Минало и бъдеще :: ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.06.2010 10:05 - ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ - ЧАСТ 2

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 2313 Коментари: 1 Гласове:

Милано по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан Джан Галеацо Сфорца, но фактически управлява неговият чичо Лудовико Сфорца, наричан Моро. Към неговия двор както и към двора на Медичите се стичат поети, хуманисти, учени. Характерът на научната среда обаче е малко по-различен от този във Флоренция. Във Флоренция на почит са поезията и философията, докато в Милано с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят голямо внимание на инженерството.

През 1482 г. Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер. В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на подвижни мостове, бойни машини, артилерийски оръдия, както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец. В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: „А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се поверявам най-смирено“. Леонардо е зачислен в състава на колегията от инженери на херцога. В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“.
Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано, Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и др.

През 1487-1490 г. той участва в конкурса за построяване купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал върху проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. През времето прекарано в Милано Леонардо разработва различни скици и бележки по строителна механика, теория на дъгите и сводовете. Леонардо теоретично и експериментално разработва казуси от съпротивление на материалите и в това отношение става предшественик на Галилео Галилей. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им. Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени докато е жив. Подобни проекти Леонардо обмисля във Флоренция, Милано, Рим и дори на преклонна възраст във Франция. Докато е в Милано той се занимава с проблемите за напояване на „Ломелина“ — безплодна местност около Милано, където са разположени именията на Моро. През 1494 - 1498 г. Леонардо ръководи изграждането на канала в Мартезана, като го довежда до вътрешния ров на Милано.
В Милано Леонардо се сближава с прочутия архитект Браманте (1444 - 1514), който по това време работи също като инженер и художник на херцога. Несъмнено Леонардо започва да се занимава с анатомия, още докато учи при Верокио. Но едва в Милано в периода 1487 - 1495 г. започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания. По това време вниманието му е насочено към изследване на нервната система. През този период Леонардо създава и прочутата „Тайна вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария де ла Грацие“. По време на работата експериментира с боите, което се отразява пагубно за картината. Други прочути картини от този период са „Дамата с хермелина“ и „Мадона Лита“.

Нагоре