Постинг
25.05.2010 09:05 -
Бай Ганьо на 150 години; Организираното туристическо движение в България на 150 години
Автор: elika
Категория: История
Прочетен: 14884 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2010 17:43
Прочетен: 14884 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 18.12.2010 17:43
Кое е общото между тези две на пръв поглед различни събития?
Отговорът е само един – Алеко Константинов.
Алеко Константинов описва патилата и „геройствата” на Бай Ганьо в отделни очерци. За първи път те са отпечатани през април 1894 г. в списанието за наука, литература и критика „Мисъл”. Очерците са без заглавия и са обособени в два дяла „Бай Ганю тръгва по Европа” /в книжки 1,2,3,4/ и Бай Ганю се върна от Европа /книжка 5/. В том V от март 1895 година, кн. 1 e отпечатан и очеркът „Бай Ганьо прави избори”.
През 1895 г. излиза отделна книга, озаглавена „Бай Ганьо - невероятни разкази за един съвременен българин”.
Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или просто Бай Ганьо произлиза от недрата на българския народ. В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: ”Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека”.
В един албум от „Признания” в семейството на проф. Иван Шишманов на въпроса „Кой е бил най-хубавият момент в живота Ви?”, Алеко отговаря: „Пътуването ми до Америка и когато ми хрумна идеята за Бай Ганя.” /с. Владая, 20 юли 1894г./.
.jpg)
Нека разкажем още нещо интерсно и любопитно за Алеко Константинов
/01.01.1863 – 11.05.1897/
Преди 113 години на 11 май Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. Атентатът е осъществен от засада на път край село Радилово, Пазарджишко. Според Такев, атентатът е мотивиран от дребни политически дрязги на междуличностна основа между хора от Пазарджик и село Радилово.
Любопитен е произходът на Алеко. Той е син на видния свищовски търговец Иваница Хаджи Константинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков (с габровски произход), в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско -турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877). Продължава своето образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885).
След дипломирането в Одеса, Алеко Константинов се връща в България и работи като съдия през 1885 - 1886, а по-късно и като прокурор в Софийския окръжен съд, като помощник-прокорор през 1886 – 1888 г. и отново като съдия 1890 - 1892 г. в Софийския апелативен съд. Два пъти е уволняван по политически причини. През 1896 г. става юрисконсулт на Софийското градско управление, а след това работи като адвокат на свободна практика в София до края на живота си. Алеко Константинов подготвя труд на тема “Правото за помилване по повод на новия наказателен закон” през 1896 г. Идеята му е след защита да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Алеко Константинов се занимава с активна обществена дейност: училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, член на настоятелството на дружество “Славянска беседа”, на Българското народообразователно дружество. Членува в Комисията за насърчаване на местната индустрия, в Музикалното общество, в Театралния комитет. Алеко Константинов обича да пътува. За най-хубави моменти от своя живот определя пътуванията, както сам споделя в „Моята изповед”. Пътуването е негова страст, непривичната миризма на влаковете – най – привлекателният аромат. На пловдивските си приятели отказал празнична трапеза, за да отиде с Михаил Такев до Пещера. Негова мечта била да измине пеш разстоянието София – Бургас, на връщане Варна – София. Както и едно околосветско пътешествие, което за съжаление не успява да осъществи. Пътуванията на Алеко винаги са свързани с една цел – да разгледа, да разучи, да опознае. Оттук и крилата фраза „Опознай Родината, за да я обикнеш!” Но тя е и неговото верую. Нарича себе си Щастливец, дори и когато няма 45 стотинки в джоба си, за да си купи тютюн. През 1885 г. Алеко се завърща от Русия и се установява в София – съдия и прокурор в Окръжния Апелативен съд. От тогава започват и неговите излети до Драгалевски манастир. Също посещава и Кокалянски манастир. От 11 до 14 юли 1889 г. Алеко пътува през Герман, Панчарево, Кокалянски манастир, Железница, Черни връх и Владая до Княжево, откъдето отново се завръща в София. Това пътуване го вдъхновява да създаде „Урвич клуб”, с членовете на който по-късно устройват излети до месността Урвич, до други месности, включително и до Черни връх през всички достъпи към него – от Железница, Бистрица, Симеоново, Драгалевци, Княжево, Владая и др. През 1889 г. Алеко посещава изложението в Париж, а две години по-късно изложението в Прага. След това пътуване се раждат 3 от фейлетоните за Бай Ганьо. През 1893 г. посещава изложението в Чикаго. Когато се завръща, пише „До Чикаго и назад”. Благодарение на своята изключителна наблюдателност, анализ на видяното, успява да събере и опише всички свои впечатления по един съвършен начин, така, че да превърне своя пътепис в произведение от класа, което да се нареди сред най-добрите произведения на българската класика. Алеко не спира да опознава Родината. Успешно затваря кръга Рилски манастир – Владая – Черни връх – Самоков – Кобилино бранище – Рилски манастир. През 1895 г. Алеко изкачва Еленин връх в Рила. На връщане в главата му вече се върти идеята да основе нов клуб - „Клуб на любителите на българската природа”. На 22 август написва знаменитата си Покана, а на 27 август 1895 г., заедно с още 300 души, изкачват Черни връх. Там поставя началото на организираното туристическо движение в България. За този излет Алеко написва фейлетона „Невероятно наистина, но факт – 300 души на Черни връх!”. Жаден да изучи и изследва българската природа, а после с помощта на талантливото перо да сподели своите преживявания с многобройните си читатели, Алеко организира излет до Погановския манастир на 10 септември 1895 г. Този излет дава бял свят на пътеписа „Какво? Швейцария ли?” Така Алеко постоянно пътува и пише, пътува и пише. Сравнява, съпоставя, изтъква всичко красиво, което притежава България. Той е истински влюбен в прекрасното Отечество. През март 1897 г. предприема излет до Черепишки манастир и в пресата се появява заглавие „В българска Швейцария”. Пак през март 1897 г. предприема излет до Чепино през Алабак и следващото заглавие се появява в пресата „През марта в Чепино”. И така до онзи злощастен ден на май 1897 г. В знак на почит към разнородно надарения българин – юрист, талантлив писател, планинар, родната къща на Алеко в Свищов е превърната в музей от 1926 г. Тя е подарена от писателя на Свищовската община за културните нужди на града. От 1926 г. в нея е изложена експозиция, пресъздаваща най-важните етапи от вълнуващия живот на "Щастливеца". На първият етаж е изложена богата археологическа колекция, а на вторият етаж е експозицията за неговия живот и творчество. Изложени са многобройни лични вещи и предмети, с коитосе разкрива детството и юношеството на писателя. Възстановен е интериорът на дома от втората половина на XIX век. Богатото творчество на Алеко Константинов е представено чрез многобройни български и чуждестранни издания.
Литература:
Енциклопедия България, том. 3/1982г., стр. 525-526 Алеко Константинов, "Съчинения в два тома", С. 1974г.
Снимки: Интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
През 1895 г. излиза отделна книга, озаглавена „Бай Ганьо - невероятни разкази за един съвременен българин”.
Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или просто Бай Ганьо произлиза от недрата на българския народ. В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: ”Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека”. 
В един албум от „Признания” в семейството на проф. Иван Шишманов на въпроса „Кой е бил най-хубавият момент в живота Ви?”, Алеко отговаря: „Пътуването ми до Америка и когато ми хрумна идеята за Бай Ганя.” /с. Владая, 20 юли 1894г./.
.jpg)
Нека разкажем още нещо интерсно и любопитно за Алеко Константинов
/01.01.1863 – 11.05.1897/
Преди 113 години на 11 май Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. Атентатът е осъществен от засада на път край село Радилово, Пазарджишко. Според Такев, атентатът е мотивиран от дребни политически дрязги на междуличностна основа между хора от Пазарджик и село Радилово.
Любопитен е произходът на Алеко. Той е син на видния свищовски търговец Иваница Хаджи Константинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков (с габровски произход), в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско -турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877). Продължава своето образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885).
След дипломирането в Одеса, Алеко Константинов се връща в България и работи като съдия през 1885 - 1886, а по-късно и като прокурор в Софийския окръжен съд, като помощник-прокорор през 1886 – 1888 г. и отново като съдия 1890 - 1892 г. в Софийския апелативен съд. Два пъти е уволняван по политически причини. През 1896 г. става юрисконсулт на Софийското градско управление, а след това работи като адвокат на свободна практика в София до края на живота си. Алеко Константинов подготвя труд на тема “Правото за помилване по повод на новия наказателен закон” през 1896 г. Идеята му е след защита да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Алеко Константинов се занимава с активна обществена дейност: училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, член на настоятелството на дружество “Славянска беседа”, на Българското народообразователно дружество. Членува в Комисията за насърчаване на местната индустрия, в Музикалното общество, в Театралния комитет. Алеко Константинов обича да пътува. За най-хубави моменти от своя живот определя пътуванията, както сам споделя в „Моята изповед”. Пътуването е негова страст, непривичната миризма на влаковете – най – привлекателният аромат. На пловдивските си приятели отказал празнична трапеза, за да отиде с Михаил Такев до Пещера. Негова мечта била да измине пеш разстоянието София – Бургас, на връщане Варна – София. Както и едно околосветско пътешествие, което за съжаление не успява да осъществи. Пътуванията на Алеко винаги са свързани с една цел – да разгледа, да разучи, да опознае. Оттук и крилата фраза „Опознай Родината, за да я обикнеш!” Но тя е и неговото верую. Нарича себе си Щастливец, дори и когато няма 45 стотинки в джоба си, за да си купи тютюн. През 1885 г. Алеко се завърща от Русия и се установява в София – съдия и прокурор в Окръжния Апелативен съд. От тогава започват и неговите излети до Драгалевски манастир. Също посещава и Кокалянски манастир. От 11 до 14 юли 1889 г. Алеко пътува през Герман, Панчарево, Кокалянски манастир, Железница, Черни връх и Владая до Княжево, откъдето отново се завръща в София. Това пътуване го вдъхновява да създаде „Урвич клуб”, с членовете на който по-късно устройват излети до месността Урвич, до други месности, включително и до Черни връх през всички достъпи към него – от Железница, Бистрица, Симеоново, Драгалевци, Княжево, Владая и др. През 1889 г. Алеко посещава изложението в Париж, а две години по-късно изложението в Прага. След това пътуване се раждат 3 от фейлетоните за Бай Ганьо. През 1893 г. посещава изложението в Чикаго. Когато се завръща, пише „До Чикаго и назад”. Благодарение на своята изключителна наблюдателност, анализ на видяното, успява да събере и опише всички свои впечатления по един съвършен начин, така, че да превърне своя пътепис в произведение от класа, което да се нареди сред най-добрите произведения на българската класика. Алеко не спира да опознава Родината. Успешно затваря кръга Рилски манастир – Владая – Черни връх – Самоков – Кобилино бранище – Рилски манастир. През 1895 г. Алеко изкачва Еленин връх в Рила. На връщане в главата му вече се върти идеята да основе нов клуб - „Клуб на любителите на българската природа”. На 22 август написва знаменитата си Покана, а на 27 август 1895 г., заедно с още 300 души, изкачват Черни връх. Там поставя началото на организираното туристическо движение в България. За този излет Алеко написва фейлетона „Невероятно наистина, но факт – 300 души на Черни връх!”. Жаден да изучи и изследва българската природа, а после с помощта на талантливото перо да сподели своите преживявания с многобройните си читатели, Алеко организира излет до Погановския манастир на 10 септември 1895 г. Този излет дава бял свят на пътеписа „Какво? Швейцария ли?” Така Алеко постоянно пътува и пише, пътува и пише. Сравнява, съпоставя, изтъква всичко красиво, което притежава България. Той е истински влюбен в прекрасното Отечество. През март 1897 г. предприема излет до Черепишки манастир и в пресата се появява заглавие „В българска Швейцария”. Пак през март 1897 г. предприема излет до Чепино през Алабак и следващото заглавие се появява в пресата „През марта в Чепино”. И така до онзи злощастен ден на май 1897 г. В знак на почит към разнородно надарения българин – юрист, талантлив писател, планинар, родната къща на Алеко в Свищов е превърната в музей от 1926 г. Тя е подарена от писателя на Свищовската община за културните нужди на града. От 1926 г. в нея е изложена експозиция, пресъздаваща най-важните етапи от вълнуващия живот на "Щастливеца". На първият етаж е изложена богата археологическа колекция, а на вторият етаж е експозицията за неговия живот и творчество. Изложени са многобройни лични вещи и предмети, с коитосе разкрива детството и юношеството на писателя. Възстановен е интериорът на дома от втората половина на XIX век. Богатото творчество на Алеко Константинов е представено чрез многобройни български и чуждестранни издания.
Литература:
Енциклопедия България, том. 3/1982г., стр. 525-526 Алеко Константинов, "Съчинения в два тома", С. 1974г.
Снимки: Интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
© Не е национален нихилизъм – истина е
© Телевизионните политически бърборковци
© Тролът вече не е това, което си предст...
© Телевизионните политически бърборковци
© Тролът вече не е това, което си предст...
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
