Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2010 09:05 - Бай Ганьо на 150 години; Организираното туристическо движение в България на 150 години
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 12525 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 18.12.2010 17:43


Кое е общото между тези две на пръв поглед различни събития? Отговорът е само един – Алеко Константинов. Алеко Константинов описва патилата и „геройствата” на Бай Ганьо в отделни очерци. За първи път те са  отпечатани през април 1894 г. в списанието за наука, литература и критика „Мисъл”. Очерците са без заглавия и са обособени в два дяла „Бай Ганю тръгва по Европа” /в книжки 1,2,3,4/ и Бай Ганю се върна от Европа /книжка 5/. В том V от март 1895 година, кн. 1 e отпечатан и очеркът „Бай Ганьо прави избори”.

image
През 1895 г. излиза отделна книга, озаглавена „Бай Ганьо - невероятни разкази за един съвременен българин”.

image Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или просто Бай Ганьо произлиза от недрата на българския народ. В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: ”Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека”.

image
В един албум от „Признания” в семейството на проф. Иван Шишманов на въпроса „Кой е бил най-хубавият момент в живота Ви?”, Алеко отговаря: „Пътуването ми до Америка и когато ми хрумна идеята за Бай Ганя.” /с. Владая, 20 юли 1894г./. image  Нека разкажем  още  нещо интерсно  и любопитно за   Алеко Константинов /01.01.1863 – 11.05.1897/ Преди 113 години на 11 май Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. Атентатът е осъществен от засада на път край село Радилово, Пазарджишко. Според Такев, атентатът е мотивиран от дребни политически дрязги на междуличностна основа между хора от Пазарджик и село Радилово.

image

Любопитен е произходът на Алеко. Той е син на видния свищовски търговец Иваница Хаджи Константинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков (с габровски произход), в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско -турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877).          Продължава своето образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885).

След дипломирането в Одеса, Алеко Константинов се връща в България и работи като съдия през 1885 - 1886, а по-късно и като прокурор в Софийския окръжен съд, като помощник-прокорор през 1886 – 1888 г. и отново като съдия 1890 - 1892 г. в Софийския апелативен съд. Два пъти е уволняван по политически причини.  През 1896 г. става  юрисконсулт на Софийското градско управление, а след това работи като адвокат на свободна практика в София до края на живота си.     Алеко Константинов подготвя труд  на тема “Правото за помилване по повод на новия наказателен закон” през 1896 г. Идеята му е след защита да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на  Софийския университет. Алеко Константинов се занимава с активна  обществена дейност: училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, член на настоятелството на дружество “Славянска беседа”, на Българското народообразователно дружество. Членува в Комисията за насърчаване на местната индустрия, в Музикалното общество, в Театралния комитет. Алеко Константинов обича да пътува. За най-хубави моменти от своя живот определя пътуванията, както сам споделя в „Моята изповед”. Пътуването е негова страст, непривичната миризма на влаковете – най – привлекателният аромат. На пловдивските си приятели отказал празнична трапеза, за да отиде с Михаил Такев до Пещера. Негова мечта била да измине пеш разстоянието София – Бургас, на връщане Варна – София. Както и едно околосветско пътешествие, което за съжаление не успява да осъществи. Пътуванията на Алеко винаги са  свързани с  една цел – да разгледа, да разучи, да опознае. Оттук и крилата фраза „Опознай Родината, за да я обикнеш!” Но тя е и неговото верую.  Нарича себе си Щастливец, дори и когато няма 45 стотинки в джоба си, за да си купи тютюн. През 1885 г. Алеко се завърща от Русия и се установява  в София – съдия и прокурор в Окръжния Апелативен съд. От тогава започват и неговите излети до Драгалевски манастир. Също посещава и Кокалянски манастир. От 11 до 14 юли 1889 г. Алеко пътува през Герман, Панчарево, Кокалянски манастир, Железница, Черни връх и Владая до Княжево, откъдето отново се завръща в София.  Това пътуване го вдъхновява  да създаде „Урвич клуб”, с членовете на който по-късно устройват излети до месността Урвич, до други месности, включително и до Черни връх през всички достъпи към него – от Железница, Бистрица, Симеоново, Драгалевци, Княжево, Владая и др. През 1889 г. Алеко посещава изложението в Париж, а две години по-късно изложението в Прага. След това пътуване се раждат 3 от фейлетоните за Бай Ганьо. През 1893 г. посещава изложението в Чикаго. Когато се завръща, пише „До Чикаго и назад”. Благодарение на своята изключителна наблюдателност, анализ на видяното, успява да събере и опише всички свои впечатления по един съвършен начин,  така, че да превърне своя пътепис в произведение от класа, което да се нареди сред най-добрите произведения на българската класика. Алеко не спира да опознава Родината. Успешно затваря кръга Рилски манастир – Владая – Черни връх – Самоков – Кобилино бранище – Рилски манастир. През 1895 г. Алеко изкачва Еленин връх в Рила.  На връщане в главата му вече се върти идеята да основе нов клуб -  „Клуб на любителите на българската природа”. На 22 август написва знаменитата си Покана, а на 27 август 1895 г., заедно с още 300 души, изкачват Черни връх. Там поставя началото на организираното туристическо движение в България. За този излет Алеко написва фейлетона „Невероятно наистина, но факт – 300 души на Черни връх!”. Жаден да изучи и изследва българската природа, а после с помощта на талантливото перо да сподели своите преживявания с многобройните си читатели, Алеко организира излет до Погановския манастир на 10 септември 1895 г. Този излет дава бял свят на пътеписа „Какво? Швейцария ли?” Така Алеко постоянно пътува и пише, пътува и пише. Сравнява, съпоставя, изтъква всичко красиво, което притежава  България.    Той е истински влюбен в прекрасното Отечество. През март 1897 г. предприема излет до Черепишки манастир и в пресата се появява заглавие „В българска Швейцария”. Пак през март 1897 г. предприема излет до Чепино през Алабак и следващото заглавие се появява в пресата „През марта в Чепино”. И така до онзи злощастен ден на май 1897 г. В знак на почит към разнородно надарения българин – юрист, талантлив писател, планинар, родната къща на Алеко в Свищов е превърната в музей от  1926 г. Тя е подарена от писателя на Свищовската община за културните нужди на града. От 1926 г. в нея е изложена експозиция, пресъздаваща най-важните етапи от вълнуващия живот на "Щастливеца". На първият етаж е изложена богата археологическа колекция, а на вторият етаж е експозицията за неговия живот и творчество. Изложени са многобройни лични вещи и предмети, с коитосе разкрива детството и юношеството на писателя. Възстановен е интериорът на дома от втората половина на XIX век. Богатото творчество на Алеко Константинов е представено чрез многобройни български и чуждестранни издания.  
Литература:
Енциклопедия България, том. 3/1982г., стр. 525-526
Алеко Константинов, "Съчинения в два тома", С. 1974г.

Снимки: Интернет

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

 



Гласувай:
2
0



1. veselinka - Супер! Много оригинлно решение сте ...
14.07.2010 09:54
Супер! Много оригинлно решение сте взели да представите нещата по този начин!
цитирай
2. анонимен - много интересен и умен човек
27.09.2010 21:50
много интересен и умен човек
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3107207
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031