Минало и бъдеще :: ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.06.2010 10:27 - ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ - ЧАСТ 7

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 3697 Коментари: 2 Гласове:

Мистерията Мона Лиза - полуусмихнатата Джоконда отдавна е любима тема на историци, ценители на изкуството и автори на международни бестселъри.

Група френски и канадски учени дават своя принос към опитите да се надникне в тайните на известната картина. Те правят рентгенови анализи, за да навлязат под пластовете боя. Според изследователите към момента на рисуването Лиза е била бременна или наскоро родила. В оригиналната рисунка Мона Лиза носи върху роклята си друга горна дреха от тънка, прозрачна материя. Бруно Мотан от „Центъра за изследване и реставрация на музеите” във Франция обяснява, че в началото на XVI век подобни дрехи носят жени, които очакват бебе или наскоро са родили. Мотан посочва, че част от воала все още може да се види от дясната страна на картината, макар и доста да се слива с фона. Изследванията носят новини и за прическата на Мона Лиза. Според тях косата й не пада свободно - част от нея е навита и прибрана под воалена шапчица. Това е важен детайл - по времето на Леонардо в Италия със спусната коса ходят предимно младите неомъжени момичета.
Причината тези подробности да не са открити по-рано е, че през изминалите векове картината е замърсена от атмосферата и хората, които са имали достъп до нея, а цветовете са потъмнели. Тя никога не е била почиствана. След кражбата й през 1911 г. и опитите да бъде унищожена през 1956 г. малко хора изобщо са допускани близо до нея. Освен почти невидимите днес детайли учените успяват да видят и предни варианти на композицията, от които Леонардо се е отказал. Спокойно отпуснатите ръце на Джокондата например невинаги са били такива. В даден момент едната от тях е била нарисувана сграбчила облегалката на стола, сякаш Мона Лиза се кани да стане права. През годините се натъкваме и на други предположения за Мона Лиза. Едни изследователи смятат, че е имала проблеми със зъбите, защото използвала бром при лечение на сифилис. От брома зъбите почернявали и хората ги изстъргвали с остри предмети. Така те ставали грозна гледка. Затова и Джокондата не се усмихва с широка усмивка. Според други Джокондата всъщност е имала болест, която не е позволявала на лицевите мускули да се отпуснат. Според изследвания на френски и канадски учени, когато да Винчи е завършвал картината, Мона Лиза е била бременна. Идеята, че Джокондата е млада майка, пасва добре на най-популярната теория за самоличността й. Според изследователи Мона Лиза е портрет на Лиза Герардини - жена на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо. Мона идва от италианскaта дума monna - мадам Лиза. Второто име на картината - Джоконда, може би е игра на думи. На италиански gioconda означава весела. По същия начин обаче би могла да се изпише женската форма на името Джокондо, т.е. жената да се е казвала Джоконда. Леонардо да Винчи вероятно е рисувал Лиза Герардини през 1503 г. Предполага се, че съпругът й е поръчал портрета в чест на раждането на второто от петте им деца. Леонардо продължава да поправя и променя картината години след това до смъртта си през 1519 г.
И до днес двусмислената усмивка на Мона Лиза остава загадка. В края на 2005 г. изследователи от амстердамския университет пускат картината през софтуер за разпознаване на изражения. Според него усмивката на Джокондата е 83% щастлива, 9% отвратена, 6% уплашена, 2% ядосана и 0% изненадана. Наред с предположенията, че Мона Лиза знае голяма тайна или има парализирани лицеви мускули, сега се появява и ново - че тя е малко уморена, но щастлива, защото има бебе. Въпреки това харвардският професор Франк Феребах стои зад своята не по-малко вероятна теория. Според него застиналата полуусмивка на Мона Лиза се дължи на отегчението й от дългите часове позиране за Леонардо. Леонардо и Торинската плащеница.Торинската плащаница (Торинския саван), смятан за образа на Христос, отпечатан върху савана, с който го покрили след смъртта му. През 1978 г. католическата църква дава достъп на учените до плащаницата за задълбочени анализи (за пет денонощия).Самата материя е подложена на радиовъглеродно датиране и с деветдесет и пет процента сигурност се установява, че е създадена между 1260 и 1390 г. За неин създател се смята Леонардо да Винчи, а лицето върху савана е определено за автопортрета на Леонардо. Творецът явно е обичал да играе малки, но важни роли в произведенията си. Няма съмнение, че е притежавал способността да създаде творба като Торинската плащаница и да скрие как го е постигнал. Учените предполагат, че саванът е бил поръчан от савойския херцог или от папата, а може би и от двамата заедно.Според тази теория те искали да бъде направен заместител на съществуващия Лирейски саван. Лирейският саван за пръв път бил показан през 1389 г. и бил обявен за фалшив от местния епископ на Троя, който казал, че е “сръчно нарисуван, за което свидетелства самият художник”. Това очевидно не може да се отнася за Торинския саван, тъй като до ден днешен не може да се установи как е създаден. Известно е, че Леонардо постоянно експериментирал с нови художествени методи. Рентгеновият анализ на неговата картина “Йоан Кръстител” например показва, че няма никакви мазки с четка, в резултат на което платното е нарисувано като мъгла. Никой художник не е успял да повтори това постижение. През 1976 г. снимка на савана била обработена с анализатор на образи V-8 и се установило, че в него е шифрована триизмерна информация. Върху плата се вижда идеален релеф на човешко тяло, което не може да се постигне с рисуване. Въздействието върху влакната, довело до появата на образа, предполага някакъв процес на горене.Това може да е било постигнато с изпечен в пещ барелеф, след което образът е бил отпечатан върху тъканта. Убедителен е и аргументът, че саванът е създаден с помощта на камера обскура, която представлява кутия с конвексна леща или с отвор. Образът на външния обект се проектира върху екран в кутията или върху маса /камера обскура на Грийнуич/. Леонардо е оставил скици на такава камера.Той познавал химикалите, например сребърен нитрат, необходими за тази цел и се занимавал с оптика. Леонардо не бил традиционно религиозен човек. Той не се страхувал от вечно проклятие за такава богохулствена постъпка, като изработване на Торинската плащеница, защото бил учен и хомосексуалист. Това са два неспасяеми гряха в очите на католическата църква. Той не виждал причина да не работи в неделя. В своите тринадесет хиляди страници бележки нито веднъж не споменава Бог. Особено презирал процъфтяващата търговия с реликви, с която търговците правели огромни състояния, като продавали “свещени” предмети на лековерните. Един от номерата в хумористичния му репертоар било „плашенето на папата”, както се изразявал самият Леонардо. Веднъж казал на светия отец, навярно папа Лъв Х (Джовани де Медичи), че е затворил дракон в кутийка.Когато успял да внуши на папата достатъчно силен страх, художникът отворил кутията и от нея изскочило гущерче, боядисано в сребристо и със завързани на гърба криле. Гвоздеите в дланите върху савана са разположени точно там, където биха се намирали, ако наистина представляваха разпнат мъж. Хората винаги били разпъвани по този начин, тъй като гвоздеи, забити на друго място в дланта (както се представя Христовото разпятие), не биха могли да издържат човешкото тяло на кръста. Ако допуснем, че саванът е фалшификат, неговият създател е имал точна представа за процеса на разпъване. Възможно е Леонардо да е разпънал някой от труповете, които е имал на разположение. Има сведения, че е изучавал този процес.

Нагоре