Минало и бъдеще :: ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.06.2010 10:21 - ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ - ЧАСТ 5

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 4435 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2010 18:04

От лятото на 1506 г. до есента на 1513 г. Леонардо отново пребивава в Милано. Към 1506 г. в Милано се наблюдава нашествие на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник Шарл д"Амброаз. Докато пребивава в Милано, Леонардо няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му (1504). В Милано Леонардо пребивава като прочут живописец. Той се среща и работи заедно с много свои ученици и последователи, вече придобили известност като Бернардино Луини, Джовани Болтрафио и Марко д"Оджоно. Около 1507 г. завършва „Леда“, а между 1508 -1512 г. работи над „Света Ана“ и „Йоан Кръстител“.

Като съпоставка с писмото, което Леонардо отправя до Лудовико Моро по време на първото си идване в Милано и което съдържа описание предимно на военни изобретения, сега той описва на Шарл д"Амброаз дворцовата градина с чуруликащи птички и бистри ручейчета. „С помощта на мелница ще произвеждам вятър по всяко време, през лятото ще правя да блика вода, обилна и прохладна…И друга вода ще тече през градината и ще напоява портокаловите и лимоновите дървета…Отгоре ще направим най-фина медна мрежа, която ще хвърля сянка над градината и ще укрива под себе си много различни птици — и ето ви непрекъсната музика наред с благоуханието от цветовете на лимоновите дървета.“

В Милано Леонардо продължава да се занимава с анатомия. Особено интензивни са тези занимания в периода 1510 – 1512 г. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи. На 23 декември 1512 г. Максимилиан Сфорца - син на Лудовико Моро, с 20 000 швейцарци нахлува в Милано и успява да изгони французите. Настъпват смутни времена. През есента на 1513 г. Леонардо напуска града и заедно с учениците си се отправя към Рим. През май 1513 г. в Рим е избран за папа синът на Лоренцо Медичи - Джовани под името Лъв Х. На Лъв Х принадлежи фразата: „Ще се наслаждаваме напапството, щом Бог ни го е дал.“ Той се обгражда с хора на изкуството - художници и поети. За него работят Рафаел и Микеланджело, но към Леонардо папата се отнася с недоверие. Когато Леонардо получава от папата малка поръчка, той според думите на Вазари: „тутакси се зае да стрива масло и треви за лак“. Като чува за това, папата казва: „Уви, никога нищо няма да направи онзи, който почва да мисли за края на работата, преди още да я е захванал.“ Покровител на Леонардо в Рим е Джулиано Медичи, брат на Лъв Х.
Престоят на Леонардо в Рим е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови заниманията по анатомия, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Директорът на болницата прекратява достъпа му до труповете и му забранява да прави дисекции.

От това време влиза в конфликт с някой си Йохан — търговец на огледала, който се стремял да открадне от Леонардо тайните при шлифоването на огледалата. Към 1514 - 1515 г. е създаден шедьовърът на великия майстор „Мона Лиза“.

В началото на 1515 г. Джулиано Медичи напуска Рим, а през следващата умира. Леонардо е на 63 години, сам и без поддръжка. В края на времето прекарано в Рим, Леонардо прави следото заключение: „Медичите ме създадоха и разрушиха“. През октомври 1515 г. френският крал Франсоа I отново превзема Милано. На 19 декември Леонардо присъства на неговата аудиенция при папа Лъв X, състояла се в Болоня. Франсоа I прави поръчка да изработи механичен лъв, който да ходи напред и като се разтворят гърдите му, да се показва букет лилии. През 1516 г. по покана на френския крал Франсоа І Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, известен като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. А като архитект прави проект за новия дворец на краля. Леонардо живее в имението Кло Люсe, разположен в южната покрайнина на малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от кралския замък. Там той преживява последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф Франческо Мелци. Въпреки че е с парализирана дясна ръка, не спира да работи до края на живота си. Леонардо да Винчи намира вечен покой на 2 май 1519 г. в Кло Люсе. Според Вазари крал Франсоа I присъства в момента на смъртта му, но някои други сведения показват, че това е само легенда, популярна във Франция. Както сам е записал в своето завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи. Сред останалите наследници са дългогодишният ученик на Леонардо Салай и слугата му Батиста ди Вилусис, които получават половината от лозята му, братята му, които получават земи, и прислужницата му, която получава черно наметало с кожи. Управата на френския замък Кло Люс, в който е прекарал последните три години от живота си Леонардо да Винчи, ще построи тематичен парк, посветен на великия италиански художник и инженер.

В замъка вече са изложени 40 изобретения на да Винчи, а в близост до сградата е направена ботаническа градина, където растенията са засадени по картини на художника.

В скоро време предстои да бъде приспособено помещение, в което ще бъдат изложени творби на Леонардо да Винчи, както и виртуална галерия, която ще представя картините му. Предвидена е и модерна лаборатория за изследване на машините и механизмите на да Винчи.

Нагоре