Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2010 10:19 - ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО НЕ Е РОДЕНА БЪЛГАРКА МИЛЕЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 2779 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 18.12.2010 17:41


През 1887 година принц Фердинанд Максимилиян фон Кобург унд Гота пристига в България, за да поеме управлението на страната, придружаван от своята майка принцеса Клементина Орлеанска /03.06.1817-16.02.1908/.   Това, което европейското семейство намира в България коренно се различава от селищата в Европа поонова време, и в добрия и в лошия смисъл.   Малките градчета и села са китни, улиците застлани с калдаръм. Красивата природа в планинските райони наоколо допълнително допринася за свежия и прекрасен  вид на селищата.   Населението живее в къщички с по няколко стаи /одаи/ - от 2 до 3. Липсва канализация в домовете. Вода се доставя единствено от гераните на двора или от изворите. Пред домовете има малки, китни градинки с ароматни цветя. Но улиците в София както разказва Верин „през зимата са кални, през лятото прашни, през останалото време просто мръсни”.   Княжеското семейство отваря вратите на България за Европа. Започва активно да навлиза европейската архитектура. Появяват се големи, просторни сгради, проектирани от най-известните европейски архитекти. Впечатляват  уникалните декоративни елементи по фасадите,  разнообразното разположение на стаите. Появяват се мебели от чужбина – библиотеки, бюфети, канапета, дивани. Модерни спални, тоалетки и нощни шкафчета, скринове. По стените висят закачени модни огледала и картини. Обикновените газении лампи са заменени от модерни абажури, пръстените съдове са изместени от порцеланови и кристални сервизи.

image
image
  Населението има своите традиции и обичаи, празници. Имат прекрасни национални носии, богато избродирани в цветовете на дъгата. Жените носят сокаи, пендари и сребърни чапрази, мъжете – елечета и потури украсени с гайтани. Събират се по седянки вечер, а в топлите месеци в неделя – на хора на мегдана.   В Европа празнуват по друг начин. Още първата Коледа в двореца в София е донесена огромна елха, която княгиня Клементина украсява с коледни играчки от Франция. Поканени са деца от основните училища, които за първи път виждат на живо подобно истинско чудо.   В политически план населението на България в последните години е преживяло множество въстания, Руско-турската освободителна война /1877-1878/, Съединението на Княжество България с Източна Румелия /1886/. Много са жертвите, отдали своя живот в името на свободата на Отечеството. Много деца са останали сираци, а  жените - вдовици. Годините са гладни, защото много мъже вече не са сред живите и прехраната на семействата е затруднена.    Гладът превръща населението в лесна „плячка” на различни болести и зарази.   Още от момента на своето  пристигане в България /1887/ принцеса Клементина се залавя енергично да бъде в полза на всички нуждаещи се. Посещава училища, болници, благотворителни организации, приема и изслушва всеки, който е в нужда. Княгиня Клементина води обширна кореспонденция с различни високопоставени лица от България и чужбина, чрез които търси помощ и съдействие, за да реализира различни хуманни и благотворителни проекти. На 22 октомври 1891г. княгиня Клементина адресира писмо до министър-председателя Стефан Стамболов, в което апелира да се направи подписка за събиране на средства за бедните. Освен от измръзване и глад, те са застрашени от тифусна епидемия. Изисква нейното име да бъде първо в подписката като предоставя 5 000 лв. Когато в България пристигат безброй македонски бежанци, княгиня Клементина апелира за помощ до Международния червен кръст. Получава отговор от принцеса Мария Фьодорвна Пруска, която е препратила писмото до Дирекцията на Руския червен кръст, който е под нейно покровителство. Част от многобройните писма, които получава са благодарствени. Хората изказват своите дълбоки благодарности за получените средства и начина, по който са ги разходвали. Бедните и нуждаещите се получават храна – фасул, картофи; дрехи - палта, жилетки, шапки, чорапи, обувки, вълнени платове, одеала и др. Непосредствено след Освобождението в България пристига мисионер от ордена на капуцините и последовател на Свети Франциск, монахът Тимотей Строно. Той е един от основателите на католическата църква „Свети Йосиф” на улица „Лавеле” 2 и на сиропиталището „Санта Мария”.
Монахът Тимотей бил изповедник на княгиня Клементина и с нейна помощ през 1889 година започва кампания за набиране на средства за построяване на католическа болница.  Към спомоществувателите се включил и австро-унгарският император Франц-Йосиф, който дарил 10 000 крони. Княгинята успяла да събере 70 000 лв., дворцовият архитект Бранди изготвил плана, на 01 юни 1890 година Висшия медицински съвет с председател д-р Жечев одобрил проекта. Софийската община подарила земята от 30 декара. През същия месец бил положен и първият камък на новата болница.
Зданието било във формата на П, двуетажно, с приземен етаж. Наред със стаите за болни, имало още операционна, аптека, баня, параклис, складове, готварница и други помещения. Главният вход бил в средата на сградата и така отделял   мъжките от женските помещения.  В задния двор се отглеждали животни и птици, имало голяма овощна и зеленчукова градина. Болницата разполагала с огромен парк, ограден с ограда. Официалното откриване на болницата станало на 04 юни 1891 година от княгиня Клементина.   Цар Фердинанд продължава инициативите на своята майка и модернизира изостаналата ни държава, изгражда учреждения от европейски тип – Университет, Академия, Народна банка, Народна библиотека, Народен театър, Зоологическа градина. В София се появява първият трамвай, започват строежи на пътища, железопътни линии, фабрики и работилници. Появява се електрическото осветление както по улиците, така и в домовете.   Началното образование става задължително, за да няма повече неграмотни. Строят се детски забавачници и училища.  /Срамота е, че днес 100 години по-късно в България този въпрос отново стои  на дневен ред/.   Увеличава се броят на издаваните вестници и списания, появява се първото издателство на Христо Г.Данов в Пловдив.   По модел на западното и руско общество, в София започват да бъдат организирани балове, на които дворцовият оркестър свири австроийски и английски валсове. Дамите от българското висше общество поръчват тоалети и бижута, а господата – фракове и цилиндри от чужбина.

image   Това е епоха на динамичен, бърз културен и стопански живот. Населението започва да води активен социален, дипломатически и обществен живот.             
         Снимките са личен архив!
    Използвана литература:   Господинова Мълвина, „За приноса на Княгиня Клементина в изграждане на Третото българско царство”, „Трето българско царство”, научна конференция, С. 2009 „Пета МБАЛ – София” – АД, История на Болницата Мачковска Татяна, „Дворецът зарадвал децата с елха”, в-к „Седмичен труд”, бр. 52/24.12.2008   Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

 


Тагове:   България,   милее,


Гласувай:
3
0



1. veselinka - Много интересно! Прочетох факти, ...
14.07.2010 13:16
Много интересно! Прочетох факти, които не съм знаела и съм много доволна!
цитирай
2. veselinka - Много интересни снимки! Тепърва ще ...
14.07.2010 13:19
Много интересни снимки! Тепърва ще оценяваме делото на българските владетели от ІІІ Българско царство!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3069087
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031