Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2010 12:02 - „КАКВОТО МОЖАХ – НАПРАВИХ, ПО-ХУБАВО НЕКА НАПРАВЯТ МОГЪЩИ” Васил Априлов
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 4958 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 18.12.2010 10:08



Васил Евстатиев Априлов
/1789 - 1847/

        Каквото и да напишем за Васил Априлов ще бъде незначително в сравнение с огромния му принос да реализира една изключително важна мисия в своя живот – създаването на първото светско, новобългарско, модерно училище и да вдигне българското образование до равнището на европейското, но с преподаване на български език.
Чрез своето свято дело Васил Априлов се превръща в един от най-изявените просветни дейци, книжовници и меценати на родното образование. Роден е в Габрово на 21 юли 1789г. Семейството на търговеца Евстати /Станчо/ Априлов е православно, от стар и влиятелен род в Габрово, „което е дало много много хаджии – поклонници на Божи гроб.”[1]   Седем  деца се раждат – 4 момичета и 3 момчета, а Васил е най-малкият син. По-големите му братя Христо и Никифор заминали в Москва и развивали успешна търговия с български стоки – розово масло, коприна и др. Изнасяли от Русия в България жерезарияи манифактурни стоки.[2] През 1799г. Евстати умира и оставя сираци своите деца - най-малкият Васил е само 10 годишен. През 1800 г. Христо Евстатиев идва от Русия да вземе коприна за износ и отвежда със себе си малкия Васил. До тогава той се е учил да чете и пише в Габровското килийно училище. Между 1800-1802 в Москва започва да изучава  руски и гръцки при частен учител. През 1802 г. Христо Априлов заминава по бизнес дела в Брашов, заедно с малкия Васил. Настанява го в семейството на свои познати и го записва да учи в местната гимназия. През 1807 завършва немската класическа гимназия в Кронщадт /Брашов/ - Румъния с висок успех. Усвоил   немски и латински, заминава да  следва медицина във Виена. Там изучава също италиански и френски. През 1809 г. се наложило да прекъсне следването си и да се върне при брат си Христо в Одеса. Неговите братя развалили съдружието, Никифор заминал за Цариград и вече не били в състояние да  издържат Васил в чужбина. През 1811 г. брат му Христо умира. Васил все още е твърде млад и без капитал да се захване с търговия. Наложило се да започне работа като чиновник в кантората на Теодориди в Одеса. Другият му брат Никифор се оженил в Цариград за състоятелна гъркиня. Завърнал се отново в Одеса, открил фабрика за дестилация на руска ракия и взел брат си при себе си. Бизнесът им потръгнал добре, те се замогнали и през 1821г. откриват фабрика за рафиниране на жълта холандска захар.Предприятието развива успешна дейност и съдружниците успяват да натрупат добро състояние към 1828г. От малък Васил Априлов е  с крехко здраве. Затова решава да се оттегли от търговията и да води по-спокоен живот. Отделя се от брат си Никифор, който отново отива в Цариград. Влага цялото си състояние държавна банка и в ценни книжа. Продължава да живее в Одеса.[3] Така се развива животът му, че от малък е заобиколен от гърци. Така  се отчуждил  твърде много от българщината. Както сам Априлов пише в „Денница”, по време на Заверата /1821/ е помагал на гръцките революционери морално и материално. Материалното му състояние, контактите, които  има с видни гърци като Теодориди, Маразли и др., го превръщат във виден член на гръцката колония в Одеса. През 1828г. е избран за член на настоятелството на местното гръцко училище. След възникнали недоразумения с останалите членове на настоятелството, Васил Априлов напуска и заминава в Цариград, където климатът е по-благоприятен за неговото здраве. Именно в турската столица Васил Априлов се натъква на нещо, което много силно го впечатлява. Станава свидетел на реформите, настойчиво прокарвани от султан Абдул Махмуд. Вътрешните размирици стихнали, централната власт взела връх, създали се условия за насаждане просвета на турското население, включително и на българското, живеещо там. Тези свои наблюдения Васил Априлов споделя на своя приятел Н. Савельов – Ростиславич след като се завръща в Одеса от Цариград.[4] Запленен от просветните реформи в Цариград, Априлов си спомнил за родния град Габрово, когото напуснал само 10 годишен. В него започнала да се заражда мисълта „да се уреди правилно училище по примара на европейските”. Габрово е подходящо място не само, защото е родният му град, но поради своето географско местонахождение. Тук ще могат да идват, за да учат момчета от двете страни на Балкана, „селището е закътано добре в планината и достатъчно запазено от гръцките интриги и турския фанатизъм; че е чисто българско население, при заварден език, нрави и обичаи.”[5] През 1831г. в Одеса Васил Априлов попада на „Древние и нынешние Болгаре в политическом и религiозном их отношенiях к Россiянэм” - „Древните и сегашни българи в политически и религиозни отношения с Русия“ - книгата на карпатския русин Юрий Иванович Венелин. Написаното определено се  превръща в сензация по онова време. С „чудна бързина се разнесе мълвата за тая книга между българите в Русия и във Влашко”.  Априлов  я  прочита с огроменинтерес.  Сам той споделя, че тя "събудила у него любов към своята народност";  нейните възгласи  за „привдигане на потъпканото племе” проникнали дълбоко в благородното му сърце.[6]

         Съчинението се отличава преди всичко  с новотата на възгледите, с обширната начетеност на автора и с поетическата смелост на съжденията. В него се доказва, че и волжките и дунавските българи са славяни, а не по-пославянени татари; че езикът, на който е възвестен на славяните светото писание, принадлежи на българите. В него за пръв път е представена  на света обстоятелна история на българския народ,  живо е изобразена старата му слава и е призив към ново пробуждане. Тази книга  вдъхновява Васил Априлов да се посвети на просветното и културно издигане на българския народ. В издадения през 1824г. „Рибен буквар”, Възрожденецът Петър Берон пръв теоритически обосновава необходимостта от създаване на масово, народно, светско начално обучение на български език.  

Васил Априлов влиза в  кореспонденция с Юрий Венелин. В свое писмо от 22 май 1836г. му пише, че „макар и малолетен да е напуснал своето Отечество и малко да помни езика свой, счита за свещен дълг да обича своите и да послужи за насаждане на просветата между своя народ.”[7] Васил Априлов търси съмишленици сред българите в Одеса. Най-радушно се отзовава неговият съотечественик Николай Степанович Палаузов (1776  -  1853).  Двамата се договарят  и решават да внасят всяка година определена сума, за да се основе и подържа едно образцово българско училище в Габрово.  На 20 юни 1832г. Васил Априлов и Николай Палаузов поставят паричната основа на Габровското училище „с направата на един тефтер – кондика за събиране на помощи, като първи записват по 2000 гроша.”[8] От събраните суми от габровци, даренията на Васил Априлов и Николай Палаузов,  и други лица, училището започва да се строи на на 23 март 1833г. През 1834г. школото е вече завършено. На 02 януари 1835г. Васил Априлов успява да осъществи на практика своя  блян.  Отваря врати първото чисто българско училище в България. Преподаването се извършва по взаимоучителната  метода  от йеромонах Неофит Рилски, взаимствана   от метода на англичаните Бел и Ланкастър, при която метода учителят обучава по-големите и по-напреднали ученици, а те от своя страна учат по-малките. Това е един удобен  и икономичен начин за обучение, при който с минимален брой учители, учебници и учебни помещения се извършва успешно масово начално обучение. Училището е достъпно и безплатно за всички деца „от сичката България”. Първоначалният брой на учениците е 70; 20 от които „външни”. По този повод Априлов пише: „Господа епитропи, нема да земате от чуждите момчета, дето дохождат в Габрово да се учат от други места, някоя заплата за учението ... Школата е обща и открай светът ако дойдат, нека се учат.”[9] Новото  Габровско училище е уникално по  своята  същност ,,защото обучението в него се извършва само на български език по настояване на Васил Априлов. Неговият мотив е, че „с преподаване предметите на гръцки език или писането на българските думи с гръцки букви”, както е било до тогава, „българинът се е отчуждавал от своята родна реч и народност, ставал е гъркоман.” Априлов пише до Венелин: „Наше мнение дать Хриситянское образование своему народу, основать учение на Болгарско языке, и не прежде, как по окончании Географии, Истории и Аритметики начать Греческий язык, на которъьй имеется уже готовый для печетения Греческо-Болгарский словар.”[10] Габровското училище се оформя като важен фактор за формиране на националното  самосъзнание в разгръщата се през 30-те и 40-те години на ХІХ век борба за българска църковна независимост. Васил Априлов се радва на много последователи. До 1840г. са открити  български "взаимни училища" в Копривщица, Панагюрище, Сопот, Карлово, Калофер, Казанлък, Елена, Тревна, Търново, София, Лом и Свищов. Повечето от тях получават учебници от Габровското училище. Преподаватели от Габрово отиват по тези места, за да обучават тамошните деца. Десет години след неговото основание в България отворят врати до 50 нови народни училища. Във Велес е открито дори българско "търговско" училище. "Петелът" от печата на Габровското школо става емблема на просветата в България.  Изработен по предложение на Васил Априлов през 1832г., когато започва строежът на габровското училище. На щемпела е изобразен „петел, кацнал на скала и с всегласно кукуригане е обърнат към зданието на училището.”[11] В изображението има и дърво с богата корона. Петелът символизира пробуждането, дървото – разлистените стволи и плодовете на просветата, сградата с отворени прозорци и врати – достъпността до знанието. Основният черен фон представлява мракът на невежеството, на който се противопоставя светлината на науката. В свое писмо до Стефан Попниколов от 05 декември 1841г., Васил Априлов го уведомява, че е изпратил „на сичките школи печати в дар.” В кореспонденцията на карловските кметове и училищни настоятели има сведения, че е получен печат от Априлов.[12]  Еднаквите печати в немалко училища в цялата етническа територия на България са една от проявите на Априловата идея да се изгради единна новобългарска образователна система по европейски модел. Печати от „един и същи тип” изразяват убеждението на Възрожденските просветители, че е нужно да се върви с „обединени сили към една и съща цел” и разкриват Априловите усилия да се създадат институции и символи на българската държавност, преди да е обособена Българската държава /1878/. Това за пореден път показва колко мащабно и проникновено Априлов мисли за бъдещето на българите във време, когато те още не са официално признати за отделен народ от Турската империя.[13] Васил Априлов следи с гордост и  постоянство напредъка на Габровското училище, и на образованието в Отечеството като цяло. Бележките му за това и разсъжденията кога и как се е започнало истинското Възраждане на българите, са изложени на руски в неговата книга "Денница новоболгорскаго образованiя" ""Денница нановобългарското образование"" /Одеса, 1841/, и "Дополненiя к Деннице",  Дополнение към книгата „Денница"" /С. Петербург, 1842/. Винаги, когато има възможност, Васил Априлов напомня на българите, че са сами са си виновни, дето ги тъпчат гръцките владици. „Ако се просветят, ще имат свои владици и няма да страдат.” Васил Априлов винаги е поддържал мнението, че „училището се прави от учителя.”[14] Затова  полага такива огромни усилия за подготовка на учителски кадри. В неговите лични писма има информация, че се интерисува кои са будните българи, за да им предложи работа в школото. Когато Васил Априлов твърдял, че най-ефекткивната инвестиция е в образованието, не е имал предвид само финансовите средства, но и учителите. Привличането на Неофит Рилски за учител не е случайно; той е бил най-добре подготвен в Блгария по онова време. Васил Априлов, чрез братя Мустакови, а те чрез Търновския владика Иларион Кръстев, успяват да убедят Неофит Рилски да поеме работата в училището. Изпращат го на специализация в Букурещ да овледее взаимоучителната метода на обучение, да подготви първите учебници. След Неофит Рилски, друг добре подготвен от Априлов учител е Игнат Твердин, който следва в Одеса, завършва семинарията, но на път за България умира. Това нещастно събитие не  отчайва Априлов и той продължава в своите търсения. Когато обаче се натъкнел на някой подходящ, проявявал изключителна настойчивост, докато човекът не се съгласял да заеме учителското място в Габрово.  През 1836г. Априлов кани всички наши тогавашни книжовници с едно свое "мнение" /предложение/  написано на гръцки, да се въведе еднинна азбука и правопис, „без които не може да върви правилно езикът нито на обучението, нито на книжнината”.[15] През 1847г., след 48 годишно отсъствие, Васил Априлов посещава родното  Габрово, където е посрещнат тържествено от габровци. На 29 август в църквата „Успение на Пресвета Богородица” е свикано събрание на местните първенци, на което в присъствието на Васил Априлов, е обсъден въпросът за построяване на нова сграда на Габровското училище. На следващия ден дава последни напътствия на своите душеприказчици /изпълнители на завещанието и волята му/.[16] Спокоен и радостен от видяното и направеното в Габрово на 01 септември  1847г. потегля за Одеса.[17] Заръчал на своя племенник често да посещава Габровското училище и „да предлага там удобрения.”[18] Пътувайки с крайно разклатено здраве, умира на 02 октомври 1847г. в Галац на път за Одеса, само на 58 годишна възраст. Погребан е в Галац, но сега костите му почиват в гробница намираща се в двора на така бленуваното от него училище - Априловската гимназия в Габрово, пренесени тържествено на 02 октомври 1897г., по случай 50 години от неговата кончина.[19] През 1849 г. е отворено завещанието на Васил Априлов, с което той оставя значителна сума за Габровското училище, което днес носи неговото име.

image
Освен като основател на Първото светско българско училище, Васил Априлов има огромни заслуги за развитието на българската етнография. Извършва активна организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и народно творчество.[20] Негови сътрудници в началото  стават Захарий Круша,  Райно Попович  и  йеромонах Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес. Васил Априлов толкова милеел за българщината, че в писмо до сестра си Кера /от 10 април 1846 г./ заръчал синът на брат му Николай, след като завърши образованието си в Цариград и в Париж, да се ожени за българка и в дома си да говорят само на български. „Той да поеме продължението на рода и затова е потребно родът ни да е български и фамилията на Априловите да е наследствено учена.” [21]   Заветът на Васил Априлов към всички българи: „Имайте за свята длъжност да обичате Отечеството си! Не оставяйте тази мисъл, защото инак не ще да се наречете благодетели, а предатели народни. Народното проклятие ще ви дири, дето и да сте!”       Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева   Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!  
[1] Арнаудов Михаил, „Васил Априлов”, web – Библиотека „Български писатели”, т. 1, с. 1 [2] Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси”, Габрово, 1934/1996 г., с. 644 [3] Д-р Цончев Петър „Из общественото и културно минало на Габрово-исторически приноси”, Габрово, 1934-1996 г., с. 645 [4]Савельов – Ростиславич, Н. „Болгарин В.Е.Априлов” в-к „Петербургския ведомости” 1848г., № 221, 222, 223, 224 [5] Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси.”, Габрово, 1934/1996 г., с.646 [6] Балан Александър Теодоров, „Време на възраждането”, Нова литература, интернет [7] Д-р Цончев Петър, Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси.”, Габрово, 1934/1996 г., с.647 [8] Д-р Цончев Петър, Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси.”, Габрово, 1934/1996 г., с.647   [9] „Велик българин, щедър меценат на българското образование”, в-к „Габрово днес”/17.07.2009г. [10] Д-р Цончев Петър, Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси.”, Габрово, 1934/1996 г., с.648   [11] Енциклопедия „Априловски свод”, С. 2009г. , с. 416-417 [12] Енциклопедия „Априловски свод”, С. 2009г. , с. 417 [13] Енциклопедия „Априловски свод”, С. 2009г. , с. 417 [14] Бурмова Стефка, „Петрана Колева – училището се прави от учителя”, в-к „100 вести”/15.08.2009 г. [15] Балан Александър Теодоров, „Време на възраждането”, Нова литература, интернет [16] Тоцева Пенка, „Каквото можах-направих, по-хубаво нека направят могъщи”, в-к „100 вести”/27.09.2007 г., с.3 [17] Д-р Цончев Петър, Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси.”, Габрово, 1934/1996 г., с.664 [18] Д-р Цончев Петър, Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси.”, Габрово, 1934/1996 г., с.665 [19] „220 години от рождението на Васил Априлов”, в-к „Габрово днес”/22.07.2009 г. [20]„220 години от рождението на Васил Априлов”, в-к „Габрово днес”/22.07.2009 г. [21] „220 години от рождението на Васил априлов”, в-к „Габрово днес”/22.07.2009 г



Гласувай:
4
0



1. veselinka - Браво за хубавия материал!
14.07.2010 13:40
Много поучително написан постинг!
цитирай
2. veselinka - Без такива хора сме щели да тънем в ...
14.07.2010 13:42
Без такива хора сме щели да тънем в нищета и невежество!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 2616772
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2392
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930