Минало и бъдеще :: "За мен Бог е всичко! Ако не беше той да ми помага, нямаше да съм на крака днес на повече от 90 години", ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.04.2010 09:49 - "За мен Бог е всичко! Ако не беше той да ми помага, нямаше да съм на крака днес на повече от 90 години", каза знаменитата актриса Елена Стефанова

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 1695 Коментари: 1 Гласове:

На 30 март 2010 г. си отиде изтъкната актриса Елена Стефанова. На 90 години тя все още радваше своите почитатели.

Елена Стефанова е родена на 04 август 1916г. във Варна. Нейния баща Цвятко Колев е строителен работник, който е мобилизиран по време на Първата световна война. Цвятко Колев е убит на бойното поле, без да види наскоро родилата се втора дъщеря Елена. Настават тежки дни за майката Донка Цветкова и двете й дъщери. Но независимо от многото несгоди и лишения, тя успява да ги закърми с интерес и любов към театралното изкуство, като ги води често на различни постановки. Малката Елена се запознава с майсторството на Надя Станиславска, Александра Янева, Христо Динев, превърнали се по-късно в нейни кумири. В Лятния театър и Морската градина тя гледа постановката "Ревност" от Арцибашев. Дванадесетгодишната Елена е очарована и омаяна от магнетизма на знаменития Сава Огнянов. Осмелява се да изтича на сцената и да му поднесе букет цветя. Този спомен остава вечно жив в нейното съзнание. По същото време семейството сменя квартирата и се премества близо да театъра. Оказва се, че много от актьорите живеят там. Познанството й с тези хора, й позволява често да се вмъква в театъра и да наблюдава репитициите, както и да не пропуска постановките. Дори строгият директор Иван Янев е благосклонен към младата зрителка, а персоналът и актьорите я приемат като свой човек. Актрисата Мара Пенкова дава първите напътствия за простотата и естественост в ролите. Надя Станиславска дава първите уроци по сценичен грим. А Елена дори на дочакала да се дипломира в гимназията, защото бързала към сцената. Семейството е сполетяно от нещастие - сестра й Богданка заболява и умира. Елена е изправена пред дилемата дали да остане при самотната си майка или да продължи наченатия път на актриса. Донка Цветанова е убедена в таланта на своята дъщеря, а тя е покровителствана от артистичното семейство Мара Пенкова и Давид Георгиев. Тя разрешава на Елена да замине с пътуващия театър "Народна студия" на Георги Костов. Театралният сезон е 1931-1932г., Елена е само на 16 години. Нейни колеги са Пенка Василева, Милка Габровска, Стефан Караламбов. Обявени са гастроли на големия актьор от Народния театър Иван Димов. Първите й стъпки на професионална сцена са плахи, тя играе незначителни роли. По-голямо самочувствие придобива от участието си като невестата в "Три пъти венчани" от Ана Николаева. Самоувереността й се стопява, когато на сцената се среща с актьорското майсторство на театралния колос по това време Иван Димов в ролята на Разколников от "Престъпление и наказание". Завръща се във Варна при майка си, която винаги определя като светица. Настъпва тежък период и за двете, затова решават да се преместят в София. Там Елена кандидатства за работа в театър "Одион". Директорът Стефан Пенчев и режисьорът Тачо Танев много критично оглеждат младата жена и не крият възхищението си от нейната младост и красота на лицето, изразителните очи, дълбокият и топъл глас, елегантната фигура. Двамата опитни театрали решават да проверят таланта й. След направеното събеседване, Елена Цветкова е назначена на работа. С добрата заплата, която получава успява да се грижи и за майка си. Срещата на Елена с режисьора Тачо Танев се оказва много полезна за бъдещата й творческа дейност. Това е период на усъвършенстване на младата актриса. Ролите, които все още изпълнява са второстепенни, но само след една година Елена вече играе "Лизистрата" на Аристофан, постановка на гост-режисьора Боян Дановски. Вестниците от този период я нареждат сред първите сили на театъра, непосредствено след Мими Балканска и Тинка Краева. За Елена Цветкова се говори с уважение сред българския театрален елит. Получава официална покана от Народния театър "Иван Вазов". Но предаността й към театър "Одеон" я възпира да приеме примамливото предложение. На 27 септември 1936г. се открива новият театрален сезон в театър "Одеон". Зареждат се нови роли: * играе Естел в "Джазбенд и китара" * играе Рита в "Елате на първо число" от бекефи * Мими Братияну в "Баща, син и тя" от Луи Верньой Героините, в чиито роли се превъплащава, са близки до нейната същност и природа - млади момичета, пристъпили прага на живота, , рано узрели за любовта, без да са порочни, с прелестна външност и дълбоко емоционални. В началото на април 1938г. настоятелството на най-старата културно-просветна институция във Велико Търново, читалище "Надежда" кани вече известната и нашумяла софийска актриса Елена Цветкова да гостува в представленията на читалищния театър. Поканата е настойчива и тя се отзовава с готовност. Участва в комедията "Дружество за защита на мъжете". След това софийският театър "Одеон" гостува във Велико Търново с комедията "Елате на първо число" с главни женски роли, изпълнени от Рина Пенчева и Елена Цветкова. Театралният сезон 1938-1939 Елена Цветкова започва в Русенския общински театър. Веднага й е поверена ролата на Албена в едноименната пиеса на Йордан Йовков. Преместването й в Русе е свързано с назначаването на Тачо Тончев за директор-режисьор на общенския театър в града. Само за един сезон актрисата изиграва 12 роли - централни, сериозни, разнообразни и много отговорни. След Русенския период се установява във Великотърновския театър. В старата столица е омъжена за фармацефта Йордан Стефанов и от Цветкова става Стефанова /както е известна и до днес/. През 1946-1947 самодейният театър към читалище "Надежда" се поема от Кирил Кацаров, който кани актрисата да подкрепи състава с авторитета и професионализма си. Сезонът е открит с пиесата "Без вина виновни" от Иван Радоев, в която Елена Стфанова изпълнява ролята на Нина Павловна Кручинина. Тя е сърцето и душата на трупата. През сезон 1949-1950 играе в Сливенския драматичен театър. Работи под режисурата на директора Любен Калинов. Ролите й са разнообразни, многобройни и привлекателни. През 1952г. във Велико Търново се поставя началото на професионален драматичен театър. За директор е назначен младият и амбициозен артист Никола Шиваров, чиято първа задача е да отиде в Сливен и да покани талантливата актриса Елена Стефанова, която приема предизвикателството, работи усърдно и заема водещо място в трупата. Най- известните й роли са: * Маргарет Чалмерс в "Кражба" от Джек Лондон; * царица Теодора в "Към пропаст" от Иван Вазов, постановка Константин Кисимов; * Мария Платонова в "Сама" от Самуил Альошин; * Старата Нискавуори в "Жените от Нискавуори" от Хела Вуолийоки; * Ирина Радионова в "Царска милост" от Камен Зидаров, постановка на Кръстьо Мирски; * Графиня Дюпон-Дюроф в "Пътник без багаж" от Жан Ануи; * Фелисата Кукушкина в "Доходно място" от островски и много други. На 04 февруари 1967г. великотърновската публика празнува нейния 50-годишен юбилей и 25 години сценична дейност. Празнинството е незабравимо както за Елена Стефанова, така и за публиката. Тя е наградена с орден "Червено знаме на труда" - висока правителствена награда от времето на социализма. През 1970г. Eлена Стефанова отново е в Русе. През 1986г. русенската общественост тържествено чества нейната 70-та годишнина. Юбилеят е отбелязан с пиесата на Стефан Цанев "Животът - това са две жени". Ролите на Елена Стефанова са театрални, телевизионни и на киноекрана. Тя твори в много градове от страната - Варна, София, Русе, Сливен, Бургас, но остава емблема на Великотърновския театър. На 22 март 1997г. - празника на града, с решение на Общинския съвет, за високия професионализъм, талант и принос за създаване и развитие на Държавния театър във Велико Търново, Елена Стефанова е обявена за почетен гражданин на града. Повече от 30 години от своя живот посвещава на Велико Търново и неговата публика. На 90 годишна възраст откликва на поканата на режисьора Николай Николаев в спектакъла "Третото българско царства и половина" от Любомир Пеевски.

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Нагоре