Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2010 09:57 - Верен приятел и съратник на Васил Априлов
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 2870 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 18.12.2010 10:09


Николай Степанович Палаузов /1776 – 1853/ Д-р Петър Цончев не случайно определя Николай Степанович Палаузов като "вторият основен камък на  Габровското училище /Априловска гимназия/". Николай Стефанов Палаузов е роден през 1776 г. в Габрово.Неговият баща е кърджия /в миналото амбулантен търговец, който продава стоки по панаирите/.  Николай е първото дете в семейството, а след него се раждат още  двама братя и една сестра. Като юноша, заедно със свои връстници, убиват  турско заптие, което бие едно българче. За да не попадне в ръцете на властта, Николай Палаузов  с един от своите другари се скриват в Добруджа. Оттам сам прехвърля Дунава и се установява овчар в Бесарабия при един Кишиневски мушиерин. Но овчарството „не му било при сърце”. Отказва се от него и през 1904 г. заминава за Одеса. Наскорооснован и многообещаващ град, първото руско пристанище на Черно море, Одеса е притегателна точка за много амбициозни хора. През 1812 г. Николай Палаузов започва работа в бакалницата на гърка Алмали в Одеса, при когото остава няколко години. Природно интелигентен, любознателен, трудолюбив и честен, Палаузов бързо печели доверието на търговеца. Успява да спести малко средства, той си открива собствена бакалница около 1812 г. Закрепнал материално, се жени  за гъркинята Теодора Спиридонова. Става баща на 4 сина и 7 дъщери.  Получава одеско гражданство и става руски поданик. Там бащиното му име се променя от Стефанов на Степанович. Разширява търговските си дела, като открива и още два нови магазина. В началото на 30-те години от ХІХ век започва да изнася за Габрово сурови говежди кожи. Намира пазари в  Казанлък, Русе, Свищов, Търново. От България внася ориз. Благодарение на добрия  бизнес нюх бързо успява да увеличи своите капитали. По онова време в Одеса богатите са разделени в групи според степента на заможност. Така от ІІ група търговци с капитал между 5 000 и 10 000 рубли, Николай Степанович преминава в І група /с капитали от 10 001 до 50 000/. Николай Палаузов е един от най-известните българи в Одеса. През 1851 г. е един от четиримата депутати, които представят търговското съсловие в Общото събрание на Одеската пристанищна митница. Проявява отзивчивост към социалните проблеми в Одеса. През 1833г. подпомага благатворителната дейност на новоосновано женско дружество. С указ, утвърден от Сената на градското управление на 09 август 1851 г. Николай Степанович Палаузов и членовете на семейството му са обявени за потомствени почетни граждани на града. В семейството му се говори гръцки,  но той продалжава да се чувства българин и има потребност от българското. Затова привлича на своя страна брат си Петър, племенниците си Николай Христофорович Палаузов,  Николай Петров Палаузов, Васил Рашеев, Васил Петров Палаузов и др., на които помага да завършат образование в Одеса и да започнат работа. Заведен в Одеса от майката на Палаузов, работа в бакалницата започва и Радион Умников. В Одеса се запознава със своя съотечественик и съгражданин Васил Априлов, а от 1830г. стават много близки приятели. "Като тих и положителен човек, богат по душа и с бистър природен ум, Николай Палаузов е подхождал твърде много на затворения характер на Априлова. И когато подирният след завръщането си от Цариград през пролетта на 1832 г. търси с кого да сподели мисли по реализиране възникналата у него идея да се открие в Габрово общо гражданско училище, Васил Априлов не е могъл да се спре на никого другиго, освен на Николая Степановича Палаузова." Когато Априлов му разкрива намерението си за създаване на българско училище в Габрово, Николай Палаузов приема  безрезервно предложението на Априлов. Съгласява се да „жертвую аз за Габровското училище сека година по 2000 гроша турски от собственото мое имущество...”. От месец юни 1832 до 1847 г. /годината, в която Априлов умира/, Палаузов е ценен съветник на своя млад, по-образован и по-даровит приятел. Всички писма, които са отправени до Габровската община по уредба на училището, до други общини и лица в България, с които Априлов е влизал в кореспонденция, са подписани и от Николай Степанович Палаузов. Николай Палаузов се явява и първият изпълнител на Априловата воля, изразена в неговото завещание негов душеприказчик/. Дълбоко покрусен от тежката загуба на своя приятел, Николай Палаузов намира сили в себе си да продължи това велико дело и да го доведе  до успешни резултати.          На 01 юли 1853 г. си отива от този свят завинаги без да предполага, че школото, което двамата с Априлов съграждат ще се превърне в "люлка на новобългарското образование". С тяхна помощ се урежда и първата в България училищна и обществена библиотека (1840). Това, че Николай Степанович дарява средства и полага грижи за новооткритото училище, е само малка част от многото други инициативи, които предприема: -         Грижи се за закупуване, превеждане и издаване на учебници за новобългарското училище и за подготовката на учители за него. -         Издържа български младежи, които учат в руски учебни заведения. -         Поддържа връзка с руски учени, културни и просветни дейци, които проявяват интерес към българския народ. Заедно с Васил Априлов им доставят исторически, фолклорни и други материали. -         Изпраща на български просветни дейци книги, които излизат в Русия. -         Николай  Степанович Палаузов използва авторитета и връзките си да събира  помощи за училището, съдейства то да бъде снабдявано с книги и учебни пособия. -         През 1840 г. заедно с Васил Априлов поставят началото на Габровската училищна библиотека, която става и първото българско книгохранилище. -         Снабдява с книги и други училища в страната. -         Участва в подписки за издаване на книги. -         Участва в подписки за издигане надгробен паметник на Юрий Венелин. -         Представя в Одеския комерчески съд Априловото завещание за утвърждаване и още преди съдът да се е произнесъл, заедно с Матвей Милованов започва да го изпълнява. -         Осигурява изработване и поставянето на надгробен паметник за Васил Априлов. -         Продължава грижите за Габровското училище и за построяване на новата училищна сграда. -         През октомври 1852 г. изпраща в Габрово четири тела църковни книги. -         Още през 1851 г. определя за свой приемник сина си Константин Палаузов. -         Палаузов оставя чрез завещание значителна сума за издръжка на Габровското училище след своята кончина. -         Личната си библиотека от 3500 тома завещава на българската държава. В първата история на Габровското училище /1866/ Петко Р. Славейков посвещава „на блажената памят на присноспоменяемите родолюбци и първи основатели и попечители на Габровското училище Василия Евстатиева Априлова и Николая Степановича Палаузова.” През 2004 г. в центъра на Габрово е издигнат паметник на Николай Степанович Палаузов, направен от скулптура Илия Илиев.     Литература: - Д-р Цончев Петър, "Из общевеното и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово,1934/1996 г., с. 363, 370, 393, 401, 407 ,410, 412-417, 472-473, 485, 668 - 670,  711, 731, 735 - Енциклопедия България, т.5,С.1986 г.,с.33 -  Каролев Р.М., "История на Гаовското училище",С.1926 г.,с.9-10 - Кирова Е. "Габровската библиотека - първата училищна библиотека в България", в-к "Светилник на новобългарската просвета",С.1962 г. - Петков Кр., "Виден възрожденец и патриот", в-к "Балканско знаме"/Габрово/,бр. 113/1976 г. - Чакъров Н. "Никола Ст. Палаузов",в-к "Светилник на новобългарската просвета",С.1962г. - Енциклопедия „Априловски свод”, София, 2009г., с. 395-397   Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!



Гласувай:
2
0



1. nautchnitrudove - Поздравления за постинга и за Вашите интереси в областта на историята
16.04.2010 08:27
Уважаема Елика,
Разбрах, че сте посетила мой блог. Кликнах на Вашето име и с изненада установих, че имаме почти еднакви интереси като хоби. Аз не съм историк, но проявявам като Вас интерес към историята, особена към тази свързана с Великото българско възраждане когато са се раждали много родолюбиви българи, кристално чисти патриоти отдали живота си в полза на своя народ и отечество подобно на Н.Палаузов, В.Априлов, Ю.Венелин(макар че не е българин) и много други. Сигурно сте от Габровския край, макар че живеете в София, зашото материалите, които сте показали в блога третират проблеми от този край.

С поздрав, уважение и най-добри пожелания;
www.nautchnitrudove.blog.bg
www.metaloved.blog.bg
и др.
цитирай
2. veselinka - Браво за хубавия материал!
14.07.2010 13:46
Наистина без всички тях какво ли щеше да прави нещастният български народ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 2818960
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2400
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930