Минало и бъдеще :: ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.06.2010 10:16 - ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ - ЧАСТ 4

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 2711 Коментари: 2 Гласове:

Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва катастрофално, защото през лятото на 1499 г. френските войски нахлуват в Миланската област. През есента Милано е превзет и Моро бяга от града. Гасконските стрелци на Шарл VIII използват глинения модел на конната статуя за упражнения по стрелба. След отстраняването на Лудовико Моро Леонардо, заедно със своя помощник Салай и своя приятел математика Лука Пачоли, напускат Милано и отиват във Венеция, където Леонардо започва работа като военен инженер. Там разработва начини за защита на града от морско нападение.
През април 1500 г. Леонардо се завръща във Флоренция и така започва вторият флорентински период от живота му, който продължава до средата на 1506 г., без да се смята краткото прекъсване, когато е на служба при Чезаре Борджия. Докато Леонардо е в Милано, във Флоренция настъпват големи промени. На 8 април 1492 г. умира Лоренцо Медичи. Същата година в Рим е избран за нов папа Рикардо Борджия, който приема името Александър VI. Две години по-късно, през 1494 г. във Флоренция избухва въстание срещу тиранията на Пиеро Медичи, син на Лоренцо. В резултат са създадени нови органи на държавно управление, въведен е данък върху недвижимите имоти, изгонени са лихварите. За известно време огромно влияние придобива доминиканецът Савонарола. Той изобличавал разкоша на богатите и неморалото поведение на духовниците. Под негово влияние във Флоренция публично са изгаряни „безнравствени“ книги, картини, предмети на разкоша. Александър VI отлъчва Савонарола от църквата. На 23 май 1498 г. бунтовният монах и неговите привърженици са обесени, а телата им - изгорени, защото по онова време са смятали, че така се разделят окончателно душите на починалите от техните тела. Приемали са подобни действия са изключително тежки наказания.

Когато Леонардо се завръща във Флоренция, на власт са заможни семейства, противници както на Медичите, така и на Савонарола. През 1502 г. за пожизнен галфониер (глава на републиката) е провъзгласен Пиетро Содерини. Положението на флорентинската икономика по това време е разклатено. Богатите търговци и фабриканти все повече влагат капиталите си в земя. Сред флорентинската интелигенция се засилват мистичните и идеалистичните течения. От мистична екзалтация е обхванат Ботичели. След смъртта на своя учител Савонарола, Бартоломео дел Порта четири години отказва да рисува, затваря се в себе си и постъпва в манастир. Почитател на идеите на Савонарола е и Микеланджело. Леонардо се чувства чужд в тази среда. Той усилено се занимава с геометрия и математически експерименти, и почти се откъсва от живописта. Скоро след като пристига от Милано във Флоренция, той разбира, че трудно ще намери реализация на големите си технически замисли. Вероятно с това се обяснява постъпването му през 1502 г. на служба при Чезаре Борджия - херцог на Валентинуа и незаконен син на папа Александър VI. Непосредствено след като се завръща във Флоренция, Леонардо да Винчи се установява в сервитския манастир Сантисима Анунциата. Монасите му предоставят жилище и ателие, в което рисува скицата „Богородица и Младенеца със света Ана и свети Йоан Кръстител“. Тя предизвиква такова възхищение, че „мъже и жени, млади и стари“ се стичат да я видят, „като че ли присъстват на голям празник“.

Като военен инженер при Чезаре Борджия, Леонардо пътува заедно с неговата свита при обиколките в Италия. Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и „да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими“. Така посещава градовете по адриатическото крайбрежие. Отива в Имола, когато тя е обсадена от въстаналите кондотиери. След това оглежда и големия район между Сиена и Фолинио. През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно цяло. Службата при Чезаре Борджия е сравнително кратка и Леонардо се завръща от Валентуниа във Флоренция на 5 март 1503 г. От това време датира писмото му до османския султан Баязид II, в което Леонардо предлага няколко свои изобретения и проекти, между които проект на мост, който да съединява Галата и Константинопол. Галата е предградие на Константинопол, в което живеели много генуезци. Проектът не се осъществява. Първият (понтонен) мост през пролива е построен чак през 1836 г. През 1503 г. Флоренция воюва с Пиза, разположена по долното течение на р. Арно. Пиза контролира излаза на реката в морето. Леонардо е нает да консултира отклоняването на Арно от Пиза, за да се остави обсаденият град без вода. Проектът е изоставен, но Леонардо се задълбочава в хидротехническите проучвания, като замисля начини да регулира течението на Арно по цялото й протежение. Интересен проект за голям канал от Флоренция до крайморска Пиза е съхранен в „Атлантическия кодекс“. На 18 октомври 1503 г. Леонардо да Винчи отново се присъединява към гилдията на Свети Лука и през следващите две години рисува големия стенопис „Битката при Ангиари“ в Синьорията, който се намира в съседство с правения по същото време от Микеланджело стенопис „Битката при Кашина“. През 1504 г. участва в комисията, която премества против желанието на автора скулптурата „Давид“ на Микеланджело.
Конструкторските идеи в областта на авиацията, които вълнуват Леонардо през целия му живот, не го напускат и след като се завръща отново във Флоренция. От 1505 г. датира т. нар. „кодекс на полета на птиците“, в който се съдържа указание, че Леонардо замислял да извърши първия полет от Монте Чечери около Фиедоле. По същото време се вълнувал от въпроса за реене във въздуха без размахване на крила и за използване силата на вятъра.

Нагоре