Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2010 20:07 - МАЙ 1876 – СВЕТЪТ Е ПОТРЕСЕН ОТ КЛАНЕТО В БАТАК, БОТЕВ ПРЕВЗЕМА КОРАБА „РАДЕЦКИ”
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 2623 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 18.12.2010 10:25


Априлското въстание – най-голямото въстание в историята на България избухва  преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица. Същия ден то е обявено и в Панагюрище, където Георги Бенковски сформира конен отряд, който става популярен като “Хвърковатата чета”. Начело на своя отряд Бенковски разпалва бунта из цялото Средногорие, селищата по десния бряг на река Марица и част от родопските села. Първоначално властите се смущават, но скоро всички мюсюлмани се призовават на свещена война и башибозукът плъзва към въстаналите селища. Първа пада Стрелча, а след нея – Клисура. На 26 април 1876 започват боевете и за Панагюрище. След четиридневни сражения е превзета столицата на IV окръг.  На 7 май 1876 турците влизат в Брацигово. Арестуват ръководителя на въстаниците Васил Петлешков и го подлагат на нечовешки изтезания, за да предаде другарите си. Издържайки на инквизицията, Петлешков поглъща отрова и така загива в името на Свободата.
Не по-малко доблест и саможертва показват и въстаниците от Перущица и Батак. В Перущица, след като отстъпват позициите си, революционните дейци се събират в училището, черквата и няколко околни къщи, където се сражават до последната възможност. Когато виждат всичко вече изгубено, за да не попаднат живи в ръцете на врага, въстанниците решават сами да сложат край на живота си. Кочо Чистеменски застрелва жена си, сестра си и новороденото си дете. Спас Гинев убива цялото си семейство – пет невръстни деца и бременната си жена. Техният пример следват Иван Тилев, Георги Мишев и други. Още по-трагична е съдбата на Батак, където са посечени или изгорени  живи повече от 3000 души. Част от населението е обсадено в църквата "Св. Неделя" в продължение на дни. Обстановката вътре е драматична — недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да бъде  видян, за да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са убити. По информация  преди въстанието Батак има население 8000 - 9000 души, а след него остават живи едва около 1200. По времето, когато башибозукът разсипва въстаналите селища в IV окръг, “Кървавото писмо” пристига в Търновско и Сливенско, но тук въстанието не получава масов характер. Местните комитети сформират чети, с които се надяват да водят успешни действия срещу турците. След тежки боеве обаче четите и в двата окръга са разбити. Особено ожесточени сражения води отрядът на поп Харитон, който успява да се укрепи в Дряновския манастир и в продължение на девет дни се отбранява срещу 10-хилядна редовна турска армия.
В Трети Врачански окръг комитетските дейци проявяват колебание и нерешителност. Те приценяват, че въстанието трябва да се отложи за 1 юни, и не предприемат никакви действия, след като получават известие за събитията в Средногориет
о. Малко по-късно във Враца пристига войска и това затвърждава желанието на местните дейци да изчакат прехвърлянето в България на подготвяната от емиграцията въоръжена чета. За подготовката на такава чета се говори още по време на заседанията на ГРК, но сформирането й започва под ръководството на Христо Ботев едва през април 1876 г. Към средата на май подготовката приключва и на 16 май, от различни румънски пристанища, четниците се качват на австрийския пътнически кораб “Радецки”. На 17 май те завладяват парахода и го заставят да спре на българския бряг близо до с. Козлодуй. Оттук започва и безсмъртният поход на Ботевата чета. За няколко дни тя достига до Врачанския балкан, но тук не получава подкрепа от комитетските дейци и се вижда принудена сама да води тежки боеве. На 20 май (стар стил, днес 2 юни), когато поредното сражение затихва, Христо Ботев пада убит. Гибелта на войводата предизвиква смут сред четниците. Изтощени, гладни и обезсърчени, те се пръскат на малки групи, повечето от които по-късно башибозукът разбива. Подобна е и съдбата на четата на Таньо Стоянов, която преминава край Тутракан и се насочва към Сливенския Балкан, но на 27 май (9 юни)е разгромена. Тези събития отбелязват края на въстанието.   Значение
Въпреки неуспеха, Априлското въстание се оказва истинско предизвикателство към Високата порта и към Европа. Посечени са над 30 000 мъже, жени и деца, изгорени са 80 селища, а други 200 са разграбени напълно. Варварската  жестокост на поробителите  не остава скрита за света.
Чрез славната саможертва на Батак за освобождение на Отечеството, светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Това дава морално  право на Русия да се намеси и скоро да обяви Освободителна война. През юли 1876 г. специална анкетна комисия с участието на руския вицеконсул в Пловдив княз Церетелев, секретаря на американската легация Юджин Скайлер и кореспондента на в. “Дейли Нюз” – Дж. Макгахан, посещава районите на въстанието. Резултатите се оказват разоблищаваши за властите. По безспорен начин те са доказателство за извършените зверства, а чрез пресата откритите свидетелства и факти стават достояние  на демократичната общественост в големите европейски страни. В Германия, Англия, Франция, Русия, Италия, Австро-Унгария иСАЩ се надига възмущение срещу Портата. Политици, писатели, учени се обявяват в защита на българите. Организират са събрания, митинги, парламентарни дебати. Виктор Юго, Дж. Гарибалди, Бисмарк, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин, Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев са само част от имената на най-видните представители на тогавашния европейски свят, които застават на страната на българите. Значение за популяризиране на българската кауза има и мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов, които посещават европейските столици, за да представят на правителствата на великите сили желанието на българския народ да добие право на самостоятелно управление.
      Из „История на България”, том 6/1987г.   Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева



Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!


Тагове:   Батак,   май,   „радецки”,


Гласувай:
2
0



1. veselinka - Браво за хубавия материал!
14.07.2010 13:21
Какво ли не е минало през главата на българина!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3107099
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031