Всеки православен християнин се намира между два свята: сегашният паднал свят, в който се стремим към спасение, и другият свят, небесният, родната страна, за която копнеем и която, ако водим истински християнски живот, ни вдъхновява да живеем от ден на ден според християнските добродетели и любов.

Но понякога потъваме твърде много в света. Често, особено в наши дни, обикновено забравяме за небесния свят. Натискът на светскостта е твърде силен днес и често губим представа да същността на християнския живот. Дори да посещаваме църковните служби редовно и да се смятаме за „действени“ църковни членове, се случва нашата въцърковеност да е нещо единствено външно, свързано с красивите служби и цялото богатство на православното богослужебно предание, но в нас липсва истинското вътрешно убеждение, че Православието е вярата, която може да спаси душата ни за вечността, липсва ни истинска любов и отдаденост на Христа, въплътеният Бог и Основателят на нашата вяра. Колко често църковният ни живот е просто навик, нещо, което правим външно, ала без да се променяме отвътре, което не ни кара да израстваме духовно и така да ни води към вечен живот в Бога.

***

Положете още малко усилия. Носете кръста си без да се оплаквате. Не мислите за себе си, че сте нещо особено. Не оправдавайте собствените си грехове и слабости, но виждайте себе си такива, какъвто наистина ссте. И най-вече, имайте любов помежду си.