който носи неговото име.

Отец Матей притежавал голяма лична библиотека, която наброявала над 1000 тома. Притежаването на подобно количество книги и днес представлява изключително богата библиотека, а в миналото е било нещо грандиозно. Много от книгите са били на руски, гръцки, сръбски. Част от тях са на религиозна тематика, друга част са били сборници по география, история, читанки, граматики. Притежавал книгите на своите съвременници Славейков, Раковски, Добри Войников, Мартин Дринов, Стоян п. Андреев Робовски, Павел Бабеков, Захари Княжески, Сава Доброплодни и др. Отец Матей е един от малкото възрожденски деятели, които ревностно разпространяват българската книга. С дисаги върху коня, той обикаля селата около Търновско, Дряновско, Габровско, в южна България. Защото е духовник, използва расото за да разпространява забранените от турските власти книги на Раковски „Горски пътникк”, „Няколко речи о Асеню Первому”, в-к „Дунавски лебед” и др.

Самарът на отче Матей

„Натоварил кулесто конче със самар и дисаги, той е вечно пътуващ книжар, кръстосва села и градове из Българско, продава книги за четене. Спре кончето пред училището, пред дюкяните, пред хановете и сборовете, скромният монах кани хората да си купят за децата да четат, да се учат, защото училището е светлина, а неучението е тъмнина.” Така Гено Недялков описва отче Матей в своите спомени.

Дрехата на отче Матей и торбата с книги Отец Матей е един от неуморните радетели за преуспяване на българското училище. Полага грижи за откриване на нови училища, доставя учебници и учебни пособия, търси и настанява по селата добри учители. По негова препоръка са приети за преподаватели Васил Неделчев в Сухиндол, Иван Радев в Стежерево, Димитър Георгиев в Русаля, Радко Радославов в Дряново. Тодор Лефтеров става учител в с. Михалци, след като получил висше търговско образование в Манчестър. Отец Матей води борби за изгонване на гръцкото духовенство от България така както го прави и хаджи Николи х. Димов Минчоолу от Търново. Заредени с огромен хуманизъм и родолюбие, делата на отец Матей се се нареждат по значимост редом с тези на Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов от Габрово. Отец Матей се грижи за развитие на читалищното дело. Благодарение на неговите сили и енергия са основани много читалища из Търновския край – Сухиндолското читалища „Трезвеност”, читалище „Съединение” в с. Михалци, читалище „Горско начало” в с. Горско сливово. Освен за тяхното основаване, той полага грижи по снабдяването с книги за библиотеките, участва в театралното дело. За него читалищата са огнища за родолюбие и революционна дейност. Отец Матей Преображенски издава 6 книги, които сам е написал, предимно с религиозно съдържание. Но отец Матей не само милее за просвета и знания сред населението. „Главно проповядваше народното дело”, разказва П. Франгов. Затова особено внимание заслужава неговата революционна дейност, която е високо оценена от съвременниците му. „За него няма нищо свято, освен благоденствието на народа.”, пише Захари Стоянов. „Отец Матей Преображенски беше горещ последовател и другар на великия апостол-революционер Васил Левски”, споделя М. Марковски, а П. Франгов го нарича „народен будител, това светило бе една рядкост за времето си.” Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре