Минало и бъдеще :: ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.06.2010 10:01 - ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ - ЧАСТ 1

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 2243 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2010 17:49

Художник, скулптор, музикант, философ, анатом, астроном, архитект, инженер, изобретател – това е Леонардо да Винчи – един всестранно развит човек, една от най-забележителните личности, живяли някога в Европа. Знаменитият Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 г. в град Винчи, тогава владение на Флоренция, според други автори в град Анкиано, близо до Флоренция, като незаконен син на богатия нотариус и земевладелец Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Съществуват предположения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но доказателствата са непълни. Малко след раждането на Леонардо връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца. Сер Пиеро от своя страна се жени четири пъти и има от последните си два брака девет сина и две дъщери. След раздялата с Катерина той се грижи да отглеждането и възпитанието на Леонардо, който се превръща в негов любим син. Пиеро е нотариус , но произхожда от една от най-значимите фамилии в града и има успешна практика. В зряла възраст Леонардо разказвал на своите познати две много интерсни случки, които оставили ярки спомени в паметта му от детските години. Докато бил още много, много малък, един ястреб, както летял в небето, се спуснал надолу и се завъртял над люлката, в която си играел малкият Леонардо. Ястребът приближил толкова близо, че докоснал с опашката си детето по лицето.Години по-късно, когато се сещал за тази случка, смятал, че в нея се крие някаква поличба, предопределеност за нещо велико. По време на втората случка Леонардо бил значително по-голям и скитал в планината. Стигнал до една пещера. В първия момент се изплашил, че в нея може да се крие голямо чудовище, с каквото го плашел баща му, когато бил непослушен. Но скоро страхът бил изместен на заден план от безкрайното му любопитство да разбере какво има вътре. Леонардо се пристрашил и влязъл. Какво ли в действителност е означавало това докосване от небесата, можем само да гадаем, но благодарение на неговото безкрайно любопитство и интерес към всичко, животът на Леонардо протича динамично, а на света завещава своите безчет лични открития в много сфери от живта. Сер Пиеро се преселва със семейството си от град Винчи във Флоренция около 1464 г. През 1466 г., едва четиринадесетгодишен, Леонардо е изпратен да се учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио (1436 - 1488), чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града. Сред известните художници, чиракували или сътрудничили на Верокио, са Доменико Гирландайо, Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели и Лоренцо ди Креди. Именно при Верокио Леонардо открива своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но придобива разнообразни технически умения в областта на химията, металургията, металообработването, отливането на гипс, обработката на кожи, механиката и дърводелството, които на по-късен етап от неговия живот се оказват безкрайно полезни в работата му. Еднакво добре умеел да работи и с лявата и с дясната си ръка (бил амбидекстър). Страдал от дислексия (неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Страдащите объркват някои букви с други например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога разместват местата на буквите в думите или пишат както изговорят думите (особено в английски, френски, руски език). Наричат още това заболяване „словесна слепота”. Дислексията не е вид умствено изоставане и дори понякога при наличието й се наблюдават феноменални способности на хората в други направления). Като визия Леонардо определено е бил красив мъж за онези години. Първите му биографи рисуват неговия образ с възможно най-привлекателни черти. Джорджо Вазари (италиански живописец, архитект и писател от епохата на маниеризма) (1511–1574) пише: „С блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа”. Думите на анонимен флорентински автор звучат така: „той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице. Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада, къдрава и добре разчесана.” В края на май 1472 г. на върха на латерната (остъклена част, увенчаваща купола) на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ са поставени златно кълбо и кръст. Изпълнението на тази техническа задача е възложена през 1468 г. на Верокио, а Леонардо става най-близък свидетел на разработването на проекта. През същата 1472 г. на Верокио е дадена поръчка да нарисува картината "Кръщение Христово". Верокио изрисувал само контурите на фигурите, а неговите чираци ги довършили. Леонардо трябвало да нарисува ангелът и част от пейзажа на долния ляв ъгъл,когато Верокио го видял останал толкова изумен, че се заклел повече да не докосва четка.

През 1478 г. Леонардо напуска дома на баща си и ателието на Верокио. Липсват сведения къде е пребивавал през тези 2 години, на през 1480 г. се настанява в дома на фамилията Медичи и работи в градината на площад „Сан Марко“. От 1469 г. Флоренция е управлявана от Лоренцо ди Медичи, наричан „Великолепния“. Родът на Медичите забогатява през 14-15 век от търговски и банкови операции. Докато Лоренцо управлявал, той обръщал малко внимание на развитието на промишлеността и търговията, защото бил почитател на разкоша, блестящите и пищни тържества, парадите и турнирите. През януари 1478 г. Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в капелата на кметството - Палацо Векио. Работата върви бавно, защото Леонардо първо прави подготвителни опити с боите, нахвърля многобройни скици преди да започне същинската работа на белова. Понеже работи прецизно, не успява да я завърши бързо и през 1483 г. поръчката е възложена на друг художник. През март 1481 г. започва една картина за манастира Сан Донато в Скопето, но и нея не успява да довърши, тъй като заминава за Милано. Според Вазари Леонардо е не само изключителен художник, но и надарен музикант, който прекрасно свирел на лира. През 1482 г. Леонардо конструира сребърна лира във формата на конска глава. Лоренцо ди Медичи го изпраща да занесе лирата като подарък на миланския херцог Лудовико Моро, след което Леонардо остава в Милано в продължение на години.

Нагоре