Минало и бъдеще :: Последовател делото на Априлов и Палаузов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.04.2010 09:33 - Последовател делото на Априлов и Палаузов

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 1288 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2010 10:09

Николай Христофорович Палаузов /1819 – 1899/ Името на Николай Христофорович Палаузов е малко известно в българската история. Дали защото е прекарал живота си в Одеса, или защото то съвпада с името на неговия изтъкнат чичо Николай Степанович Палаузов и често хората не правят разлика, че това са две отделни личности. Каквато и да е причината Николай Христофорович е човек, развивал много активна дейност, изключителен родолюбец с изключителни заслуги за България и българите.

Николай Христофорович е роден на 9 май 1819 г. в Габрово. Първоначално образование получава в родния си град в килийното училище на даскал Иванчо Калинчето. В началото на 30-те години на ХІХ век неговият изтъкнат чичо Николай Степанович Палаузов го извикал в Одеса. Подготвил се отлично, той станал студент в Ришельовския лицей. Завършва Юридическия факултет на Ришельовски лицей в Одеса през 1842 г. и става един от първите българи, дипломирани в руско учебно заведение. На 21 години приема руско поданство и е назначен на държавна служба в Одеса в периода 1842-1899. Става чиновник и член на Управителния съвет на Oдеската митница, губернски секретар, колежки секретар, надзирател на Тирасполската митница.[1] През 1845 г. е изпратен от Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов в Габрово, заедно със своя братовчед Васил Рашеев да се погрижат за подобряване на работата в Габровското училище: - Да огледат училището; - Да отстранят недостатъците; - Да спомогнат за повишаване качеството на образованието и преподаването; - Както пишат Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов: „Като изпълните това, Вие ще изпълните дълга си на габровец и просветен човек.” От 1860 г. до края на живота си е попечител на Габровското взаимно училище. Става почетен гражданин на Одеса от 1851 г. През 1854 г. е аташиран към щаба на Южната руска армия в Букурещ като чиновник с особено назначение по българските въпроси. Полага грижи за устройването на българите преселници в Южна Русия. От 1861 г. е цензор на славянските вестници и книги, които пристигат в Русия през Одеса. Получава дворянска титла през 1868 г. През 1883 г. е утвърден за действителен статски съветник. Пише статии, доклади, с които запознава руското правителство, политическите и държавни дейци и обществеността с положението на българския народ, като се стреми да привлече вниманието им към делото за освобождението на България. Наред с вече споменатите занимания, Николай Христофорович Палаузов проявява завидна активност в следните направления, пряко свързани с книжнина и образование: - Организира събиране, провеждане и отпечатване на книги, които изпраща в България. - Сътрудничи на руския периодичен печат - „Одески вестник“. - Сътрудник е на „Цариградски вестник“, в който са поместени статиите му "Няколко мисли заради болгарското правописание" - 1852 г.; "Болгарска писменост" - 1852 г. - Превежда от руски език „Жизнеописанието на Юрия Ивановича Венелина“ - 1851 г. - На 24 септември 1853 г. подава записка до руския имперски повереник в Цариград А. П. Озерев, в която изтъква необходимостта от едно централно училище в България. - Основател и дългогодишен председател на Одеското българско настоятелство (1854-1899 г.) и почетен член на Одеското славянско общество. Намира вечен покой на 2 март 1899 г. в Одеса. Николай Христофорович Палаузов твърдо вярвал, че само Русия може да освободи България от турското робство. Но и той както Васил Априлов често казвал, че българите трябва да се учат, защото само по пътя на образованието си ще подготвят пътя на освобождението си.[2] През целия си живот не е напускал Одеса, защото винаги е смятал, че като служи на второто си Отечество Русия, най-добре ще служи на своята родина, на угнетената и възраждаща се България. Безкористно е служил на българското народно дело чрез свои познати високопоставени лица. От особено голямо значение са неговите докладни записки, с които запознава руските държавни дейци и руското обществено мнение с българските работи. Особено значение имат записките, подадени до княз Горчаков и граф Остен – Сакена. От тях проличава изключителния патриотизъм на Николай Палаузов като човек с дълбоко разбиране не само на „жизнените задачи на нас българите, но и на целите на руската политика на Балканския полуостров”[3]. Записките му станали известни на много лица с влияние върху съдбата на тогавашна Русия. Втората му записка била одобрена от самия император Николай І. Дейността на Николай Христофорович Палаузов се разширила и засилила с основаването на Българско настоятелство в Одеса /02.02.1854/. Негов основател, председател и главен служител бил самият Николай Палаузов. Княз Дондуков – Корсаков, бившият императорски комисар на Освободена България е писал, че никой от „проживающите в Русия българи не е принесъл такава полза на делото за развитие на народното самосъзнание на поробените заддунавски съотечественици, както Николай Христофорович Палаузов.”[4] Целта на българското настоятелство в Одеса била да събира доборволци-българи по време на Кримската война, да обедини и съгласува дейността на всички български патриоти в Русия за посредничество в отношенията между България и Русия. След несполучливия изход от Кримската война, българското настоятелство насочва усилията си предимно за религиозно-нравствено възпитание на българския народ и повдигане нивото на образование: - Събира и изпраща черковни книги и принадлежности в българските църкви; - Събира и изпраща оригинални и преводни книги за народа; - Подпомага млади българчета, които отиват да учат в Русия; - Подготвя българи за учители и свещеници; - Издейства руски държавни стипендии за българчетата; През 1856 г. Николай Христофорович Палаузов повдига друга докладна записка, от голяма важност, за нуждата от руски консулства и агентства в България с точно указание за градовете, в които да бъдат разположени. През 1860г. Николай Хр. Палаузов става душеприказчик /доверено лице или изпълнител на завещание/ [5] на Васил Априлов на мястото на покойния Матвей Милованов. През 1862 г. е назначен за цензор на славянските вестници. През лятото на 1869 г., по случай пребиваването на руския император Александър ІІ в Ливадия, Николай Хр. Палаузов отива при императора като делегат на българското настоятелство в Одеса, за да поднесе молба за благоразположението и по-благоприятно разрешаване на църковния въпрос за независима българска църква. При аудиенцията царят казал следното: „Българите са били всякога до сърцето ми; говорих Игнатиеву за българския въпрос и се надявам скоро да се разреши благоприятно за тях. Трябва, обаче и двете страни да си направят отстъпки.” На същата аудиенция Николай Хр. Палаузов е молил още да бъдат приети в одеските женски гимназии освен вече следващите 5 българки, още 10 да се учат и подготвят за бъдещи учителки в България. Успява да издейства от руското правителство през 1872 г. 10 стипендии за българските девойки във Фундуклеевата гимназия в Киев. А през 1873 г. и за младежите от техническите учебни заведения в Петербург. След Освобождението на България дейността на Одеското дружество спира, защото при наличност на българско правителство не е имало нужда от неговото посредничество. На 05 април 1894 г. Николай Христофорович Палаузов приветсва на български език пристигналия в Одеса български княз Фердинанд І. В новата история Николай Христофорович Палаузов не е вземал активно участие, но е напътствал своя син Владимир Николаевич Палаузов /1851 Одеса – 1920 Одеса/ - юрист, завършил Ришельовския лицей /1868/ да вземе участие в устройствата на съдебната част в България като депутат на одеското българско настоятелство в Учредителното събрание. На 03 май 1870 г. Владимир Николаевич произнася тържествено слово в университета по случай 1000 – та годишнина на Българската църква. Следват години на усилена работа, в които той има големи постижения като юрист и общественик. През 1909 г. подарява на Народната библиотека в София 97 тома книги от личната бибилиотека на своя баща Николай Христофорович Палаузов, издадени преди Освобождението /1878/. Литература: - Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 412, 465, 467,485 ,621, 665, 677, 730-737 - Антонова Цв., "Николай Христофорович Палаузов", сп. БАН, бр.1/1972 г. - Каролев Р., "Николай Христофорович Палаузов - черти из политическата му деятелност", БКД, кн.61/1900, с.166-198 - Томова Д., "Из документалното наследство на Николай Хр. Палаузов", Библиотекар,бр.12/1981 г. - Енциклопедия България,т.5,С.1986,с.33 - Енциклопедия „Априловски свод”, София, 2009 г., с.397-400 Изготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

[1] Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 731 [2] Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 731 [3] Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 732 [4] Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 733 [5] Български тълковен речник, С, 1973 г., с.187

Нагоре